Съдът отхвърли жалбата за местен референдум за Морската градина във Варна
Варненският административен съд отхвърли жалбата на инициативния комитет, който посредством подписка опита да провокира провеждането на локален референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна, оповестяват от правосъдната институция.
Жалбата е против решение на Общинския съвет във Варна от януари 2018-а, с което е отхвърлено предложение за производство на локален референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. Варна, със следните въпроси:
1. Да доближава ли паркът «Морска градина» до морето, като включва напълно крайбрежната зона от ската до морския бряг? 2. Да бъде ли крайбрежната зона на гр. Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, само че без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?
Съдът приема, че оспореният административен акт е публикуван от способен орган и дава отговор на условията за правомерност. Видно от претекстовете на решението не се откриват предпоставките за производство на референдум, регламентирани в Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, а точно нужен най-малък брой подписи, възлизащ на 15 185 подписа, представляващ подписите на 1/20 от жителите с изборни права, които имат непрекъснат адрес на територията на Община Варна и заради събитието, че поставените въпроси не дават отговор на условията на чл.26, ал.1 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
Съдът смята, че признатите по делото протоколи, издадени от Главния шеф на Групово дело „ ГРАО “, се употребяват с материална доказателствена мощ, затова при произнасянето си Общински съвет Варна е бил задължен да се съобрази с тях и да ги одобри, без да прави спомагателна инспекция на данните от тези документи. В съответния случай подписката има 14 854 правилни записа. При сбор жители с изборни права, които имат непрекъснат адрес на територията на Община Варна към 30.04.2013 година от 303 706, то една двадесета от жителите с непрекъснат адрес в общината е 15 185. Следователно, Общинският съвет е сезиран с подписка, която не съдържа нужния най-малко подписи, което обосновава законосъобразнобразността на отхвърли за произвеждането на референдум.
След като жалбоподателят твърди удобни за себе си обстоятелства, а точно, че импортираната подписка дава отговор на условията за най-малък брой подписи, той е следвало да организира основно и цялостно доказване на тези юридически обстоятелства. В производството по оборване на формален документ, тежестта на доказване на неговата неистина е за страната, която го оспорва. Съдът смята, че жалбоподателят не е провел сполучливо основно и цялостно доказване, с цел да обори материалната доказателствена мощ на протоколите на Групово дело „ ГРАО, които са публични свидетелстващи документи.
В решението си съдът отбелязва, че даже и жалбоподателят да беше провел сполучливо оборване на наличието на протоколите на Главния шеф на Групово дело „ ГРАО “, не се открива втората причина за производство на референдум, а точно поставените въпроси да са законосъобразни.
По законосъобразността на първия въпрос на референдума съдът отбелязва, че той може да се пояснява като изкупуване на частна благосъстоятелност, за разширение обсега на Историческото ядро на Морската градина на гр. Варна, сезиране за изменение на Общ устройствен план на гр. Варна или за изменение на Подробен устройствен план, неразбираемо на кои поземлени парцели или като взимане на решение, вместо кмета, по правене на отчет по член 127, алинея 9 от Закон за устройство на територията. Така дефиниран, първият въпрос на подписката не дава съответно решение на въпрос от локално значение, а единствено събиране на мнения по въпрос от локално значение - за обсега на Морската градина на гр. Варна. От него не излиза наяве, какво решение и на кой локален орган – Общински съвет Варна или на други органи на локалното самоуправление, ще бъде заместено с решението от референдума, а неразбираемият въпрос, като се изключи че препятства правосъдната инспекция за правомерност по член 26, ал.1 от ЗПУГДВМС, осуетява и неговото осъществяване.
Вторият въпрос цели смяна на предназначението на крайбрежната зона на град Варна от „ зона за публично обслужване„, по настоящия Общ организационен проект на град Варна, утвърден със заповед от 03.09.2012 година на министъра на районното развиване и благоустройството, в „ зона за отдих “, каквато е била, преди приемане на Общ устройствен план, т.е. цели се изменение на Общ устройствен план на гр. Варна в частта на крайбрежната зона / неизяснен обхват/. Този въпрос не е от компетентността на органите на локално самоуправление и не може да се взема решение посредством локален референдум. Общият организационен проект на гр. Варна и неговите промени се утвърждават със заповед на министъра на районното развиване и благоустройството, което е спомагателен аргумент за липса на подготвеност по изменение на Общ устройствен план на гр. Варна от орган на локалната власт или на локалното самоуправление. Съдът намира за верен извода на Общински съвет Варна, че поставените въпроси, не дават отговор на условията на чл.26,ал.1 от ЗПУГДВМС, което е съображение за отвод за производство на локален референдум.
В решението си съдът отбелязва, че решаването на въпроси от национално и локално значение посредством провеждането на референдум е един рационален и либерален прийом за включване на жителите в процеса на ръководство на страната и общините, посредством приемане на решения, които да заместят издаваните от органите на изпълнителната власт актове. Този прийом би трябвало да се употребява съгласно откритите в ЗПУГДВМС правила, с цел да докара до мечтаните от обществеността правни последствия. Гражданите на град Варна, не са лишени от опцията за иницииране на нова подписка за производство на референдум с предмет според чл.26, ал.1 от ЗПУГДВМС, за решаването на въпроси от локално значение, които законът е дал в подготвеност на органите на локално самоуправление или органите на региона или кметството. Но при вземане предвид с условията на ЗПУГДВМС за правомерност на въпросите, по които да се одобри решението. Същите следва да са ясни, точни, съответни, с опция да се направи недвусмислена преценка, дали са в компетентността на органите на локално самоуправление и са от локално значение. Законосъобразността на въпросите на референдума е значително изискване, защото според чл.26,ал.4 от ЗПУГДМС решението, признато с локален референдум, не предстои на следващо утвърждение от общинския съвет. Т.е. задачата на закона е, при сполучливо извършен референдум, това решение да уреди по един безапелационен, явен и категоричен метод публичните връзки, които жителите с изборни права според ЗПУГДМС, желаят да трансформират.
Жалбата е против решение на Общинския съвет във Варна от януари 2018-а, с което е отхвърлено предложение за производство на локален референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. Варна, със следните въпроси:
1. Да доближава ли паркът «Морска градина» до морето, като включва напълно крайбрежната зона от ската до морския бряг? 2. Да бъде ли крайбрежната зона на гр. Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, само че без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?
Съдът приема, че оспореният административен акт е публикуван от способен орган и дава отговор на условията за правомерност. Видно от претекстовете на решението не се откриват предпоставките за производство на референдум, регламентирани в Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, а точно нужен най-малък брой подписи, възлизащ на 15 185 подписа, представляващ подписите на 1/20 от жителите с изборни права, които имат непрекъснат адрес на територията на Община Варна и заради събитието, че поставените въпроси не дават отговор на условията на чл.26, ал.1 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
Съдът смята, че признатите по делото протоколи, издадени от Главния шеф на Групово дело „ ГРАО “, се употребяват с материална доказателствена мощ, затова при произнасянето си Общински съвет Варна е бил задължен да се съобрази с тях и да ги одобри, без да прави спомагателна инспекция на данните от тези документи. В съответния случай подписката има 14 854 правилни записа. При сбор жители с изборни права, които имат непрекъснат адрес на територията на Община Варна към 30.04.2013 година от 303 706, то една двадесета от жителите с непрекъснат адрес в общината е 15 185. Следователно, Общинският съвет е сезиран с подписка, която не съдържа нужния най-малко подписи, което обосновава законосъобразнобразността на отхвърли за произвеждането на референдум.
След като жалбоподателят твърди удобни за себе си обстоятелства, а точно, че импортираната подписка дава отговор на условията за най-малък брой подписи, той е следвало да организира основно и цялостно доказване на тези юридически обстоятелства. В производството по оборване на формален документ, тежестта на доказване на неговата неистина е за страната, която го оспорва. Съдът смята, че жалбоподателят не е провел сполучливо основно и цялостно доказване, с цел да обори материалната доказателствена мощ на протоколите на Групово дело „ ГРАО, които са публични свидетелстващи документи.
В решението си съдът отбелязва, че даже и жалбоподателят да беше провел сполучливо оборване на наличието на протоколите на Главния шеф на Групово дело „ ГРАО “, не се открива втората причина за производство на референдум, а точно поставените въпроси да са законосъобразни.
По законосъобразността на първия въпрос на референдума съдът отбелязва, че той може да се пояснява като изкупуване на частна благосъстоятелност, за разширение обсега на Историческото ядро на Морската градина на гр. Варна, сезиране за изменение на Общ устройствен план на гр. Варна или за изменение на Подробен устройствен план, неразбираемо на кои поземлени парцели или като взимане на решение, вместо кмета, по правене на отчет по член 127, алинея 9 от Закон за устройство на територията. Така дефиниран, първият въпрос на подписката не дава съответно решение на въпрос от локално значение, а единствено събиране на мнения по въпрос от локално значение - за обсега на Морската градина на гр. Варна. От него не излиза наяве, какво решение и на кой локален орган – Общински съвет Варна или на други органи на локалното самоуправление, ще бъде заместено с решението от референдума, а неразбираемият въпрос, като се изключи че препятства правосъдната инспекция за правомерност по член 26, ал.1 от ЗПУГДВМС, осуетява и неговото осъществяване.
Вторият въпрос цели смяна на предназначението на крайбрежната зона на град Варна от „ зона за публично обслужване„, по настоящия Общ организационен проект на град Варна, утвърден със заповед от 03.09.2012 година на министъра на районното развиване и благоустройството, в „ зона за отдих “, каквато е била, преди приемане на Общ устройствен план, т.е. цели се изменение на Общ устройствен план на гр. Варна в частта на крайбрежната зона / неизяснен обхват/. Този въпрос не е от компетентността на органите на локално самоуправление и не може да се взема решение посредством локален референдум. Общият организационен проект на гр. Варна и неговите промени се утвърждават със заповед на министъра на районното развиване и благоустройството, което е спомагателен аргумент за липса на подготвеност по изменение на Общ устройствен план на гр. Варна от орган на локалната власт или на локалното самоуправление. Съдът намира за верен извода на Общински съвет Варна, че поставените въпроси, не дават отговор на условията на чл.26,ал.1 от ЗПУГДВМС, което е съображение за отвод за производство на локален референдум.
В решението си съдът отбелязва, че решаването на въпроси от национално и локално значение посредством провеждането на референдум е един рационален и либерален прийом за включване на жителите в процеса на ръководство на страната и общините, посредством приемане на решения, които да заместят издаваните от органите на изпълнителната власт актове. Този прийом би трябвало да се употребява съгласно откритите в ЗПУГДВМС правила, с цел да докара до мечтаните от обществеността правни последствия. Гражданите на град Варна, не са лишени от опцията за иницииране на нова подписка за производство на референдум с предмет според чл.26, ал.1 от ЗПУГДВМС, за решаването на въпроси от локално значение, които законът е дал в подготвеност на органите на локално самоуправление или органите на региона или кметството. Но при вземане предвид с условията на ЗПУГДВМС за правомерност на въпросите, по които да се одобри решението. Същите следва да са ясни, точни, съответни, с опция да се направи недвусмислена преценка, дали са в компетентността на органите на локално самоуправление и са от локално значение. Законосъобразността на въпросите на референдума е значително изискване, защото според чл.26,ал.4 от ЗПУГДМС решението, признато с локален референдум, не предстои на следващо утвърждение от общинския съвет. Т.е. задачата на закона е, при сполучливо извършен референдум, това решение да уреди по един безапелационен, явен и категоричен метод публичните връзки, които жителите с изборни права според ЗПУГДМС, желаят да трансформират.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ