Кой колко работи в Европа и къде се нарежда България?
Въпросът кой какъв брой работи има две измерения – едно е обвързвано с положените старания, другото с времетраенето. Първото е труднo за премерване, само че е допустимо да се разбере кой работи най-дълго.
Картата по-долу пресъздава междинните часове, които европейците работят всяка седмица. Данните са по страни и са взети от Проучването на работната мощ на Евростат (2023 г.). Наборът от данни обгръща заети лица на възраст 20-64 години с „ съществена специалност “ и включва работа на цялостно и ненапълно работно време.
Разликите по оста Изток-Запад
По-малко богатите страни в Европа (по Брутният вътрешен продукт на глава от населението) очевидно имат податливост към по-дълги работни седмици. Например хората на Балканите - в това число Сърбия, Босна и Херцеговина, Гърция и Румъния - работят приблизително над 40 часа седмично на главната си работа.
Най-много време отделят в Турция – 44 часа.
На другия край е Нидерландия, където хората работят приблизително по 32 часа седмично. Това противоречие сред Източна и Западна Европа не е оригиналност. Данните от 2008 година значително отразяват същите трендове.
За съпоставяне, в България хората работят приблизително по 39 часа седмично.
Друга констатация в проучването на работната мощ е по какъв начин седмичните работни часове се разграничават според от специалността. Работещите в селското, горското и рибното стопанство имат най-дълга работна седмица (44 часа).
При сравнение на двата набора от данни се появяват някои корелации. Например в Турция и Сърбия, двете страни с най-дълъг работен ден в Европа, съвсем 20% от работната мощ е заета в селското стопанство.
По сходен метод Босна (3-то място) и Румъния (5-то място) също имат почти същото систематизиране (20%) на работната мощ в селското стопанство.
Междувременно междинното работно време в Гърция е на път да се усили: държавното управление вкара шестдневна работна седмица за някои браншове в опит да увеличи продуктивността.
Картата по-долу пресъздава междинните часове, които европейците работят всяка седмица. Данните са по страни и са взети от Проучването на работната мощ на Евростат (2023 г.). Наборът от данни обгръща заети лица на възраст 20-64 години с „ съществена специалност “ и включва работа на цялостно и ненапълно работно време.
Разликите по оста Изток-Запад
По-малко богатите страни в Европа (по Брутният вътрешен продукт на глава от населението) очевидно имат податливост към по-дълги работни седмици. Например хората на Балканите - в това число Сърбия, Босна и Херцеговина, Гърция и Румъния - работят приблизително над 40 часа седмично на главната си работа.
Най-много време отделят в Турция – 44 часа.
На другия край е Нидерландия, където хората работят приблизително по 32 часа седмично. Това противоречие сред Източна и Западна Европа не е оригиналност. Данните от 2008 година значително отразяват същите трендове.
За съпоставяне, в България хората работят приблизително по 39 часа седмично.
Друга констатация в проучването на работната мощ е по какъв начин седмичните работни часове се разграничават според от специалността. Работещите в селското, горското и рибното стопанство имат най-дълга работна седмица (44 часа).
При сравнение на двата набора от данни се появяват някои корелации. Например в Турция и Сърбия, двете страни с най-дълъг работен ден в Европа, съвсем 20% от работната мощ е заета в селското стопанство.
По сходен метод Босна (3-то място) и Румъния (5-то място) също имат почти същото систематизиране (20%) на работната мощ в селското стопанство.
Междувременно междинното работно време в Гърция е на път да се усили: държавното управление вкара шестдневна работна седмица за някои браншове в опит да увеличи продуктивността.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ