Въпреки това акцентите в него са добре познати и чакани

...
Въпреки това акцентите в него са добре познати и чакани
Коментари Харесай

Дончо Барбалов: За данък имоти в София са нужни критерии, близки до пазарната оценка

Въпреки това акцентите в него са добре познати и чакани от години. Включени са метрото към " Левски-Г " и " Арена Армеец ", уголемение на булеварди ( " Тодор Каблешков " и " Филип Кутев ", " Рожен ", " Копенхаген " ), поправки на улици и тротоари. Промени в налозите няма да има, а такса боклук ще продължава да се заплаща по остарелия и неправдив метод. Детските градини още веднъж няма да стигнат за всички деца, а модернизацията на " Топлофикация София " ще се отсрочи поради войната в Украйна и несигурността на газовите доставки.

Вижте отговорите по всички тези тематики на зам.-кмета на София по финансите Дончо Барбалов:
Теми:..
#Къде отиват парите?
Реклама За поредна година остава усещането, че всяка година в бюджета се залагат едни и същи планове. Средствата се усилват, само че не виждаме да се извършват обектите, които се дават обещание.
Защо се получава по този начин и наподобява като негатив за общината - да вземем за пример имаме европейски план за нещо и ни дадат 50 млн. лева И ние залагаме 50 млн. лева в бюджета. Тези пари ги харчим обаче три години и този обект се върти в най-малко три-четири бюджета и хората си споделят, че нищо не се случва. То е малко като с детските градини, а с улиците е още по-тежко. И почваш да отчуждаваш, има обжалвания - всеки има право, след това проектираш, почваш да строиш, след това строителят нещо... И по този начин един обект се извършва няколко години.
Но какво се случва, когато един план от заложените в финансовата стратегия не се извърши, къде отиват средствата, планувани за него? Например " Тодор Каблешков " попада в програмата на общината през последните 10 години, а чак в този момент действително стартира да се извършва.
Няма къде да изчезнат парите. Те могат да отидат на няколко места - едното е по време на годината с предложение на отрасловите заместник-кметове да бъдат ориентирани за различен обект и примерно виждате, че " Каблешков " не върви, а " Кутев " върви и тези пари от едното отиват за другото. Пишат се вътрешни документи, след което минават на утвърждение през общински съвет. Това са тримесечни отчети, на които съветниците някой път доста се нервират, различен път доста небрежно ги преглеждат. Но те са значими от тази позиция, че всички разбърквания сред обекти са там. Най-лошото, което може да се случи на един обект, е, когато средствата за него са целеви и не могат да бъдат трансферирани другаде. Така се образува временен излишък. Това най-често става с европейските средства. Например предходната година заводът за RDF не се извърши и се образува огромен временен излишък. И нищо. Това са целеви средства, за нищо друго не могат да се употребяват, стоят си и се трансферират за идната година.
Едната част от бул. " Тодор Каблешков " стартира да се ремонтира през 2020 година Фотограф: Цветелина Белутова За кои обекти са целеви средствата - за детските градини?
За детските градини, да. Голяма част страната ги е дала - 65 млн., те още не са изцяло усвоени. Можем да ги прехвърляме сред обектите, само че за нищо друго с изключение на за детски градини не можем да ги използваме. Заемите също са целеви. #
Какво се случва със строителството на детски градини? Уж все се построяват нови, а местата непрекъснато не стигат.
Детските градини се строят. Тука има нещо, което се подценява, и то е, че. За страдание.
Реклама Дали това е същинската причина?
Това е една от аргументите. Те са. Някой път би трябвало да се трансформира подробният организационен проект, след което би трябвало да се подписа договорът и се минава през процедура по Закон за обществените поръчки, след което се оказва, че по наредбите имаш отстояния от 15 м до уличната регулация, които не на всички места могат да се спазят и би трябвало да мине през общински съвет за понижени отстояния.

После би трябвало позволение за градеж. После се появяват реституции, които постоянно не са нанесени в кадастъра. На доста места през дворовете на детските градини са прекарани тръби на " Топлофикация " или някои кабели и би трябвало да се изместят. За да се изместят, отново би трябвало позволение за градеж. Миналата година имахме среща с министър Асен Василев по време на служебното държавно управление и той ни пита за какво общините по този начин постепенно строим. Отговорих му, че даже и през лятото да ни дадат 100 милиона, до есента нищо няма да можем да усвоим, в случай че не е за подготвени обекти.
Колко средства са заложени в новия бюджет за отчуждаване на терени за детски градини?
Няма съответно за детски градини. Общата стратегия е за 14 млн. лева Имаме нови детски градини, планувани в бюджета, кметът Йорданка Фандъкова към този момент сподели - строим 17. Но това не значи, че ще са подготвени тази година. После би трябвало да ги мебелират, а те нормално търговете ги вършат настрана за мебели, тъй че малко преди да е подготвена детската градина, се пуска поръчка за мебелите. Всичко си е развой.
Общината към този момент няма подобаващи терени за детски градини. Фотограф: Лили Тоушек
Това, което за жалост не се получи през годините, а аз доста бих желал, да има повече частни детски градини, тъй като в случай че има повече частни, първо цените няма да са толкоз високи. Второ, те ще са като натурален буфер, тъй като, когато има огромно търсене, бизнесът ще се развива, ще има повече частни, а като няма, те ще се преобразуват в нещо друго. Докато при нас, ние до момента в който ги построим, минава толкоз доста време, че просто е мъчно. Всяка година все имаме дефицит. Лошото е, че в тези региони, в които имаме максимален дефицит, са най-гъсто застроените, като " Триадица " и " Витоша ". Тази пролет броя на децата, които няма да са признати, отново ще е забележителна. #
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Свят 3 Строителство и парцели 1 Коментари и разбори 2 Технологии 3 Свят 1 Технологии 2 Строителство и парцели 3 Коментари и разбори Реклама Кои налози и такси са се увеличавали или намалявали през последните 10 години и с каква цел?
Първо мога да кажа кои се понижиха - тези за колите. Народното събрание промени метода, по който се образуват налозите за колите в страната, тъй че никой не знаеше какво се случва. Рискът беше или да тръгнат доста нагоре, или да отидат надолу и на процедура се случи по този начин, че паднаха доста. После пък ги вдигнахме с екологичния съставен елемент и отчасти за мощ, само че действително на доста от колите данъкът в този момент е доста по-нисък от това, което беше. Откакто пристигна пандемията, няма смяна, само че 2019 година вдигнахме и таксите за възмездното придобиване - на 3%, което е максимумът по закон.

Друг налог, който също не е висок в София, е този за недвижимите парцели. Той не е променян несъмнено от 2009 година Ако погледнете по отношение на данъчната оценка, ще видите, че в доста градове в страната промилът е по-висок.

При таксите - в този момент, ще го внесем и ще забележим дали ще има след това тъжба в съда. Проблемът с таксите е, че са разходно насочени и постоянно е малко комплицирано да докажеш такси.
София въпреки всичко е богат град. Защо не актуализирате данъчните оценки. Те са свързани с такса боклук?
Министерството на финансите работеше в един миг да трансформира базата, само че мисля, че спря. Вместо данъчни оценки те бяха употребили квазипазарна оценка, която да дефинира базата за някои налози. Проблемът другояче е от 1999 година, когато е признато зонирането на града. Тогава разнообразни региони са влезнали в разнообразни зони, само че по-късно градът доста се е развил.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
На първо място, данъкът е за доста огромна територия. Второто нещо е, че при някои от зоните се получава огромна разлика в цената от едната и от другата страна на улицата. Ще има 50% разлика в данъчната оценка, надлежно налога, което за хората някак си не е доста рационално. Иначе другото, което в София не би трябвало да забравяме, е, че тук като цяло междинното ниво на приходите е високо, само че има контрасти. Примерно в " Бояна ", " Дагалевци ", които са скъпи квартали, живеят доста богати хора, имат къщи за милиони. И те заплащат невисок налог. Но има и по-бедни хора, които в случай че им вдигнеш доста налога, ще е проблем.

Ако се приложат критерии, които да са близки до пазарната оценка, това би трябвало да се вземе под внимание. Но това би трябвало с страната да го работим. Иначе чисто да тръгнем да подвигаме данъчните оценки, това е правено 2009 година, когато са вдигнати за целия град.
Защо от 2007 г насам не са вдигани таксите за позволение за градеж?
Защото съветът е политически орган и те гледат за жителите по какъв начин стоят нещата, гледат за общината, търси се някакъв баланс. И ще видите, бизнесът ще е срещу това. Бях на срещи, не наподобяват доста въодушевени да се подвигат повече.
Общината събира средства от разрешителни за градеж най-вече от т.нар нови квартали, само че след това не влага от тях в инфраструктура. Фотограф: Цветелина Белутова
Иначе такси доста не сме вдигали, само че хубавото на таксите е, че могат да се трансформират през годината, до момента в който налога може да се трансформира единствено за идната година.
За такса боклук също не е обективен механизмът.
" Замърсителят заплаща " е хубаво като израз, само че като реализация би трябвало да се види по какъв начин в градски условия да се случи. Колегите от " Зелени системи " работят. Там би трябвало да не позволяваме внезапно нарастване на хората за сметка на бизнеса. Най-лесно е където хората живеят в къщи, слагаш по една кофа на човек, като я изпълни за една седмица, заплаща едно, като я изпълни за две седмици, заплаща друго. И не трябва да забравяме, че такса боклук са три такси. Имаме сметоизвозването, което в действителност зависи от количеството отпадък. Имаме почистването на града, което не зависи от количеството, което генерираш, и третото е за депото, което може да се каже, че зависи от количеството отпадък. Те са три в едно, само че хората възприемат като едно и там напрежението е огромно. С който съм приказвал - нито бизнесите, нито жителите, считат, че заплащат заслужено. #
Две години по-късно и след поръчката за 18 милиона лв. за довеждащ превоз нямаме подобен. Поръчката за 52 електробусчета, които да имат тази роля, пък е с европейско финансиране, тъй че тези 18 млн. лева защо тъкмо са отишли?
За довеждащия превоз, разноските са планувани за придвижването им. Защото всеки рейс, трамвай, тролеи можем да си го показа като такси. Ние му плащаме и без значение дали има или няма пасажери. Това си е разход.
През 2019 година Фандъкова предложи нарастване на налозите за по-стари и мощни коли. Добре, а откакто още няма подобен превоз, къде са отишли тези 18 милиона?
Ами ние за превоз какъв брой сме вдигнали парите. Доста. Тръгнахме от 110 милиона преди 3 години, в този момент са 164 милиона и не им стигат. Все са а-ха да спрат.
Къде отиват парите от паркиране, скоби, които събира ЦГМ, и за какво не се вършат тротоари и паркинги?
Те отиват за транспортната услуга, само че ЦГМ не съумяват задоволително ясно да го покажат.
Все отново вършат поръчки, че ще строят паркинги и ще оправят тротоарите.
Да, но хубаво е те да покажат по-ясна отчетност, и, уповавам се скоро - да споделят толкоз пари сме изкарали от зоната, толкоз пари сме дали за еди-коя си активност. Защото естественият човек, който не следи доста от близко нещата, ще се запита къде отиват " едни пари "? Ако ги питаш и те го изясняват, това отново не значи, че е задоволително транспарантно и очевидно за всички. Когато преди години пуснахме отворените данни, сътрудниците доста се бяха тормозили в началото, като ги качихме, видяха, че не боли.
А откакто за вътрешноквартални улици се залагат по 50 милиона, какъв брой от тях действително се усвояват?
Само един или може би два региона не съумяха да се оправят добре. В останалите няма проблем.
В регион " Витоша " липсват улици. Фотограф: Цветелина Белутова За новите квартали като " Манастирски ливади " не би трябвало ли да се вършат повече улици?
Трябват доста повече. Но с цел да са повече, би трябвало отнякъде доход. И ние водим тежките разноски с страната да ни преотстъпят част от налог общ приход, което за жалост е мъчно решение на държавно равнище. Министър Василев е поел ангажимент лятото да отвори тематиката за полемики, може да стане. Трудното е, че действително има разминаване в това кой по какъв начин си го показва, тъй като ние споделяме до 2% от настоящия налог, а министерството си показват 2%, но от горната страна. Това не е единствено за София, а за цялата страна. Както постоянно сме казвали обаче, би трябвало да има преразпределителен механизъм, с цел да не се окаже, че всички пари отиват в 4 града или 5, а да се взима от тези, които има повече, и да се дава на тези, които имат по-малко, тъй като другояче напълно ще имаме проблем с районното развиване. #Отчуждения
За отчуждения са отделени 14 млн. лева в бюджет 2022 година Знае ли се какъв брой от тях ще са за терени, предопределени за улици и булеварди, какъв брой за детски градини и какъв брой за зелени площи?
- Не, нямаме такова систематизиране.
Тогава по какъв начин преценявате кои терени предпочитано да отчуждавате?
- На процедура дирекцията на основния проектант Здравко Здравков преценя това и гледа отчуждаванията да са там, където има и други вложения. Последните години доста се отчуждаваше за разширението на " Тодор Каблешков " и " Филип Кутев ". Булевард " Рожен " мисля, че съвсем го завършиха, както и " Копенхаген ". Това са огромните инфраструктурни обекти, които не могат да се изпълнят без да са отчуждени терените. А има и период, в който в случай че не се стартира осъществяването на плана, може да се претендира за повреждане на отчуждението.

А тематиката със зелените площи е доста сериозна и в действителност с общия ред за отчуждаване доста мъчно ще успеем да реализираме огромен триумф.
София би трябвало да рябва да изкупи 30 хиляди дка частни парцели за паркове и още 15 хиляди дка за улици, детски градини. За задачата са ѝ нужни над 5 милиарда лева Главният проектант Здравков съобщи, че се работи по нов механизъм, обвързван с повдигане на таксите за строители, с цел да може общината да направи нещо.
- Да. Освен това, знаете, има едни забавни юридически мнения, които би трябвало да забележим до каква степен могат да се приложат, тъй като това би било една добра опция - да се резервира общественият темперамент на парковете (предложението е общината законно да си върне парцелите, раздадени след реституцията, под претекста че парковете към този момент са били осъществени - бел. авт.).
Не са ли малко 14 млн. за отчуждения?
Eдин общински консултант от Демократична България споделя, че в случай че до момента е коствало 1 милиард лв., в този момент щяло да коства 10 милиарда. Но защото ние нямаме и един милиард за отчуждаване, дали ще коства 10 е някак си без значение. Трябва да се откри устойчиво решение, тъй като никога не би трябвало да се позволява изключително зелените площи да се компрометират. Даже има хрумвания за нови паркове, като в " Овча купел ", " Кукуряк ". #Проблемът с боклука
План-сметката за разчистване на града през тази година е 230 млн. лева Това са доста пари, само че, с опрощение, столицата наподобява на циганско гето. Виждаме претъпкани кофи с отпадък, подземни контейнери, които не работят, мръсни и прашни улици... Боклук към новите контейнери в центъра на София. Фотограф: Надежда Чипева
- Тук би трябвало с сътрудниците от " Зелени системи " да говорите. Донякъде може контролът да се усъвършенства. Те през годините променяха какво ли не. В началото се плащаше на повдигане на кофа - има-няма отпадък, все им се заплаща. После минаха на количество, което би трябвало да е по-добре. Идеята е да не вървят да подвигат празни кофи. Трябва да се откри баланс. Но сигурно може да се приказва за повече надзор, с цел да не се позволява това да има толкоз цялостни кофи.
Защо не вземете образец от Бургас, те съумяха да си решат казуса, сложиха нови, затворени кофи, там работи автоматизирана система.
В няколко региона щяха да стартират да вкарват огромните контейнери. За централна градска няма по какъв начин, тъй като би трябвало място.
Контейнер за отпадък в Бургас. Фотограф: Надежда Чипева За задачата не е ли нужна друга техника за сметосъбиране и ще се дават ли повече пари за нея?
За друга техника не, най-малко не към този момент. В договорите им е записано, че те за тяхна сметка могат да вкарват нови системи.
А дали желаят обаче?
Надявам се да желаят. И за тях би трябвало да е по ясно, тъй като в случай че вземе 6 кубика съд за събиране и го подвига едновременно, това може би е по-лесно, в сравнение с по 1.5 кубика да събира няколко пъти.
Какво ще кажете обаче за планината от отпадъци в Долни Богров? Бяха дадени 300 млн. лева за цех за отпадък, който, както се оказа, не работи съгласно упованията и част от боклука се хвърля на остарялото бунище.
Не проследявам толкоз от близко, би трябвало да питате зам.-кмета по екологията госпожа Билева. Аз го виждам откъм разноските, само че към откъм успеваемостта не мога да кажа какво се случва. Там казусът ще бъде, в случай че няма какво да го вършим този боклук. Защото отпадъка си го има, а това да се гори в циментовите фабрики е малко мъчно - хем коства пари, хем те са комплицирани сътрудници. #
Миналата година излезе отчет на американските консултанти от Black&Veatch, съгласно който " Топлофикация София " може да се оздрави с " верните вложения ". А преди седмица шефът на Gemcorp Атанас Бостанджиев съобщи пред " Капитал ", че главната цел е да влагат точно в " Топлофикация София ". Идвал ли е Бостанджиев при вас, разбирали ли сте се нещо?
Не съм се разбирал с него, с никой дори. Последно тези, които идваха, са производители на турбини, които желаят на драго сърце да им купим турбините. Те са по-скоро финансов вложител, само че на процедура в този момент би трябвало да се подхващат съответни ограничения, като всичко ще бъде под някаква конкурсна, конкурентна процедура.
Въпреки множеството подозрения и неясноти болшинството на ГЕРБ-СДС в Столичния общински съвет утвърди междинния отчет на американските консултанти от Black&Veatch за " Топлофикация София " и финансовия проект за оздравяването на сдружението. Фотограф: Надежда Чипева Значи ще проведете търг по Закона за публичните поръчки?
Да. Войната с Украйна обаче леко затруднява всички вложения в нови газови мощности. На процедура планът планува нарастване на потенциала на " Топлофикация София ", тъй че да създава електрическа и топлинна сила, което значи повече ползване на природен газ. Предвидено е технологията да е такава, че да може да премине отчасти и на водород. Другото, което вършим, и то не е обвързвано с " Топлофикация " - набелязали сме 2-3 места, където ще опитаме да създадем геотермални съоръжения за отопление.

Намерили сме и по-големи зони, където има общински земи, които могат да се употребяват за фотоволтаични съоръжения. София може би не е най-хубавото място, само че не е и най-лошото, хубаво е, че е покрай потреблението. Ще търсим най-вероятно европейско финансиране. #
Какво планува бюджет 2022 за здравния бранш?
Бюджетът за опазване на здравето на София е 10.5 млн. лева И не се е увеличавал през последните години. С него финансираме 4 многопрофилни лечебни заведения, две акушеро-гинекологични лечебни заведения, центрове за хора с церебрална парализа, за психологично здраве, онкодиспансер, три профилирани лечебни заведения за долекуване и 25 диагностично-консултативни центъра. От 2015 година имаме дребна стратегия за инвитро от 70 хиляди лева, по която до момента са се родили 30 бебета. За разлика от страната ние финансираме процедури и с донорски яйцеклетки.

Нямаме опция обаче да финансираме ДКЦ-тата, тъй като те не са лечебни заведения, които да са благосъстоятелност на общината. В началото на рецесията страната беше пропуснала да подкрепя доболничната помощ и общинският съвет гласоподава средства, които да могат да се дават като заеми на ДКЦ, с цел да могат да работят. Междувременно страната откри метод да финансира и тях и напрежението спадна. По време на коронавирус вълните лечебните заведения се задъхваха, тъй като всеки, който се почувстваше зле, отиваше там. Доволни сме, че създадохме коронавирус зоните в ДКЦ-тата, те помогнаха на извънредно доста коронавирус пациенти - през 2021 година през тях са минали 58 хиляди пациента, от началото на тази - 26 хиляди, а също така се включиха интензивно и във имунизационната акция. Някои лечебни заведения влагат и лични средства в покупка на нова инсталация, в поправки, към този момент има и монтаж на фотоволтаици.

В директна конкуренция с огромните академични лечебни заведения общинските се оправят извънредно добре. Естествено, общината няма предпочитание да печели от лечебните заведения, само че пък се радваме, че след коронавирус рецесията те стартират интензивно да се връщат към естествената си активност, към профилактичните прегледи, към това да бъдат покрай столичани.

Идеите да се развие доболничната помощ са прелестни. Ако предлагането да се изнесе диагностичната активност напълно отвън лечебните заведения и да се получат нисколихвени заеми за преоборудването им сработи, това ще даде нов живот на ДКЦ-тата, които в София имат извънредно положително географско покритие, а в тях работят доста персонални лекари и експерти

Интервюто взеха Анина Сантова и Десислава Николова.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Анина Сантова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР