Защо бизнесът на Върджин Орбит се провали? Двете фатални грешки на Ричард Брансън!
Върджин Орбит редуцира 85% от служащите си и към момента не съумява да си откри постоянен вложител. Компанията е на ръба на банкрута, а съответно тази област от галактическото дело, т.е. микросателитните услуги, е безкомпромисна. Бизнесът е жесток, конкуренцията е сериозна и урокът на Върджин Орбит следва да ни покаже, че следните фактори не подсигуряват бизнес триумф – нито основаването от богат предприемач като Ричард Брансън, нито наличитието на неповторима софтуерна дарба (в случая изстрелването на течногоривна ракета от борда на самолет), нито даже софтуерните триумфи (4 от общо 6 изстрелвания на Върджин Орбит са сполучливи, а въпреки че точно най-последният полет е провален, компанията закъса още преди него).
Фалитът на Върджин Орбит е законосъобразен за всеки, който следи изкъсо модерната галактическа конкуренция сред основателите на комерсиални ракети. Фирмата на Ричард Брансън позволи две съдбовни неточности:
Инвестиционна неточност – смята се, че за създаването на ракетата “ЛончърУан ” и адаптирането на самолета-носител “Боинг 747-400 ” са вложени $1 милиард. Това е безумство, тъй като крайният артикул е ракета, способна да вкарва няколкостотин кг в ниска околоземна орбита на скромната цена от $12 милиона. Но даже тази неточност не би била съдбовна за компанията, в случай че технологията имаше бъдеще в по-далечен проект. Има причина за какво никой не желае да купи Върджин Орбит и да избави компанията от банкрута. Стигаме до точка 2: Създадените от Върджин Орбит технологии не могат да се мащабират до по-голяма ракета. Върджин Орбит позволи това, което нито един от съперниците не направи – не планува, че пазарът на микросателитите не е огромен и на фона на конкуренцията от доста други микроракети не намерения за основаването на по-голяма ракета (откъдето ще дойдат по-големи пари). Всички останали съперници на Върджин Орбит мислят за бъдещето – Рокет Лаб може да има огромни триумфи с ракетата “Електрон ”, само че към този момент проектирането на по-голямата ракета “Неутрон ” е в напреднал стадий, Файърфлай си има “Алфа ” с един сполучлив полет, само че в развой на разработка е среднотоварната ракета “MLV ” и компанията даже има контракт с Нортроп Груман да доставя мотори “Миранда ” за среднотоварната ракета “Антарес 3 ”, дори компанията Релативити Спейс, която едвам преди няколко седмици съумя да изстреля микроракетата “Теран 1 ”, не счита да спре дотук. Голямата цел е основаването на мощната ракета “Теран Р ”, която ще е възвръщаема и ще конкурира “Фалкън 9 ”. Върджин Орбит не може да направи това, не може да мащабира “ЛончърУан ” до по-голяма ракета макар преимуществото да разполага със самолет-носител като летяща стартова платформа, затова не може да се намести в пазара на по-големите ракети.
