Вашингтон. На 19 юли Кнесетът гласуви промени в Конституцията. Бе

Вашингтон. На 19 юли Кнесетът гласуви промени в Конституцията. Бе оповестено, че Израел е и ще бъде, в този момент и вечно, национална страна и народен дом на еврейския народ, а иврита е единственият държавен език. Това провокира гневните реакции освен на израелските араби и някои евреи, написа един от създателите на американското списание The American Conservative Пат Бюкянън в материал, показан без редакторска интервенция.
Алън Браунфелд от Американския съвет за юдаизма дефинира закона като „ оттегляне от демокрацията “, защото лимитира правото на самоопределяне, съгласно което в Израел би трябвало да бъдат признати всички. Според него, с това неравенството е институционализирано. Освен това, както споделя Браунфелд, Израел е народен дом на американските евреи.
Това, което прави този конфликт важен е една друга борба, която елементарно може да бъде избрана като въпроса на нашата епоха.
Битката е сред общностите, етносите, народите и нациите и правилата на демократичната народна власт.
В Европа, поляците желаят да запазят историческия и етническия темперамент на своята страна посредством промени, за които Европейският съюз счита, че опонират на демократическите правила.
Ако Варшава продължи да упорства, предизвестяват от Брюксел, поляците ще бъдат осъдени. Но кое е по-важно в случай че двете са в несъгласие: Полша или политическата й система?
Други страни в Европа не се преценяват с условията за отворени граници в Шенгенската зона в опита с да блокират пътя на мигрантите от Африка и Близкия Изток. Те желаят да останат такива каквито са, а границите да вървят по дяволите.
Англия договаря за метода, по който ще се раздели в Европейския съюз, тъй като англичаните желаеха да изоставен тази транснационална институция, чиито заповеди разрушават техния суверенитет и лишават идентичността им.
Когато при започване на 90-те Украйна обмисляше дали да се отдели от Русия, Буш I предизвести Киев да не се впуска в подобен „ гибелен шовинизъм “. Украйна не се вслуша в Буш, а през днешния ден тази тематика получи продължение:
„ Ако украинците имат правото да се отделят от Русия и да основат национална страна, с цел да запазят идентичността си, то нямат ли руснаците в Крим и Донбас същото право – да се отделят от Украйна и да се завърнат при своите сънародници в Русия?
След като Грузия се отдели от Русия по същото време, за какво хората в Южна Осетия да нямат правото да се отделят от Грузия?
Кои сме ние, американците, отдалечени на 5000 хиляди благи, че да споделяме на общности, нации и зараждащи се народи в Европа дали могат да образуват нова страна, с цел да запазят националните си идентичности?
Този въпрос не е незначителен.
На Парижката конференция през 1919 година източните германци, срещу тяхната воля, са сложени под чешко и полско ръководство. Съпротивата на Англия и Франция срещу това тези хора да се отделят и да се завърнат в при своето национално стадо през 1938 и 1939 година приготви сцената за най-голямата война в историята.
Тук в Америка, ние също наподобява сме в безконечен спор за това кои сме.
По-различна нация ли е американската, измислена нация, идеологическа нация, която се дефинира посредством общото утвърждение за концепциите и идеалите, изложени в нашите основни документи, като Декларацията на независимостта и Гетисбъргското послание?
Или пък сме като другите народи, неповторими хора, със своята история, герои, празници, вяра, език, литература, изкуство, музика, традиции и просвета, познати по целия свят като „ Американците “?
От 2001 година насам, тези, които настояват, че американците са получили, при раждането на републиката, божествената задача да демократизират човешкия жанр, претърпяха тежка поредност от провали.
Нациите, в които нахлухме, като Афганистан и Ирак, с цел да ги дарим с богатството на демокрацията, се подвигнаха на жестока опозиция. Това, което нашите насилствени интервенционисти смятаха за нашата задача пред човечеството, бенефициентите схванаха като американски империализъм.
А културните войни по въпросите от нашата история и памет не престават.
Според The New York Times, афро-американският претендент за губернатор на Джорджия Стейси Ейбръмс е заречен да отстрани паметниците на Робърт Лий, Стоунуол Джаксън и Джеферсън Дейвис от Каменната планина.
Кандидатът от Републиканската партия Браян Кемп има пикап, който даде обещание да употребява за извозването на незаконните мигранти от Джорджия назад на границата.
В Тексас е в ход самодейност за унищожаване на името на Стивън Остин от основния град, защото Остин, при започване на 30-те години на XIX век се съпротивлява против настояванията на Мексико за анулация на робството в Тексас, до момента в който той още е част от тази страна.
Човек се чуди по кое време тези ще стигнат до Сам Хюстън, воин от Войната за самостоятелност на Тексас и пръв губернатор на Тексаската република, която става втората страна в Северна Америка, където има иго.
Самият Хюстън, на който е кръстен четвъртия по величина град в Съединени американски щати, е Юнионист, собственик на плебеи и безжалостен съперник на анулацията на робството.
В днешно време огромна част от американския народ се срами от това, което сме били от времената на Великите географски открития до края на сегрегацията през 60-те години на предишния век. Те желаят да се извинят за нашето минало, да изтрият спомените ни, да унищожат всяка диря от паметниците от тези епохи.
Атаките против страната, която сме били и това, което сме представлявали като хора са съвсем непрекъснати.
И в случай че не можем да намерим modus vivendi, би трябвало да се отделим едни от други – като персони, политически и даже териториални и това наподобява е единствената опция.

Превод и редакция: Иван Христов