Избухва въстанието на Асен и Петър
Въстание на Асен и Петър е освободително придвижване на българите в днешна Северна България по време Византийското господство над българските земи. Въстанието избухва на 26 октомври 1185 година – празника на Св. Димитър Солунски, подбудено от увеличението на налозите, и приключва със основаването на Второто българско царство, ръководено от династията на Асеневци.
Макар че минало повече от столетие и половина, българите не могат да се примирят с мисълта за загубата на държавната си самостоятелност. В същото време те не съумяват да понасят и все по-влошаващото се икономическо състояние.
За мотив за експлоадирането на въстанието се показва удобната конюнктура, основана в края на 1185 година, когато вследствие на дворцов прелом във Византийската империя настъпват съществени вътрешни безредици и тя стартира да търпи провали в борбите против външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в рамките й нормани съумяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.
Точно в този миг византийският император се взема решение на една извънредно непопулярна мярка - да таксува българското население с ексклузивен налог, с цел да изпълни хазната по отношение на идната му сватба за унгарска принцеса. Това провокира спонтанното надигане на популацията в Северна България, към което се причисляват и част от власите, живеещи оттатък река Дунав.
Църквата Свети Димитър Солунски (Велико Търново), която историческите сведения свързват с оповестяването на въстанието на братята Асен и Петър.
Начело на въстанието застават двама заможни свищовлии Асен и Петър, които са недоволни от отхвърли на императора да им даде желаната от тях прония върху Трапезица и настоящия Царевец. Под тяхно управление въстанието през 1186 година пропада, само че след отдръпването им в Зимнич, на идната година въстанието придобива проведен темперамент и успехите не закъсняват. За малко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и съумяват да обхванат през старопланинските проходи в Тракия. За цар е провъзгласен по-големият от двамата Асеневци - Петър (1187-1196).
През лятото на 1186 година византийският император Исак II Ангел взема решение да се оправи с въстаниците и с огромна армия потегля против тях. При невъзможността да му се опълчват Асен и Петър са принудени да изтеглят своята армия на север от река Дунав.
След завръщането на императора в Цариград Асен и Петър още веднъж минават в българските земи и не престават въстаническите си дейности. Опитът на императора наново да ги разгроми не съумява и напролет на идната 1187 година той е заставен да подписа помирение с тях, с което публично признава възобновяването на българската страна на север от Стара планина.
Начело на страната застава към този момент като цар Иван Асен I (1187-1196), спечелил огромен престиж по време на въстанието.
Източник: Уикипедия
Макар че минало повече от столетие и половина, българите не могат да се примирят с мисълта за загубата на държавната си самостоятелност. В същото време те не съумяват да понасят и все по-влошаващото се икономическо състояние.
За мотив за експлоадирането на въстанието се показва удобната конюнктура, основана в края на 1185 година, когато вследствие на дворцов прелом във Византийската империя настъпват съществени вътрешни безредици и тя стартира да търпи провали в борбите против външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в рамките й нормани съумяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.
Точно в този миг византийският император се взема решение на една извънредно непопулярна мярка - да таксува българското население с ексклузивен налог, с цел да изпълни хазната по отношение на идната му сватба за унгарска принцеса. Това провокира спонтанното надигане на популацията в Северна България, към което се причисляват и част от власите, живеещи оттатък река Дунав.
Църквата Свети Димитър Солунски (Велико Търново), която историческите сведения свързват с оповестяването на въстанието на братята Асен и Петър.
Начело на въстанието застават двама заможни свищовлии Асен и Петър, които са недоволни от отхвърли на императора да им даде желаната от тях прония върху Трапезица и настоящия Царевец. Под тяхно управление въстанието през 1186 година пропада, само че след отдръпването им в Зимнич, на идната година въстанието придобива проведен темперамент и успехите не закъсняват. За малко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и съумяват да обхванат през старопланинските проходи в Тракия. За цар е провъзгласен по-големият от двамата Асеневци - Петър (1187-1196).
През лятото на 1186 година византийският император Исак II Ангел взема решение да се оправи с въстаниците и с огромна армия потегля против тях. При невъзможността да му се опълчват Асен и Петър са принудени да изтеглят своята армия на север от река Дунав.
След завръщането на императора в Цариград Асен и Петър още веднъж минават в българските земи и не престават въстаническите си дейности. Опитът на императора наново да ги разгроми не съумява и напролет на идната 1187 година той е заставен да подписа помирение с тях, с което публично признава възобновяването на българската страна на север от Стара планина.
Начело на страната застава към този момент като цар Иван Асен I (1187-1196), спечелил огромен престиж по време на въстанието.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ