Варварските екзекуции на Япония и последната екзекутирана жена
Във френския двор можем да проследим раждането на един повсеместен апарат, който по един или различен метод съумява да постави завършек на човешкия живот. Както можем да се досетим, става въпрос за гилотината. Устройството е създадено от Жозеф Игнас Гийотен – професор по анатомия, който вярвал, че с това създание ще разреши по-хуманно унищожаване на разнообразни нарушители и пандизчии. За дизайна на машината е нает офицер от Стасбург – нотката на подигравка е, че през днешния ден там се намира Европейският съд за правата на индивида. След като първите модели са показани на Луи XVI, той декларира, че избира да бъдат употребявано триъгълно острие, вместо сърповидно, с цел да се понижи болката.
Главата живее към 2 минути, когато се отдели от тялото, само че в никакъв случай няма да разберем дали гилотината е била толкоз безболезнена, колкото се твърди. След него е изпратена и Мария-Антоанета, която по този начин или другояче в никакъв случай не схванала своите жители и на практика била фиктивната кралица, от която нищо не зависило. За самата гражданска война може да бъдат виновни редица фактори, в това число и извънредно неприятната година за земеделието, тя е обвързана с по този начин нареченото топло течение Ел Ниньо, което трансформира доста хода на историята. И двете кралски особи завършват живота си през далечната 1793 година
Смъртната присъда е наказване, което можем да забележим в прекалено много случаи, само че за жал, до момента в който Европа трансформира курса и става доста по-хуманна, традициите в Япония продължат и още по-лошото е, че там липсва гилотината. В страната на изгряващото слънце можем да видим съществуването на катаната, която има последната дума в ръцете на екзекутора. Присъдата там се извършва по следния метод. На първо място наказаният коленичи с вързани ръце зад тила, до момента в който екзекуторът премерва няколко пъти удара си. Екзекуцията на практика наподобява на примитивен опит за сцепване на дърва, само че откакто законите са сурови, можем да видим, че престъпността продължава да е изключително ниска, прочее смъртната присъда продължава да е дейна в Япония, а инженерната мисъл е проектирала особено помещение за осъществяването ѝ.
С оглед на това, желаеме да ви срещнем с Такахаши Оден. Тя е последната екзекутирана с катана през далечната 1879 година Нейното име остава освен като последната екзекутирана, само че и като феноменът, който дава едно положително начало на вестниците да стартират да се популяризират в Япония. Както се досещаме, всяка неприятна вест продава повече, от най-хубавата допустима, човешката природа е построена по този метод, затова във всеки от нас живее по един черноглед. Историята ѝ е изключително нищожна, като никой не може да удостовери по кое време тъкмо е родена, даже годината 1848 е под въпрос, тъй като архивите не са безапелационни. Нейната майка се обвързва със старейшина, който има извънбрачна връзка с нея, а откакто брачният партньор ѝ схваща за изневярата, просто събира багажа си и компрометиран напуща фамилията.
Снимка: Wikipedia
Такахаши и нейната майка са изпратени да живеят в дома на старейшината, който има друга брачна половинка и още няколко деца. Младото момиче не може да се похвали като човек с благополучен детство, прочее целият ѝ живот е лишен от сходни моменти. След известно време напуща дома си и се омъжва. Нейният брачен партньор Наносуке обаче се разболява от проказа и по това време тя освен не е лечима, само че и обществената отдалеченост, която се пази към двамата, става невъобразима. Такахаши не изоставя своя обичан и работи постоянно за него.
Труди се неуморно и тъкмо тук има две версии. Едната е, че е продавала тялото си, с цел да може да го гледа, другата е, че е работила какво ли не, само че е запазвала фамилната чест. В следствие се счита, че когато болките на Наносуке са станали немислими, точно той е поискал да бъде погубен. Съпругата му дава отрова и по-късно е свободна да продължи живота си. За неволя среща различен също не толкоз подобаващ човек на име Ичитаро Огава. Въпросният е буен комарджия, който за малко време съумява да прахоса всичко, което има, а дружно с него отпътуват и парите, които Такахаши изкарва. Когато мизерията към този момент господства в дома им, тя е принудена да отиде и да изиска пари на заем от търговеца на антики Йошизо Гото. Обикновено японците са извънредно горди хора и това е най-големият срам, който може да изпитат през живота си.
Самата Такахаши ще признае, че нормално тези проблеми се вземат решение в фамилията, само че откакто била прокудена от вкъщи си, а и нейните родственици от дълго време са били мъртви, нямала от кого да изиска и петаче. Йошизо бил подготвен да помогне, само че против едно малко по-различно изискване – да получи тялото на младата дама за даването на заем. В безизходицата, тя се съгласява, когато прекарва една вечер с търговеца, тя припомня за първото изискване, а Гото се усмихва и декларира, че се е шегувал. Точните ѝ думи са:
„ Тъй като съблюдавах обещанието си, ще ми заемете ли малко пари? “
В гнева си, Такахаши се сбива с любовника си и стартира една сериозна и злокобна борба, чийто край приключва с бръснач във врата на Йошизо. Убийцата, която по-късно ще откри място в първите японски вестници, се назовава „ отровната брачна половинка “. Макар и да се пази, държавното управление не гледа на това закононарушение с положителни очи. Нещо повече, всички чакат нейната присъда. Започва търсене и след 10 дни, дамата е изправена пред съда. Заради опита си да избяга, управляващите не са очаровани и даже не я изслушват. Осъдена е на гибел и изпратена в пандиза дружно с останалите убийци. Непоклатима и осъзнаваща, че скоро цялата тази покруса, наричана живот, може да завърши, дамата изпитва и някакво облекчение.
Останалите пандизчии треперят, а тя се усмихва и декларира, че желае да мине първа под ножа, с цел да им покаже, че няма нищо ужасно. В последните мигове, преди да излезе, моли за благосклонност и желае да види своя сътрудник, само че ѝ е отказано. В деня на изтезанието, дамата коленичи и чака последният удар. Изпълнител е Асаемон Ямада, който има насъбран стаж и доста добре знае по какъв начин да употребява своята катана. До през днешния ден не е ясно какъв брой тъкмо индивида е умъртвил, само че има доказани най-малко 20 сполучливи изпълнени присъди.
Такахаши щяла да се окаже 21-та, която за жал не завършва толкоз добре. Според разнообразни източници, Ямада не съумял да прицели тъкмо жертвата, тя трепнала и острието свалило част от задната част на черепа, където се намира дребния мозък. Докато агонизира от болежка, екзекутурът нанася още няколко удара и още веднъж без триумф, едвам към 10-я е съумял да я избави от тъгите ѝ. Когато вестниците описват историята на убитата по изключително нечовечен метод, двама писатели от японски генезис трансформират Такахаши във съдбовната жена, която работи като продажница и избива мъже.
Истината обаче е, че през целия си живот е била единствено с трима мъже, като последният видно ѝ се подиграва. Нейният гроб, както и монумент, се посещава постоянно и до през днешния ден от редица дами. Самата тя се трансформира в знак, както на една неверна присъда, по този начин и на един изключително трагичен живот. След гибелта ѝ, тялото е нарязано и изпратено за проучване от доктор на име Каору Осанай. Лекарите търсили причина, с цел да си обяснят този обществен феномен. В следствие същото е изпратено в университетската болница в Токио, а по-късно и във военната болница.
Никой не знае какво тъкмо е било изследвано, а и не имаме вяра въобще да е останало нещо за проучване. Макар обаче да се счита, че Такахаши е последната обезглавена и убита по този метод, архивите подсказват, че до 1886 година в пандизите не престават да се убиват хора, като изпълнените способи не престават да стават чрез катана! Такахаши обаче остава последната жена, екзекутирана по този метод, всички останали са мъже, тъй че до някаква степен можем да имаме меродавност в историята. С оглед на тези способи, би трябвало да бъдем сигурни, че французите най-малко са основали нещо доста по-специално в това отношение.
