Роден е Васил Левски
Васил Иванов Кунчев, прочут като Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли остарял стил) 1837 година в Карлово в фамилията на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Той е известен в националния и художествения епос като Апостол на свободата.
Васил Левски е минимум прочут с формалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го назовават Васил Дякона или единствено Дякона или Дякончето. Известен е с няколко турски псевдоними, да вземем за пример Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК - Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и други, включително и един арменски - Ованес. След гибелта му, през 80-те и изключително 90-те години, в необятна приложимост влиза прозвището Апостола на свободата или единствено Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно учебно заведение в Карлово. През 1851 година татко му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за фамилията. От 1855 година е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно учебно заведение в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 година приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир " Св. Спас " под мантията на йеромонах Кирил, а през идната 1859 година Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под въздействие на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава напълно на революционното дело. Той владее чудесно няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват потребни в революционната му активност.
Васил Левски е минимум прочут с формалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го назовават Васил Дякона или единствено Дякона или Дякончето. Известен е с няколко турски псевдоними, да вземем за пример Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК - Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и други, включително и един арменски - Ованес. След гибелта му, през 80-те и изключително 90-те години, в необятна приложимост влиза прозвището Апостола на свободата или единствено Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно учебно заведение в Карлово. През 1851 година татко му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за фамилията. От 1855 година е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно учебно заведение в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 година приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир " Св. Спас " под мантията на йеромонах Кирил, а през идната 1859 година Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под въздействие на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава напълно на революционното дело. Той владее чудесно няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват потребни в революционната му активност.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ