Върховенството на закона е в упадък в целия свят и

Върховенството на закона е в крах в целия свят и Европа не прави изключение. Демокрацията не се оправя по-добре, а въпросителната, която стои зад концепцията на политическия икономист Франсис Фукуяма за края на историята, се усилва.

Напоследък наподобява, че Европейският съюз даже е подготвен да продаде последните останки от върховенството на закона в Полша, в отговор на несъмнено смелата позиция на страната да оказва помощ на украинските бежанци и да се изправи пред непосредствената опасност от война по границите си. Но в случай че елементарното съблюдаване на закона се отбелязва като достижение, за което като премия се изпращат големи суми от проекта за възобновяване на Европейски Съюз, това не е потребно за възобновяване на върховенството на закона.

Критиката на ограниченията на блока за възстановяване на върховенството на закона и демокрацията в Европа е постоянно срещано събитие в науката за правото на Европейски Съюз в днешно време. А изправени пред хибридните режими в Европейски Съюз, упованията за мощен ангажимент към главните полезности на блока, залегнали в член 2 от Договора за Европейски Съюз, прекомерно постоянно са посрещани с отчаяние, изключително от Европейската комисия.

Но най-важната и до момента значително подценявана причина, заради която резултатите на Европейски Съюз в региона на възобновяване и отбраната на главните европейски полезности не са задоволителни, е, че самият Европейски Съюз страда от съществени дефицити точно по тези въпроси.

Демократичните дефекти на Европейски Съюз бяха главен предмет на разискване през 90-те години на предишния век, до момента в който Договорът от Лисабон не обезпечи някои значими усъвършенствания в тази тенденция, да вземем за пример посредством усилване на ролята на Европейския парламент.

И въпреки всичко последният кръг от избори за Европейски парламент, който беше показан по този начин, като че ли щеше да бъде приложена системата на шпиценкандидатите, както и процесът, посредством който беше дефинитивно определен актуалният ръководител на Европейската комисия, бяха огромно отчаяние за демокрацията на ниво Европейски Съюз.

Най-важната политическа фигура в Европейски Съюз беше издигната съвсем изведнъж. Тя беше коронясана от държавните управления - или по-скоро от някои от държавните управления - на страните членки в Съвета (с цената на доста разходи), а Парламентът нямаше доста думата.

Смисълът тук не е в това, че системата на шпиценкандидатите - един много характерен метод за конструиране на политическа отчетност - е чудодейното решение на всички проблеми на демокрацията в Европа. Въпреки това дълбоката липса на директно приписвана демократична политическа отчетност за основна европейска институция - Европейската комисия - е значим проблем.

В наши дни и върховенството на закона не се оправя доста по-добре.

През последните години Комисията безчет пъти не съумя да предприеме съответни ограничения, с цел да се опълчи на съперниците на върховенството на закона. А последица от голямата липса на демократична отчетност на Европейски Съюз е, че други участници трябваше да се намесят, с цел да смекчат най-сериозните последствия от отслабеното или изчезнало господство на закона в съответни страни членки.

Досега тази роля се падаше само на Съда на Европейския съюз (СЕС) - може би заради преимуществото, че схваща смисъла на върховенството на закона за една демократична конституционна народна власт - който трябваше да се намеси неведнъж.

Цената за тези намеси обаче е висока. За да отбрани върховенството на закона в някои страни членки, Съд на Европейския съюз, напълно парадоксално, трябваше да изложи на риск върховенството на закона на ниво Европейски Съюз, защото трябваше да разшири личния си мандат, меко казано, много доста, с цел да може да отбрани правосъдната самостоятелност на обособените си членове.

Макар че последствията от тези решения в прочут смисъл би трябвало да бъдат приветствани - дано единствено за миг си представим по какъв начин би изглеждала обстановката, в случай че Съдът въобще не защитаваше независимостта на правосъдната власт - това въпреки всичко заплашва върховенството на закона на ниво Европейски Съюз. И с всяка прогресивна стъпка, подхваната от Съда на Европейски Съюз, търпението, за жалост, се изчерпва в другите членове на Европейски Съюз, които в този момент би трябвало да одобряват по-силната позиция на Съда на Европейски Съюз, даже и да са " добре възпитани ".

Върховенството на закона и демокрацията са взаимно зависими; затова те могат да бъдат предпазени и поправени единствено дружно. А поправянето им е от решаващо значение, с цел да може блокът да овладее предизвикването на " хибридния режим ", пред което е изправен сега от своите страни членки, защото посочените нагоре образци не са единични събития.

С риск да се повторим, от значително значение е също по този начин да се подчертае ясно, че ерозията на върховенството на закона и демокрацията не визира единствено страните членки, само че и самия Европейски Съюз. Такива образци варират от пренебрегването на системата на шпиценкандидатите в парламентарните избори за ръководител на Комисията и отстраняването на генералния юрист Елинор Шарпстън, до обстоятелството, че Комисията не приложи механизма за обвързване с върховенството на закона по отношение на Унгария (и към момента не желае да го направи във връзка с Полша) и се пази да стартира процедури за нарушаване против членове, които очевидно нарушават правото на Европейски Съюз.

Това е тъпо, тъй като, както сме очевидци от години, когато демокрацията и върховенството на закона са в крах, нищо не се усъвършенства от единствено себе си. Да си заравяме главата в пясъка, да отвръщаме взор, да стискаме палци или да чакаме бурята да отмине, не са доста обещаващи тактики. Ако не се предприеме нищо, с цел да се предотвратят похищенията против върховенството на закона и демокрацията, обстановката просто ще се утежни.

На равнище Европейски Съюз и на национално равнище върховенството на закона и демокрацията са надълбоко преплетени по доста способи. Това е последица от десетилетията на европейска интеграция. Ето за какво упадъкът им в избрани страни - членки на Европейски Съюз, е токсичен за останалите, както и за самия Европейски Съюз.

Разгледайте единствено един елементарен образец: Ако изборите в дадена страна членка не са свободни и почтени, политическите артисти, които са били определени на власт, ще работят и на равнище Европейски Съюз - както в Парламента, по този начин и в Комисията.

Европейски Съюз би трябвало да подсигурява върховенството на закона и демокрацията за себе си. Само тогава той ще бъде задоволително мощен, с цел да ги възвърне във всички свои членове. /БГНЕС, „ Политико “