Варненският апелативен съд потвърди задържането под стража на руски гражданин,

Варненският апелативен съд удостовери задържането под стража на съветски
жител, търсен в родината си по три обвинявания. Мярката за неотклонение
по отношение на 58-годишен мъж е била взета от Варненския областен съд, само че той апелира
определението.
58-годишният мъж е издирван по следствие за придобиване от страна на
банка на неподвижен парцел на голословно повишена цена, за даване на
банков заем на несъстоятелен кредитополучател и за пране на пари. Той е бил
притеглен като обвинен предходната година, наложена му е била мярка „ задържане
под стража “ от съветски съд и е бил разгласен за интернационално търсене посредством Интерпол
от съветското Министерство на вътрешните работи. След като е бил открит в България, е бил арестуван от
Окръжния съд във Варна с предварителна мярка за неотклонение „ домакински арест “
до складиране на материалите от искащата страна. Впоследствие Руската
федерация е изпратила молба за екстрадиция на своя жител. Това е наложило
ново изговаряне на съда, оповестиха от пресецентъра на Върховен административен съд.
Защитата счита завишаването на процесуалната насила за голословно.
Мъжът не се е укривал нито от българските, нито от съветските управляващи. Той има
бизнес и адрес в България. През месеца, в който е бил под домакински арест, не се е
отклонявал от тази мярка. В негов интерес е да изложи съображенията си в
производството всъщност. Освен това непознатият жител е с влошено здраве.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна бе безапелационен, че не се
касае за животозастрашаващо положение. Заболяванията на желаното лице са
хронични и се управляват с лекарства. Законът за екстрадицията и
Европейската заповед за арест императивно изисква мярка „ задържане под стража “
за обезпечаване на лицето за разглеждане на същинското произвеждане.
За да аргументира решението си, Апелативният съд взе поради изпълнените
условия на закона: молбата за екстрадиция на съветската Генерална прокуратура
дава отговор на нужните условия; открити са закононарушенията, за които се желае
екстрадицията; съветски съд е наложил мярка „ задържане под стража “; лицето е
оповестено за интернационално търсене. Разследваните закононарушения попадат в
обсега на Договора за правна помощ по наказателни каузи сред България и
някогашната руска република.
Правната подготовка на действията по съветското законодателство планува
минимални санкции 7 – 10 години отнемане от независимост. Престъпленията се
санкционират и от българския Наказателен кодекс. Давността за наказателно
гонене не е изтекла. Въззивният правосъден състав съобрази и данните за
укриване, на които се е позовал съветския съд, разглеждайки мярката за неотклонение.
От тази позиция няма подозрение в съществуването на действителен риск от укриване.
Апелативният съд почерпи спомагателен аргумент от правните връзки на мъжа с друга страна – той има и канадско поданство. Делото съдържа данни за
негова трайна обязаност с тази страна. Имуществените му връзки с българската
страна и чистото правосъдно минало не могат да се опълчват на практиката на Европейския съд за правата на индивида и българските съдилища, които регистрират
тежестта на предстоящото наказване.

Здравословното положение на търсеното лице не изисква характерни
условия за мястото на престоя му. За болесттите е предложено само
медикаментозно лекуване.
С тези претекстове апелативната инстанция удостовери определението на
първостепенния съд, с което на обвиняемия е била взета мярка „ задържане под
стража “. Съдебният акт не предстои на обжалване.