ВКС върна делото срещу 14-те имами за радикален ислям
Върховен касационен съд (ВКС).
Върховния касационен съд (ВКС) върна на прокуратурата делото против 14-те подсъдими, упрекнати в проповядването на коренен ислям и пропагандиране на концепциите на " Ислямска страна ".
Тричленен състав на последно инстанционният съд анулира решението на Апелативен съд–Пловдив и доказаната с него присъда от 10 декември 2019 година на Окръжен съд–Пазарджик.
Делото ще се преглежда още веднъж от различен състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително съвещание, оповестиха от Върховен касационен съд. То е върнато по касационни тъжби на 12 от общо 14 подсъдими.
Върховен касационен съд приема жалбите за възможни и основателни във връзка с част от изложените доводи. Според висшите съдии в решението си въззивният съд е афиширал, че независимо открива фактическа конюнктура, която в действителност не е обективирана, защото при изложение на фактологията съдът е цитирал и преразказвал показания на очевидци по делото, осъществените процесуално-следствени дейности и изводи на експертизи, без въз основа на тях да изведе изложение на възприета от него фактическа конюнктура, се показва в претекстовете на съда.
Този метод освен лишава касационната инстанция от преценка по отношение на позицията на следения съд за фактическата основа на направените след това правни заключения, само че и води до липса на обосноваване в постановения вторичен акт. Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници посредством нейния преразказ, не може да замести ясно изразена възприета фактология, обвързвана с време и метод на реализиране на действията от подсъдимите и уточнение на дейностите, с които те са осъществили съставите на закононарушенията, в чието осъществяване са приети за отговорни. Подобна изясненост не е налице и в претекстовете към постановения първокачествен акт.
Първоинстанционният съд е бил изначално усложнен от празнотата във фактическите положения и от рамките, които е сложило обвиняването във импортирания за разглеждане обвинителен акт. Според правосъдния състав на Върховен касационен съд са основателни упреците на отбраната към прокурора и съда за неизясненост както по отношение на времевите параметри на проповядване на ненавист на религиозна основа от страна на техните подзащитни, по този начин и по отношение на метода на проповядването ѝ. Декларативни изрази, че подсъдимите посредством проповеди или образуване на проповеди са създавали верска непоносимост към непрактикуващите салафизма, без да се сочат изразите или наличието на тези проповеди, които надлежно по-късно да бъдат подложени на преценка дали по съществото си съставляват проповядване на сходна религиозна ненавист, не може да се схване като ясно афиширана позиция както на съда, по този начин и на прокурора за съществуването на детайлите от състава на закононарушението по член 164, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Тъй като този пропуск е сбъднат от прокурора в досъдебната фаза на процеса, наред с фактическата неизясненост в обвинителния акт, констатацията за липса на претекстове в правосъдните актове на първия и втория съд и декларативни отговори от апелативния съд (напълно идентични с тези на първостепенния) на отправени от отбраната възражения, не води до връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, тъй като по този начин тези нарушавания не биха могли да бъдат отстранени.
Върховните съдии са безапелационни, че на процедура актът на окръжния съд страда от липса на претекстове – процесуално нарушаване от категорията на значителните и безусловно съображение за неговата анулация, което е следвало да бъде сторено от апелативния съд заради неспособност самичък да го в профил. Тъй като обаче са установени същностни нарушавания на процесуалните правила, осъществени в досъдебната фаза на процеса, то в съответния случай делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик и то от стадия на разпоредително съвещание заради липса на процесуална опция за Върховния касационен съд за връщане на делото във етапа на досъдебното произвеждане, оставяйки тази преценка на първостепенния съд.
Върховния касационен съд (ВКС) върна на прокуратурата делото против 14-те подсъдими, упрекнати в проповядването на коренен ислям и пропагандиране на концепциите на " Ислямска страна ".
Тричленен състав на последно инстанционният съд анулира решението на Апелативен съд–Пловдив и доказаната с него присъда от 10 декември 2019 година на Окръжен съд–Пазарджик.
Делото ще се преглежда още веднъж от различен състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително съвещание, оповестиха от Върховен касационен съд. То е върнато по касационни тъжби на 12 от общо 14 подсъдими.
Върховен касационен съд приема жалбите за възможни и основателни във връзка с част от изложените доводи. Според висшите съдии в решението си въззивният съд е афиширал, че независимо открива фактическа конюнктура, която в действителност не е обективирана, защото при изложение на фактологията съдът е цитирал и преразказвал показания на очевидци по делото, осъществените процесуално-следствени дейности и изводи на експертизи, без въз основа на тях да изведе изложение на възприета от него фактическа конюнктура, се показва в претекстовете на съда.
Този метод освен лишава касационната инстанция от преценка по отношение на позицията на следения съд за фактическата основа на направените след това правни заключения, само че и води до липса на обосноваване в постановения вторичен акт. Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници посредством нейния преразказ, не може да замести ясно изразена възприета фактология, обвързвана с време и метод на реализиране на действията от подсъдимите и уточнение на дейностите, с които те са осъществили съставите на закононарушенията, в чието осъществяване са приети за отговорни. Подобна изясненост не е налице и в претекстовете към постановения първокачествен акт.
Първоинстанционният съд е бил изначално усложнен от празнотата във фактическите положения и от рамките, които е сложило обвиняването във импортирания за разглеждане обвинителен акт. Според правосъдния състав на Върховен касационен съд са основателни упреците на отбраната към прокурора и съда за неизясненост както по отношение на времевите параметри на проповядване на ненавист на религиозна основа от страна на техните подзащитни, по този начин и по отношение на метода на проповядването ѝ. Декларативни изрази, че подсъдимите посредством проповеди или образуване на проповеди са създавали верска непоносимост към непрактикуващите салафизма, без да се сочат изразите или наличието на тези проповеди, които надлежно по-късно да бъдат подложени на преценка дали по съществото си съставляват проповядване на сходна религиозна ненавист, не може да се схване като ясно афиширана позиция както на съда, по този начин и на прокурора за съществуването на детайлите от състава на закононарушението по член 164, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Тъй като този пропуск е сбъднат от прокурора в досъдебната фаза на процеса, наред с фактическата неизясненост в обвинителния акт, констатацията за липса на претекстове в правосъдните актове на първия и втория съд и декларативни отговори от апелативния съд (напълно идентични с тези на първостепенния) на отправени от отбраната възражения, не води до връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, тъй като по този начин тези нарушавания не биха могли да бъдат отстранени.
Върховните съдии са безапелационни, че на процедура актът на окръжния съд страда от липса на претекстове – процесуално нарушаване от категорията на значителните и безусловно съображение за неговата анулация, което е следвало да бъде сторено от апелативния съд заради неспособност самичък да го в профил. Тъй като обаче са установени същностни нарушавания на процесуалните правила, осъществени в досъдебната фаза на процеса, то в съответния случай делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик и то от стадия на разпоредително съвещание заради липса на процесуална опция за Върховния касационен съд за връщане на делото във етапа на досъдебното произвеждане, оставяйки тази преценка на първостепенния съд.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ