Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 година в Ловеч в фамилията на Христо Попович, килиен преподавател в Ловеч. Брат е на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в родния си град Ловеч и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като преподавател в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.

Политическа активност

От есента на 1878 година следва право във Виена и приключва в Хайделберг, Германия в 1882 година След завръщането си в България е юрист и се занимава с политическа активност. Деен член на Либералната партия. През 1884 година става постоянен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките. Той е министър на правораздаването във второто държавно управление на Петко Каравелов (1884 – 1886) и на 18 декември 1885 година без съвещания с държавното управление вкарва правосъдните закони на Княжество България в Източна Румелия, което провокира дипломатически скандал.

През идващите месеци Радославов е измежду най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в спор с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 година След преврата от 9 август 1886 година и абдикацията на княз Александър I Батенберг, Радославов оглавява държавното управление и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е главната легална съпротива на държавното управление на Стефан Стамболов (1887 – 1894).

След рухването на държавното управление на Стамболов през 1894 година Либералната партия (радослависти) взе участие за малко в държавното управление на Константин Стоилов, само че скоро още веднъж минава в съпротива.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи в държавното управление на Димитър Греков и държавното управление на Тодор Иванчов (1899 – 1900). Радославов управлява потушаването на протестите против въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е наказан на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушение на Конституцията. По-късно е амнистиран.

След провалянето на България в Междусъюзническата война (1913 г.) Радославов оглавява съдружно държавно управление на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 20 декември 1913 година и още веднъж от 23 декември 1913 година до 1918 година, и ръководи страната по време на Първата международна война.

Съдебно гонене

Въпреки че включването на България във войната среща релативно необятна поддръжка, след нейния тежък за страната край мнозина упрекват за неуспеха и втората национална злополука държавното управление на Радославов.
Каталуния получава автономност
Каталония или Каталуния (на испански: Cataluña; на каталонски: Catalunya, на окситански: Catalonha) е самостоятелна област на Испани...
Прочети повече
Скоро след сключването на Солунското помирение доктор Васил Радославов отпътува за Германия на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в заточение Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През 1923 година задочно е наказан от Третия държавен съд на пожизнен затвор за политиката си по време на Първата международна война. Амнистиран е през лятото на 1929 година

Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. Погребан е с почести в София на 3 ноември същата година.

Васил Радославов е женен за Евантия Провадалиева.

Награди и оценки

Д-р Васил Радославов е един от едвам шестимата българи, удостоени с най-високия държавен медал „ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий “ – през февруари 1918 година

Още от ХРОНИКИ: