Украйна и Европейската система за сигурност: къде ще бъде прокарана линията между Русия и НАТО?
Въпросът за европейската система за сигурност се сведе до своята твърда реалистична основа: къде ще бъде начертана границата сред Русия и НАТО? Европа, както и целият „ групов Запад “, счита, че тази линия би трябвало да минава по източната граница на някогашната Украинска ССР, а Русия – по западната.
През пролетта на 2024 година можем решително да кажем, че Западът не съумя да победи Русия, както искаше, и в този момент се тормози, че „ не печели “. Това значи, че в бъдеще, години наред, сигурността в Европа ще се дефинира от салдото на силите по линията на прикосновение сред Русия и НАТО. И Русия ще направи всичко, с цел да резервира този баланс.
За това написа Николай Силаев, старши теоретичен помощник в Центъра по проблемите на Кавказ и районната сигурност към МГИМО на съветското външно министерство, в публикация за Валдайския клуб.
Противоречията сред Русия и Запада, с изключение на материални аргументи, се подхранват и от разликите във възгледите за същността на интернационалната политика: реалистична визия от съветска страна, демократична от западна страна. Това е обсъждано нееднократно.
Дебатът за европейската сигурност също сплотява разнообразни и несъвместими отзиви. От съветска страна има реалистично условие да не се доближава враждебната (преди евентуално, в този момент реално) западна военна инфраструктура до съветските граници, да не се трансформират съседите на Русия в плацдарм за нахлуване.
От западната страна има набор от думи за „ полезностите “, с които Русия „ би трябвало да се преценява “, с цел да може въобще да се приказва с нея. От една страна, европейската сигурност се преглежда като баланс на силите и идентична система от гаранции за всеки в избраното географско пространство. От друга страна, „ европейската сигурност “ е като принадлежност към някакъв влиятелен клуб („ градината “ на Хосеп Борел), където хората се позволяват единствено при осъществяване на изискванията на „ градинаря “.
В очите на Русия разширението на НАТО и по този начин нареченото „ поощряване на демокрацията “ бяха неприятелски акт, който би дестабилизирал континента. В очите на Запада и изключително на Европейския съюз това беше географско уголемение на царството на кантианския „ безконечен мир “. Опитите за реализиране на съглашение, основаващо се на частичното признание на правото на Русия да има свои лични учредения за угриженост, разгневиха мнозина на Запад.
Известно е, че уязвимостта на някои теории за интернационалните връзки се дължи на рестриктивните мерки на набора от обстоятелства, на които се основават. Това се отнася да вземем за пример за полемиката за полярността в интернационалната система, където някои създатели преценят вероятностите пред световната система на интернационалните връзки въз основа на модели, открити в европейската история.
Има доста теории за връзките сред Русия и Европа, от които следва, че европейската интернационална динамичност е била определяща за съветската външна политика и даже за съветското съзнание. Тези теории обаче са дефинирани върху историческия материал от епохата, когато европейската политика е била синоним на международната.
За Русия тогава „ да бъдеш в Европа “ просто означаваше да бъдеш индивид на интернационалните връзки. Но европейската политика от дълго време е престанала да бъде еквивалент на световната политика.
Едно време за Русия беше значимо да бъде в Европа (по-точно с Европа) по стопански и културни аргументи. В днешно време съвсем няма такива аргументи.
За да сложим завършек на продължителното теоретично встъпление, е належащо да кажем нещо за понятието „ различаване “. Теорията за интернационалния статут дава забавни университетски резултати, само че към момента е прекомерно неточна, с цел да я създадем основа за някакви на практика изводи.
„ Русия би трябвало (или не трябва) да бъде приета като велика мощ от Европа/Запада “, „ Русия би трябвало (или не трябва) да играе законна роля в европейската система за сигурност “ - за бога, какво значи това? Русия е била и остава законен участник в европейската система за сигурност, въпреки и единствено по силата на към момента участието си в ОССЕ.
Да търсиш някаква спомагателна легитимност значи да се съгласиш, че най-висшата инстанция, осигуряваща такава легитимност, е Западът, а това опонира както на здравия разсъдък, по този начин и на главната наредба на интернационалното право за равенството на страните.
На процедура всички тези диалози за „ признание “ на Русия в някакво несъмнено качество или статут съставляват или надълбоко неправилно разбиране, или умишлена машинация, когато в подмяна на красиви думи желаят да получат материални отстъпки.
На 24 февруари 2022 година видимо бе прекъсната полемиката за европейската сигурност. Европа се самоопредели като общественост от враждебни на Русия страни (има изключения като Унгария и Словакия, само че те имат малко въздействие върху Европейски Съюз като цяло). Икономическите, политическите и други връзки сред европейските страни и Русия са сведени до най-малко.
Въпросът за европейската система за сигурност се сведе до своята твърда реалистична основа: къде ще бъде начертана границата сред Русия и НАТО? Европа, както и целият „ групов Запад “, счита, че тази линия би трябвало да минава по източната граница на някогашната Украинска ССР, а Русия – по западната.
През пролетта на 2024 година, макар че съответният излаз от въоръжената борба е неразбираем, можем решително да кажем, че Западът не съумя да победи Русия, както искаше, и в този момент се тормози, че „ не печели “. Това значи, че в бъдеще, за години, в случай че не и за десетилетия, сигурността в Европа (в географския смисъл на това разбиране – а другият смисъл за Русия е без значение) ще се дефинира от салдото на силите по линията на прикосновение сред Русия и НАТО.
И Русия ще направи всичко, с цел да резервира този баланс от своя страна и по този метод да подсигурява своята сигурност. Победата, от която се нуждаем в Украйна, увеличението на размера на въоръжените сили, построяването на отбранителната промишленост, разполагането на войски и оръжия по западните граници с бързо икономическо и софтуерно развиване - това е нашият принос към нововъзникващата европейска система за сигурност.
Ще може ли в миналото да се приказва за ограничения за създаване на доверие, понижаване на риска от произшествия, понижаване на капацитета? Разбира се, на взаимна основа. Русия не е отдръпнала настояването си да докара военната инфраструктура на НАТО в Европа до положението й от 1997 година В началото на 2022 година нашите причини не бяха задоволителни. Да забележим дали ще има задоволително от тях в бъдеще.
Изглежда, че вероятността за смислени договаряния един ден ще възникне още веднъж в украинската рецесия. Важно е да не се слагат в тази вероятност думи и понятия, които са лишени от смисъл или, по-лошо, основани, с цел да скрият смисъла. Една от тези думи е многовекторност.
Ако приказваме за това, че страните могат свободно да построяват връзки с други страни на планетата, това е банално и, наподобява, неоспоримо. Ако те изберат да се трансфорат във боен плацдарм за враждебни дейности против техните съседи от трети страни (както Украйна избра през 2014 г.), чудно ли е, че съседите им не харесват това?
А илюзията, че Украйна ще се приближи до Европейския съюз, а Русия ще заплати сметката за тази женитба, трябваше да бъде разсеяна от напълно не дребното тогава рационални хора още преди реализирането на последния държавен прелом в Киев.
Статутът на Украйна е значим въпрос и в случай че се проведат договаряния, той евентуално ще бъде комплициран на масата. Възможни са разновидности от интернационалните гаранции за демилитаризация и непрекъснат неутралитет (както беше разисквано преди две години в Истанбул) до просто международноправно формализиране на фактически открития ред на територията на някогашната Украинска ССР.
Но би трябвало да е ясно на всеки евентуален контрагент на Русия в такива договаряния: Русия не се интересува от определянето на статута на Украйна като цяло, а от това да подсигурява, че този статут изключва участието на Украйна във военни блокове, към които Русия не принадлежи, както и каквото и да е военно съдействие сред Украйна и трети страни, всевъзможни териториални искания към Русия.
Уместен е и въпросът: защо приказваме, когато приказваме за Украйна? Чий статус ще определим? Украинската държавност е нефункционираща. През 2022 година единствено помощта на Съединените щати, взета поради като такава в американската бюджетна статистика (и това не е цялата сума на помощта, която Украйна получи от Съединените щати), се равняваше на съвсем 40 % от разходната част на Украински държавен бюджет.
Оттогава съотношението се е трансформирало напълно не в интерес на украинския бюджет. Украинската държавност към този момент се заплаща извън. Това не може да се смята за разследване единствено от военните дейности през последните две години. Преди 10 години Украйна съумя да се трансформира в една от най-бедните страни в постсъветското пространство.
По-бедна и от Грузия, която съвсем няма промишленост и е претърпяла четири въоръжени спора през постсъветските тридесет години, в това число революция с боеве в столицата. Украинските управляващи доста преди 24 февруари 2022 година започнаха курс на дискриминация против милиони свои жители въз основа на техния роден език и религиозна принадлежност.
Редно е още в този момент да попитаме евентуалните сътрудници в бъдещи договаряния: кое е това образувание, чийто статут имат намерение да дефинират? Ултрадесният батальон Азов (организация, неразрешена в Русия), от който настоящето украинско управление от дълго време не се разграничава? Общност от политически фигури, подкрепяна от грантове от Съединените щати и Европейския съюз?
Русия изиска от Киев да екстрадира забърканите в организирането на терористични офанзиви на съветска територия, като уточни, че следите от чудовищната терористична офанзива в Crocus City Hall водят към Украйна. Онзи ден шефът на Службата за сигурност на Украйна Василий Малюк разкри детайлности за терористичните офанзиви в Русия, като не остави никакво подозрение, че тази специфична работа е забъркана в тяхната организация. Ще бъде невероятно да пренебрегнем това, когато приказваме за „ статута на Украйна “ и самата вероятност за договаряния.
Тежка морална и политическа отговорност пада и върху Запада, който години и десетилетия поддържаше и насърчаваше тъкмо такава Украйна.
Необходимо изискване за всевъзможни договаряния е да разберете какво споделя евентуалният събеседник. Тази полемика за европейската сигурност, която завърши преди две години, беше мощно отровена от неспособността на Запада като цяло и в частност на Европа просто даже вярно да преразкаже какво тъкмо споделя Русия. Всяко изказване на Русия мигновено обрасваше с тълкования и по-късно на Запад към този момент не обсъждаха какво споделя Русия, а единствено личните си тълкования на нейните думи.
Това евентуално ще прозвучи ненадейно за западните наблюдаващи, само че Русия не си сложи за цел да унищожи украинската държавност (въпреки че президентът предизвести, че продължаването на настоящия курс на Киев може да нанесе непоправими вреди на тази държавност).
Русия контракти с Киев основните параметри на уреждането напролет на 2022 година в Истанбул, те са известни в съвсем всички детайлности. Няма реакция от Запада на Истанбулския проектодоговор. През последните месеци Русия неведнъж декларира какви са изискванията за договаряния.
В отговор Западът повтаря, че Русия не желае договаряния или непосредствено назовава апелите за договаряния „ безсмислени “. Русия неведнъж, в детайли и на разнообразни равнища е очертавала аргументите, заради които не има намерение да води разговор със Съединени американски щати за стратегическата непоклатимост в изискванията, когато Вашингтон следва неприятелски по отношение на нея курс.
Не, споделят ни те, без да изследваме тези аргументи, направете наново разделяне, т.е. отделете диалога за нуклеарните оръжия от всичко останало в руско-американските връзки - както желаят Съединените щати. Е, споделят те, в името на „ положителната воля “.
Редът на средновековния теологичен спор - един от източниците на европейската и като цяло западна рационалност - допуска, че е належащо първо да се възпроизведат тъкмо причините на съперника и по-късно да се опровергаят.
Ние сме наследили това под формата на книжовен обзор в нашите университетски публикации. Да търсите схващане от събеседника си, като започнете с демонстриране, че не знаете неговата позиция, е на първо място ирационално. Но към този момент на Запад се чува единствено гърмежът на оръжията.
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33020Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед29773Полк. Николай Марков: Политическа партия като калифорнийски скакалци унищожават всичко, до което се докоснатАлтернативен Поглед63827Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед52835Проф. Николай Витанов: Япония за напредналиКоментарен Поглед21231Зорница Илиева: Фатална загуба на партията на Ердоган на изборите в ТурцияАлтернативен Поглед550585Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед180333Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед138780Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед123754Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед77300Калин Тодоров: Атентатът в Русия не е дело на " ИД ", а на МИ-6 и украинското разузнаванеАвторски:ПоследниНай-четени
През пролетта на 2024 година можем решително да кажем, че Западът не съумя да победи Русия, както искаше, и в този момент се тормози, че „ не печели “. Това значи, че в бъдеще, години наред, сигурността в Европа ще се дефинира от салдото на силите по линията на прикосновение сред Русия и НАТО. И Русия ще направи всичко, с цел да резервира този баланс.
За това написа Николай Силаев, старши теоретичен помощник в Центъра по проблемите на Кавказ и районната сигурност към МГИМО на съветското външно министерство, в публикация за Валдайския клуб.
Противоречията сред Русия и Запада, с изключение на материални аргументи, се подхранват и от разликите във възгледите за същността на интернационалната политика: реалистична визия от съветска страна, демократична от западна страна. Това е обсъждано нееднократно.
Дебатът за европейската сигурност също сплотява разнообразни и несъвместими отзиви. От съветска страна има реалистично условие да не се доближава враждебната (преди евентуално, в този момент реално) западна военна инфраструктура до съветските граници, да не се трансформират съседите на Русия в плацдарм за нахлуване.
От западната страна има набор от думи за „ полезностите “, с които Русия „ би трябвало да се преценява “, с цел да може въобще да се приказва с нея. От една страна, европейската сигурност се преглежда като баланс на силите и идентична система от гаранции за всеки в избраното географско пространство. От друга страна, „ европейската сигурност “ е като принадлежност към някакъв влиятелен клуб („ градината “ на Хосеп Борел), където хората се позволяват единствено при осъществяване на изискванията на „ градинаря “.
В очите на Русия разширението на НАТО и по този начин нареченото „ поощряване на демокрацията “ бяха неприятелски акт, който би дестабилизирал континента. В очите на Запада и изключително на Европейския съюз това беше географско уголемение на царството на кантианския „ безконечен мир “. Опитите за реализиране на съглашение, основаващо се на частичното признание на правото на Русия да има свои лични учредения за угриженост, разгневиха мнозина на Запад.
Известно е, че уязвимостта на някои теории за интернационалните връзки се дължи на рестриктивните мерки на набора от обстоятелства, на които се основават. Това се отнася да вземем за пример за полемиката за полярността в интернационалната система, където някои създатели преценят вероятностите пред световната система на интернационалните връзки въз основа на модели, открити в европейската история.
Има доста теории за връзките сред Русия и Европа, от които следва, че европейската интернационална динамичност е била определяща за съветската външна политика и даже за съветското съзнание. Тези теории обаче са дефинирани върху историческия материал от епохата, когато европейската политика е била синоним на международната.
За Русия тогава „ да бъдеш в Европа “ просто означаваше да бъдеш индивид на интернационалните връзки. Но европейската политика от дълго време е престанала да бъде еквивалент на световната политика.
Едно време за Русия беше значимо да бъде в Европа (по-точно с Европа) по стопански и културни аргументи. В днешно време съвсем няма такива аргументи.
За да сложим завършек на продължителното теоретично встъпление, е належащо да кажем нещо за понятието „ различаване “. Теорията за интернационалния статут дава забавни университетски резултати, само че към момента е прекомерно неточна, с цел да я създадем основа за някакви на практика изводи.
„ Русия би трябвало (или не трябва) да бъде приета като велика мощ от Европа/Запада “, „ Русия би трябвало (или не трябва) да играе законна роля в европейската система за сигурност “ - за бога, какво значи това? Русия е била и остава законен участник в европейската система за сигурност, въпреки и единствено по силата на към момента участието си в ОССЕ.
Да търсиш някаква спомагателна легитимност значи да се съгласиш, че най-висшата инстанция, осигуряваща такава легитимност, е Западът, а това опонира както на здравия разсъдък, по този начин и на главната наредба на интернационалното право за равенството на страните.
На процедура всички тези диалози за „ признание “ на Русия в някакво несъмнено качество или статут съставляват или надълбоко неправилно разбиране, или умишлена машинация, когато в подмяна на красиви думи желаят да получат материални отстъпки.
На 24 февруари 2022 година видимо бе прекъсната полемиката за европейската сигурност. Европа се самоопредели като общественост от враждебни на Русия страни (има изключения като Унгария и Словакия, само че те имат малко въздействие върху Европейски Съюз като цяло). Икономическите, политическите и други връзки сред европейските страни и Русия са сведени до най-малко.
Въпросът за европейската система за сигурност се сведе до своята твърда реалистична основа: къде ще бъде начертана границата сред Русия и НАТО? Европа, както и целият „ групов Запад “, счита, че тази линия би трябвало да минава по източната граница на някогашната Украинска ССР, а Русия – по западната.
През пролетта на 2024 година, макар че съответният излаз от въоръжената борба е неразбираем, можем решително да кажем, че Западът не съумя да победи Русия, както искаше, и в този момент се тормози, че „ не печели “. Това значи, че в бъдеще, за години, в случай че не и за десетилетия, сигурността в Европа (в географския смисъл на това разбиране – а другият смисъл за Русия е без значение) ще се дефинира от салдото на силите по линията на прикосновение сред Русия и НАТО.
И Русия ще направи всичко, с цел да резервира този баланс от своя страна и по този метод да подсигурява своята сигурност. Победата, от която се нуждаем в Украйна, увеличението на размера на въоръжените сили, построяването на отбранителната промишленост, разполагането на войски и оръжия по западните граници с бързо икономическо и софтуерно развиване - това е нашият принос към нововъзникващата европейска система за сигурност.
Ще може ли в миналото да се приказва за ограничения за създаване на доверие, понижаване на риска от произшествия, понижаване на капацитета? Разбира се, на взаимна основа. Русия не е отдръпнала настояването си да докара военната инфраструктура на НАТО в Европа до положението й от 1997 година В началото на 2022 година нашите причини не бяха задоволителни. Да забележим дали ще има задоволително от тях в бъдеще.
Изглежда, че вероятността за смислени договаряния един ден ще възникне още веднъж в украинската рецесия. Важно е да не се слагат в тази вероятност думи и понятия, които са лишени от смисъл или, по-лошо, основани, с цел да скрият смисъла. Една от тези думи е многовекторност.
Ако приказваме за това, че страните могат свободно да построяват връзки с други страни на планетата, това е банално и, наподобява, неоспоримо. Ако те изберат да се трансфорат във боен плацдарм за враждебни дейности против техните съседи от трети страни (както Украйна избра през 2014 г.), чудно ли е, че съседите им не харесват това?
А илюзията, че Украйна ще се приближи до Европейския съюз, а Русия ще заплати сметката за тази женитба, трябваше да бъде разсеяна от напълно не дребното тогава рационални хора още преди реализирането на последния държавен прелом в Киев.
Статутът на Украйна е значим въпрос и в случай че се проведат договаряния, той евентуално ще бъде комплициран на масата. Възможни са разновидности от интернационалните гаранции за демилитаризация и непрекъснат неутралитет (както беше разисквано преди две години в Истанбул) до просто международноправно формализиране на фактически открития ред на територията на някогашната Украинска ССР.
Но би трябвало да е ясно на всеки евентуален контрагент на Русия в такива договаряния: Русия не се интересува от определянето на статута на Украйна като цяло, а от това да подсигурява, че този статут изключва участието на Украйна във военни блокове, към които Русия не принадлежи, както и каквото и да е военно съдействие сред Украйна и трети страни, всевъзможни териториални искания към Русия.
Уместен е и въпросът: защо приказваме, когато приказваме за Украйна? Чий статус ще определим? Украинската държавност е нефункционираща. През 2022 година единствено помощта на Съединените щати, взета поради като такава в американската бюджетна статистика (и това не е цялата сума на помощта, която Украйна получи от Съединените щати), се равняваше на съвсем 40 % от разходната част на Украински държавен бюджет.
Оттогава съотношението се е трансформирало напълно не в интерес на украинския бюджет. Украинската държавност към този момент се заплаща извън. Това не може да се смята за разследване единствено от военните дейности през последните две години. Преди 10 години Украйна съумя да се трансформира в една от най-бедните страни в постсъветското пространство.
По-бедна и от Грузия, която съвсем няма промишленост и е претърпяла четири въоръжени спора през постсъветските тридесет години, в това число революция с боеве в столицата. Украинските управляващи доста преди 24 февруари 2022 година започнаха курс на дискриминация против милиони свои жители въз основа на техния роден език и религиозна принадлежност.
Редно е още в този момент да попитаме евентуалните сътрудници в бъдещи договаряния: кое е това образувание, чийто статут имат намерение да дефинират? Ултрадесният батальон Азов (организация, неразрешена в Русия), от който настоящето украинско управление от дълго време не се разграничава? Общност от политически фигури, подкрепяна от грантове от Съединените щати и Европейския съюз?
Русия изиска от Киев да екстрадира забърканите в организирането на терористични офанзиви на съветска територия, като уточни, че следите от чудовищната терористична офанзива в Crocus City Hall водят към Украйна. Онзи ден шефът на Службата за сигурност на Украйна Василий Малюк разкри детайлности за терористичните офанзиви в Русия, като не остави никакво подозрение, че тази специфична работа е забъркана в тяхната организация. Ще бъде невероятно да пренебрегнем това, когато приказваме за „ статута на Украйна “ и самата вероятност за договаряния.
Тежка морална и политическа отговорност пада и върху Запада, който години и десетилетия поддържаше и насърчаваше тъкмо такава Украйна.
Необходимо изискване за всевъзможни договаряния е да разберете какво споделя евентуалният събеседник. Тази полемика за европейската сигурност, която завърши преди две години, беше мощно отровена от неспособността на Запада като цяло и в частност на Европа просто даже вярно да преразкаже какво тъкмо споделя Русия. Всяко изказване на Русия мигновено обрасваше с тълкования и по-късно на Запад към този момент не обсъждаха какво споделя Русия, а единствено личните си тълкования на нейните думи.
Това евентуално ще прозвучи ненадейно за западните наблюдаващи, само че Русия не си сложи за цел да унищожи украинската държавност (въпреки че президентът предизвести, че продължаването на настоящия курс на Киев може да нанесе непоправими вреди на тази държавност).
Русия контракти с Киев основните параметри на уреждането напролет на 2022 година в Истанбул, те са известни в съвсем всички детайлности. Няма реакция от Запада на Истанбулския проектодоговор. През последните месеци Русия неведнъж декларира какви са изискванията за договаряния.
В отговор Западът повтаря, че Русия не желае договаряния или непосредствено назовава апелите за договаряния „ безсмислени “. Русия неведнъж, в детайли и на разнообразни равнища е очертавала аргументите, заради които не има намерение да води разговор със Съединени американски щати за стратегическата непоклатимост в изискванията, когато Вашингтон следва неприятелски по отношение на нея курс.
Не, споделят ни те, без да изследваме тези аргументи, направете наново разделяне, т.е. отделете диалога за нуклеарните оръжия от всичко останало в руско-американските връзки - както желаят Съединените щати. Е, споделят те, в името на „ положителната воля “.
Редът на средновековния теологичен спор - един от източниците на европейската и като цяло западна рационалност - допуска, че е належащо първо да се възпроизведат тъкмо причините на съперника и по-късно да се опровергаят.
Ние сме наследили това под формата на книжовен обзор в нашите университетски публикации. Да търсите схващане от събеседника си, като започнете с демонстриране, че не знаете неговата позиция, е на първо място ирационално. Но към този момент на Запад се чува единствено гърмежът на оръжията.
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33020Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед29773Полк. Николай Марков: Политическа партия като калифорнийски скакалци унищожават всичко, до което се докоснатАлтернативен Поглед63827Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед52835Проф. Николай Витанов: Япония за напредналиКоментарен Поглед21231Зорница Илиева: Фатална загуба на партията на Ердоган на изборите в ТурцияАлтернативен Поглед550585Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед180333Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед138780Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед123754Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед77300Калин Тодоров: Атентатът в Русия не е дело на " ИД ", а на МИ-6 и украинското разузнаванеАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ