Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на Николай Денков

Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на Николай Денков и Коалиция „ Продължаваме Промяната – Демократична България “, срещу решение № 3371 – Народно събрание от 27.05.2024 година на ЦИК в частите, в които е открито нарушаване на разпореждания от Изборния кодекс. Със същото решение ръководителят на ЦИК е оправомощен да сформира акт за откритото нарушаване на Николай Денков, претендент за депутат на КП „ Продължаваме Промяната — Демократична България “ в изборите за народни представители на 9 юни 2024 година

Върховните магистрати отхвърлят и тази част от жалбата на Николай Денков и Коалиция „ Продължаваме Промяната – Демократична България “, срещу решение № 3371 – Народно събрание от 27.05.2024г. на ЦИК, в частта, с която е предоставено на регионалните шефове на области с административни центрове гр. София и гр. Пловдив неотложно да отстранен съответните материали на териториите на двете области.

Съдебният състав приема, че първият и третият диспозитив от разпоредителната част на процесното решение на ЦИК не подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуален кодекс, защото с тях е открито нарушаване на възбраната по чл.183, ал.4 от Изборния кодекс (ИК) и ръководителят на ЦИК е оправомощен да сформира акт за откритото нарушаване. Решението на ЦИК в тези елементи е издадено на съображение член 480, ал.2 от ИК и съставлява част от процедурата по налагане на административно наказване на разположение, позволило нарушаване в хода на изборния развой. Характерът и наличието на тези разпоредителни елементи на оспореното решение, съставляват акт, поставящ начало на процедурата по налагане на административно наказване. По силата на член 498 от ИК установяването на нарушаванията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се правят по реда на Закона за административните нарушавания и санкции /ЗАНН/. Следва да се има поради, че специфичната норма на член 498 от ИК изключва приложението на общата наредба на член 58, алинея 1 от ИК за обжалваемост на решенията на ЦИК.

Премахването на противоречивите билбордове, сложени от КП „ ПП-ДБ “ на бул. „ България “ в гр. София и на ул. „ Сава Муткуров “ в гр. Пловдив е разпоредено на съображение член 186, алинея 2 от ИК по отношение на чл.183, ал.4 ИК, който нормативен текст не разрешава потреблението на пропагандни материали, които накърняват положителните нрави. Съдът не споделя мнението на жалбоподателите, тълкуващи условието за сходство с положителните нрави по отношение на използване на Закон за задълженията и договорите и договорното право, които не са относими към политическите и публичните връзки.

Включването на снимков материал, надлежно фотографски изображения на лица, които не са дали категорично единодушие за това, представлаващи политически партии и обединения, разнообразни от обединението, в интерес на която е подложен съответния пропаганден материал, по същността си съставлява нарушаване на положителните нрави, тъй като последната ги употребява в предизборната си пропаганда в своя поддръжка. Поначало моралните правила и правила, открити в обществото, не са предмет на правно контролиране. Ето за какво всекидневно нормативните актове не ги дефинират, а непосредствено препращат към тях. Нито Конституцията, нито обособените закони формулират определение за " положителните нрави ", защото това е разбиране на морала и етиката, открити в обществото, само че въздигнати в правна норма тяхното съблюдаване се глоби в избрани хипотези, какъвто е сегашния случай.

В понятието „ положителните нрави “ попадат тези правила и правила, които бранят правила и полезности, чието ценене е в полза на публичните връзки като цяло. Именно нарушаването на тези правила и полезности ЦИК правилно е решила, че е осъществено посредством потреблението на фотографски изображения на политически водачи на други политически обединения, участващи на процесните избори, без тяхното познание и единодушие, което се включва в обсега на понятието накърняване на положителните нрави по смисъла на чл.183, ал.4, изречение първо от ИК. С оглед на това съдът смята, че в тази ситуация не е налице твърдяното в жалбата несъгласие с използваните материалноправни разпореждания и ЦИК вярно е тълкувала и приложила нормата на член 186, алинея 2 от ИК.

Решението по административно дело № 5591 от 2024 година нао Върховен административен съд е дефинитивно.