Върховният административен съд остави в сила решение по административно дело

Върховният административен съд остави в действие решение по административно дело № 1097 от 2024 година на Административен съд – Благоевград, обвързвано с избора за кмет на община Благоевград.

Производството пред първоинстанционния съд е формирано по отношение на оборване на решение № 330-МИ от 07.11.2023 година на Общинска изборна комисия - Благоевград, с което са оповестени резултатите от гласуването за кмет на община Благоевград, при творби на 05.11.2023 година втори тур на изборите за кмет на община Благоевград, и за кмет е разгласен

Методи Байкушев от Коалиция " Продължаваме промяната – Демократична България ".

Върховните магистрати одобряват, че първоинстанционният съд е удостоверил оспореното решение на ОИК -Благоевград, като се е произнесъл по всички доводи на оспорващата страна за позволени нарушавания на изборния развой. Административен съд – Благоевград се е позовал на константна процедура на Върховен административен съд и на Конституционния съд, която обрисува предметния обсег на доказване в произвеждане по оборване на избирателен резултат. По отношение на недоволството, че са дописвани лица изборните описи, съдът се е позовал на осъществената инспекция от Групово дело „ ГРАО “. Тя е открила че погрешно са позволени да гласоподават едвам четири лица, което по никакъв метод не може да окаже въздействие във връзка с оповестения избирателен резултат.

Първоинстанционният съд вярно се е позовал на постановеното от Конституционния съд решение № 9 от 26.11.2009 година по к.д.№ 8/2009 година, което не е изолирано решение, а е съответстващо на следващи решения на Конституционния съд - решение № 2 от 16.02.2010г. по к.д.№ 10/2009г., решение № 5 от 9.07.2013г. по к.д.№ 13/2013г. и решение № 13 от 28.11.2013г. по к.д.№ 14/2013г. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е съответстващо и на решение от 13.10.2015 година, постановено от Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, Четвърто поделение, по делото " Риза и други против България ". Според него анулирането на извършени избори не следва да се позволява по чисто официални претекстове и е непропоционална мярка при недоказване в задоволителна степен на засягане на изборни права, обезпечени от член 3 от Протокол №1 на Конвенцията за отбрана правата на индивида и учредените свободи. Следва да се има поради, че поредната процедура на Конституционния съд на Република България и на Върховен административен съд е в синхрон и с признатите от Европейската комисия за народна власт посредством право /Венецианската комисия/ наставления в региона на изборите и обяснителния отчет, който ги прецизира.

При по този начин образуваната правосъдна процедура, в производството по оборване на избирателен резултат, оспорващата страна следва да откри по безспорен метод, че нарушаванията са от същественост да трансформират изборния резултат. Релевираните от касационния жалбоподател нарушавания касаят точно позволени механически нарушавания, които по никакъв метод не са в положение да трансформират изборния резултат, като преодолеят разликата сред двамата претенденти.

Касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд вярно е отказал да се произнесе по методическите инструкции на ЦИК и на решение на Министерството на електронното ръководство за засвидетелствуване на техническите устройства за гласоподаване. Освен, че според константната правосъдна процедура инцидентния правосъден надзор е неприемлив, в тази ситуация случайно се оспорват актове, издадени от органи, които не са страна в производството, а и реда за оборване на общите актове е друг от реда, по който се оспорва самостоятелния административен акт, с който е разгласен изборния резултат.

Решението по административно дело №5404 от 2024 година е дефинитивно.