Кардинал Паролин: Войната е безумие, тя трябва да бъде спряна, необходима е нова решимост
Ватиканският държавен секретар кардинал Пиетро Паролин беседва с медиите на Ватикана по въпроса за ескалацията на войната в сърцето на Европа и споделя: „ Човек би трябвало да е с каменно сърце, с цел да остане безсърдечен и да разреши да продължава това заличаване, да не престават да текат реки от кръв и сълзи ". БГНЕС разгласява цялостният текст на диалога с кардинал Пиетро Паролин публикуван от Ватикан нюз.
-Ваше Високопреосвещенство, на първо място, можете ли да обобщите позицията на Светия Престол по отношение на продължаващия спор?
Позицията на Светия Престол е тази, която папата повтори неведнъж: изрично „ не “ на войната, войната е безумство, тя би трябвало да бъде спряна. Нека желаяме, като призовем съвестта на всички, да бъдат прекъснати неотложно бойните дейности. Пред очите ни са ужасните фрагменти, които идват от Украйна. Жертвите измежду цивилните, дамите, старците, беззащитните деца, платили с живота си безумието на войната. Нараства страданието, когато виждаме градовете с разрушените къщи, оставени без електричество при температури под нулата, неналичието на храна и медикаменти. Както и милионите бежанци, най-вече дами и деца, които бягат от бомбите. През тези дни можах да се срещна с група от тях, пристигнали в Италия от разнообразни краища на Украйна: празни погледи, лица без усмивки, безкрайна горест... каква виновност имат тези млади майки, каква виновност имат децата им! Човек би трябвало да има каменно сърце, с цел да остане безсърдечен и да разреши да продължава това заличаване, да не престават да текат реки от кръв и сълзи.
Войната е безчовечие! Показателно е, че на неделната молитва Ангел Господен на 27 февруари, Светият Отец се базира на член 11 от италианската конституция, който гласи: „ Италия отхвърля войната като средство за накърняване на свободата на другите нации и като средство за разрешаване на интернационалните разногласия “. Тези, които водят война, се поверяват на дяволската логичност на оръжията и не помнят човечеството: какъв брой образци имаме за истинността на тези думи! Често забравяме за тях, от време на време тъй като се отнасят до войни, които считаме за „ далечни “, само че които в реалност в нашия взаимосвързан свят в никакъв случай не са в действителност далечни.
-Защото папата, с невиждан жест, посети съветското посолство ден след началото на офанзивата на московската войска в Украйна?
Имате право, като наричате жеста на папа Франциск „ невиждан “. Светият Отец искаше да изрази пред московските управляващи цялата си угриженост за преди малко почналата в оня миг военна ескалация и реши персонално да направи крачка в тази посока, отивайки в дипломатическото посланичество на Руската федерация при Светия трон.
-През последните дни Вие проведохте телефонен диалог с съветския външен министър Лавров. За какво разговаряхте?
Повторих апела на папата за неотложно преустановяване на огъня. Помолих за преустановяване на боевете и за намиране на решение на спора посредством договаряния. Настоях за ценене на цивилното население и филантропичните коридори. Също по този начин повторих още един път, както папата към този момент бе споделил предходната неделя на молитвата Ангел Господен, цялостната подготвеност на Светия трон за всевъзможен тип ходатайство, което може да е удобно за мира в Украйна.
-Въпреки апелите да замлъкнат оръжията, ние сме изправени пред ескалация, която няма признаци да намалее. Защо?
Войната е като израстък, който пораства, популяризира се, самозахранва се. Това е неблагоразумие без връщане обратно, в случай че използваме пророческите думи на свети Йоан Павел II. За страдание би трябвало да признаем това: изпаднахме във въртоп, който може да има неизчислими и печални последствия за всички. Когато даден спор е в ход, когато броят на почтените жертви се усилва, постоянно е мъчно връщане обратно, въпреки и да не е невероятно, когато има същинско предпочитание да стане това, мъчно е да се преследва пътят на договарянията с всички старания, да се следват всички вероятни способи за реализиране на решение, да бъдем упорити в предприемането на мирни начинания. Не би трябвало да се поддаваме на логиката на насилието и омразата. Нито би трябвало да се предаваме на логиката на войната и да се помиряваме, като гасим всеки проблясък на вяра. Всички дружно би трябвало да издигнем зов към Бог и към хората, с цел да замлъкнат оръжията и да се възвърне мира, както прави папата.
-Светът се промени изцяло за няколко дни: в този момент се приказва доста за превъоръжаване, за нови военни разноски, за нуждата от връщане към въглищните електроцентрали, забравяйки за екологичния преход...
Да, за няколко дни светът като че ли в действителност се промени, нашият свят, към този момент съществено измъчен от пандемията. Нека си спомним смелите думи, произнесени от Светия Отец в Хирошима през ноември 2019 година Той сподели: „ Смирено бих желал да бъда гласът на тези, чиито гласове не се чуват и които гледат с безпокойствие и паника на възходящото напрежение, което минава през нашето време, неприемливите неравенства и несправедливости, които заплашват човешкото общуване, сериозната некадърност да се грижим за нашия общ дом, непрекъснатото и обезпокоително прибягване до оръжията, като че ли те биха могли да подсигуряват спокойно бъдеще. И добави:
„ Убедено желая да повторя, че потреблението на атомна сила за военни цели през днешния ден е повече от всеки път закононарушение освен против индивида и неговото достолепие, само че и против всяка опция за бъдеще в нашия общ дом. Използването на атомна сила за военни цели е аморално, тъкмо както е аморално и притежаването на атомно оръжие “. Днес ние виждаме, че пред това, което се случва в Украйна, мнозина приказват за превъоръжаване: нови и големи суми пари са предопределени за въоръжаване, логиката на войната като че ли надвива, дистанцията сред страните се усилва. За страдание, наподобява, че сме не запомнили уроците на историята, на нашата нова история. Отново ще изтъквам казаното от свети Йоан Павел II, когато той молеше да не се води война против Ирак: ние виждаме в какво положение се намира тази страна и през днешния ден, съвсем двадесет години след спора. Имаме поредност от доказателства пред очите си за опустошението и неустойчивостта, до които води войната.
-По кой път може да се поеме, който да не е само пътят, предусещащ елиминирането на другия?
Социалната теория на Църквата постоянно е признавала легитимността на въоръжената опозиция пред дадена експанзия. Смятам обаче, че пред това, което се случва, е от значително значение да се запитаме: вършим ли всичко допустимо, с цел да реализираме помирение? Оръжията ли са единственият път, по който можем да вървим? Разбирам добре, че тези думи, пред избиването на дами и деца, пред милиони разселени лица, пред една страна, която се унищожава, могат да звучат утопично. Но мирът не е химера, има толкоз доста човешки животи в заплаха, които да бъдат избавени неотложно! Затова има потребност от широкообхватни политико-дипломатически начинания, които да реализират прекратяването на огъня и започването на договаряния за намиране на ненасилствено решение. Светият трон е подготвен да направи всичко допустимо в този смисъл.
-Папата ясно сподели, че това в Украйна е война, а не „ военна интервенция ". Защо?
Думите са значими, а да се окачестви това, което става в Украйна, като военна интервенция, значи да не се признава истината на обстоятелствата. Ние сме изправени пред война, която за жалост взима доста цивилни жертви, както всички войни.
-Според Вас, Европа и Западът като цяло, направиха ли всичко належащо, с цел да се избегне тази ескалация на войната?
Не обичам спекулации от този жанр. Несъмнено този въпрос дава забавен мотив за размисъл. Нека напомним съществуващата конфликтна обстановка в Донбас, незадоволителното осъществяване на Минските съглашения и случилото се с Крим. Но „ да не плачем над разлятото мляко “! По-скоро ще е нужна нова решителност, с цел да се подсигурява, че тези рецесии ще бъдат позволени със съдействието на всички.
-Каква роля играе политиката? И каква роля играе дипломацията сега?
Като потвърдих нуждата от политико-дипломатически начинания, имах поради точно тази потребност от политика и дипломация. Ние се върнахме в предишното, вместо да се престрашим да предприемем стъпки към друго бъдеще, бъдеще на спокойно взаимно битие. За страдание, би трябвало да признаем, че след рухването на Берлинската стена не се оказахме способни да изградим нова система на взаимно битие сред страните, която да отиде оттатък военните съюзи или икономическите изгоди. Продължаващата война в Украйна прави явно това проваляне. Но също по този начин бих желал да кажа, че в никакъв случай не е прекомерно късно, в никакъв случай не е късно да се подписа мир, в никакъв случай не е късно да се върнем по стъпките си и да се откри съглашение.
-Каква е ролята на Църквите?
Пред надвисналите закани, ролята на християните е на първо място да се трансформират. Казаха ми, че през вчерашния ден, в наличието на кардинал Краевски, специфичният делегат на папата в Украйна, се е състояла икуменическа молитва, в която на първо място е поискана амнистия от Господ за коравостта на нашите сърца, за нашите грехове, които подхранват злото, което е по света. И по-късно, да се молим Бог да подари мир, да просвети мозъците на тези, които водят война и да бъдат пощадени страданията на почтените. Църквите дават огромно удостоверение на взаимност в помощ на бежанците. Мисля, че също по този начин е доста значимо те настоятелно да желаят преустановяване на сраженията: не може да има опрощение за войната, за омразата и за насилието.
-Ваше Високопреосвещенство, на първо място, можете ли да обобщите позицията на Светия Престол по отношение на продължаващия спор?
Позицията на Светия Престол е тази, която папата повтори неведнъж: изрично „ не “ на войната, войната е безумство, тя би трябвало да бъде спряна. Нека желаяме, като призовем съвестта на всички, да бъдат прекъснати неотложно бойните дейности. Пред очите ни са ужасните фрагменти, които идват от Украйна. Жертвите измежду цивилните, дамите, старците, беззащитните деца, платили с живота си безумието на войната. Нараства страданието, когато виждаме градовете с разрушените къщи, оставени без електричество при температури под нулата, неналичието на храна и медикаменти. Както и милионите бежанци, най-вече дами и деца, които бягат от бомбите. През тези дни можах да се срещна с група от тях, пристигнали в Италия от разнообразни краища на Украйна: празни погледи, лица без усмивки, безкрайна горест... каква виновност имат тези млади майки, каква виновност имат децата им! Човек би трябвало да има каменно сърце, с цел да остане безсърдечен и да разреши да продължава това заличаване, да не престават да текат реки от кръв и сълзи.
Войната е безчовечие! Показателно е, че на неделната молитва Ангел Господен на 27 февруари, Светият Отец се базира на член 11 от италианската конституция, който гласи: „ Италия отхвърля войната като средство за накърняване на свободата на другите нации и като средство за разрешаване на интернационалните разногласия “. Тези, които водят война, се поверяват на дяволската логичност на оръжията и не помнят човечеството: какъв брой образци имаме за истинността на тези думи! Често забравяме за тях, от време на време тъй като се отнасят до войни, които считаме за „ далечни “, само че които в реалност в нашия взаимосвързан свят в никакъв случай не са в действителност далечни.
-Защото папата, с невиждан жест, посети съветското посолство ден след началото на офанзивата на московската войска в Украйна?
Имате право, като наричате жеста на папа Франциск „ невиждан “. Светият Отец искаше да изрази пред московските управляващи цялата си угриженост за преди малко почналата в оня миг военна ескалация и реши персонално да направи крачка в тази посока, отивайки в дипломатическото посланичество на Руската федерация при Светия трон.
-През последните дни Вие проведохте телефонен диалог с съветския външен министър Лавров. За какво разговаряхте?
Повторих апела на папата за неотложно преустановяване на огъня. Помолих за преустановяване на боевете и за намиране на решение на спора посредством договаряния. Настоях за ценене на цивилното население и филантропичните коридори. Също по този начин повторих още един път, както папата към този момент бе споделил предходната неделя на молитвата Ангел Господен, цялостната подготвеност на Светия трон за всевъзможен тип ходатайство, което може да е удобно за мира в Украйна.
-Въпреки апелите да замлъкнат оръжията, ние сме изправени пред ескалация, която няма признаци да намалее. Защо?
Войната е като израстък, който пораства, популяризира се, самозахранва се. Това е неблагоразумие без връщане обратно, в случай че използваме пророческите думи на свети Йоан Павел II. За страдание би трябвало да признаем това: изпаднахме във въртоп, който може да има неизчислими и печални последствия за всички. Когато даден спор е в ход, когато броят на почтените жертви се усилва, постоянно е мъчно връщане обратно, въпреки и да не е невероятно, когато има същинско предпочитание да стане това, мъчно е да се преследва пътят на договарянията с всички старания, да се следват всички вероятни способи за реализиране на решение, да бъдем упорити в предприемането на мирни начинания. Не би трябвало да се поддаваме на логиката на насилието и омразата. Нито би трябвало да се предаваме на логиката на войната и да се помиряваме, като гасим всеки проблясък на вяра. Всички дружно би трябвало да издигнем зов към Бог и към хората, с цел да замлъкнат оръжията и да се възвърне мира, както прави папата.
-Светът се промени изцяло за няколко дни: в този момент се приказва доста за превъоръжаване, за нови военни разноски, за нуждата от връщане към въглищните електроцентрали, забравяйки за екологичния преход...
Да, за няколко дни светът като че ли в действителност се промени, нашият свят, към този момент съществено измъчен от пандемията. Нека си спомним смелите думи, произнесени от Светия Отец в Хирошима през ноември 2019 година Той сподели: „ Смирено бих желал да бъда гласът на тези, чиито гласове не се чуват и които гледат с безпокойствие и паника на възходящото напрежение, което минава през нашето време, неприемливите неравенства и несправедливости, които заплашват човешкото общуване, сериозната некадърност да се грижим за нашия общ дом, непрекъснатото и обезпокоително прибягване до оръжията, като че ли те биха могли да подсигуряват спокойно бъдеще. И добави:
„ Убедено желая да повторя, че потреблението на атомна сила за военни цели през днешния ден е повече от всеки път закононарушение освен против индивида и неговото достолепие, само че и против всяка опция за бъдеще в нашия общ дом. Използването на атомна сила за военни цели е аморално, тъкмо както е аморално и притежаването на атомно оръжие “. Днес ние виждаме, че пред това, което се случва в Украйна, мнозина приказват за превъоръжаване: нови и големи суми пари са предопределени за въоръжаване, логиката на войната като че ли надвива, дистанцията сред страните се усилва. За страдание, наподобява, че сме не запомнили уроците на историята, на нашата нова история. Отново ще изтъквам казаното от свети Йоан Павел II, когато той молеше да не се води война против Ирак: ние виждаме в какво положение се намира тази страна и през днешния ден, съвсем двадесет години след спора. Имаме поредност от доказателства пред очите си за опустошението и неустойчивостта, до които води войната.
-По кой път може да се поеме, който да не е само пътят, предусещащ елиминирането на другия?
Социалната теория на Църквата постоянно е признавала легитимността на въоръжената опозиция пред дадена експанзия. Смятам обаче, че пред това, което се случва, е от значително значение да се запитаме: вършим ли всичко допустимо, с цел да реализираме помирение? Оръжията ли са единственият път, по който можем да вървим? Разбирам добре, че тези думи, пред избиването на дами и деца, пред милиони разселени лица, пред една страна, която се унищожава, могат да звучат утопично. Но мирът не е химера, има толкоз доста човешки животи в заплаха, които да бъдат избавени неотложно! Затова има потребност от широкообхватни политико-дипломатически начинания, които да реализират прекратяването на огъня и започването на договаряния за намиране на ненасилствено решение. Светият трон е подготвен да направи всичко допустимо в този смисъл.
-Папата ясно сподели, че това в Украйна е война, а не „ военна интервенция ". Защо?
Думите са значими, а да се окачестви това, което става в Украйна, като военна интервенция, значи да не се признава истината на обстоятелствата. Ние сме изправени пред война, която за жалост взима доста цивилни жертви, както всички войни.
-Според Вас, Европа и Западът като цяло, направиха ли всичко належащо, с цел да се избегне тази ескалация на войната?
Не обичам спекулации от този жанр. Несъмнено този въпрос дава забавен мотив за размисъл. Нека напомним съществуващата конфликтна обстановка в Донбас, незадоволителното осъществяване на Минските съглашения и случилото се с Крим. Но „ да не плачем над разлятото мляко “! По-скоро ще е нужна нова решителност, с цел да се подсигурява, че тези рецесии ще бъдат позволени със съдействието на всички.
-Каква роля играе политиката? И каква роля играе дипломацията сега?
Като потвърдих нуждата от политико-дипломатически начинания, имах поради точно тази потребност от политика и дипломация. Ние се върнахме в предишното, вместо да се престрашим да предприемем стъпки към друго бъдеще, бъдеще на спокойно взаимно битие. За страдание, би трябвало да признаем, че след рухването на Берлинската стена не се оказахме способни да изградим нова система на взаимно битие сред страните, която да отиде оттатък военните съюзи или икономическите изгоди. Продължаващата война в Украйна прави явно това проваляне. Но също по този начин бих желал да кажа, че в никакъв случай не е прекомерно късно, в никакъв случай не е късно да се подписа мир, в никакъв случай не е късно да се върнем по стъпките си и да се откри съглашение.
-Каква е ролята на Църквите?
Пред надвисналите закани, ролята на християните е на първо място да се трансформират. Казаха ми, че през вчерашния ден, в наличието на кардинал Краевски, специфичният делегат на папата в Украйна, се е състояла икуменическа молитва, в която на първо място е поискана амнистия от Господ за коравостта на нашите сърца, за нашите грехове, които подхранват злото, което е по света. И по-късно, да се молим Бог да подари мир, да просвети мозъците на тези, които водят война и да бъдат пощадени страданията на почтените. Църквите дават огромно удостоверение на взаимност в помощ на бежанците. Мисля, че също по този начин е доста значимо те настоятелно да желаят преустановяване на сраженията: не може да има опрощение за войната, за омразата и за насилието.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ