Въпреки повсеместното си разпространение, черният пипер е един от най-объркващите

Въпреки повсеместното си разпространяване, черният пипер е един от най-объркващите артикули в листата с подправки. Всъщност не е пипер и преди да бъде обработен, в действителност не е черен. Нещата стават още по-сложни, когато добавите бял пипер в сместа. Въпреки че двете съставки наподобяват друго, имат друг усет и се употребяват в разнообразни приложения, и двете стартират като плодове от едно и също растение.

Белият и черният пипер произлизат от Piper nigrum - просвета, идваща от Индия. За да създадат зърна черен пипер, фермерите събират дребни плодове от растението, когато са зелени и незадоволително узрели. След това плодовете се готвят и изсушават, до момента в който външният пласт потъмнее и се сбръчка.

Белият пипер се прави от изцяло узрели плодове от растението Piper nigrum. Те се накисват във вода и ферментират, с цел да се отдели вътрешното семе от кожата. Само семето се суши, с цел да се получат бели зърна черен пипер, и то наподобява доста по-бледо от по-често срещания си аналог.

Тези два метода на обработка извличат разнообразни усети от плодовете на пипера. Черният пипер е скъп поради своята смела, флорална фалшификация, до момента в който белият пипер има по-мек, земен усет. Черният пипер е общоприета съставна част в множеството западни кухни, до момента в който белият пипер е известен в доста азиатски кухни като китайска, виетнамска и тайландска. Когато в европейските предписания се изисква бял пипер, той нормално е за естетически резултат. Френските готвачи постоянно употребяват бял пипер в картофено пюре и кремообразни сосове, с цел да избегнат черни петна в храната си.

Въпреки че белият и черният пипер са разнообразни съставки, в множеството предписания можете да се размените единия с другия.