След няколко години на изненадващо силно представяне на т.нар. value

След няколко години на изненадващо мощно показване на така наречен value акции във Англия и Европа, салдото на силите на пазарите може да се промени.

Това предизвестява Йоахим Клемент, ръководещ шеф в английската капиталова банка Panmure Liberum, в разбор за Financial Times. Той показва още, че превъзходството на по-евтините и постоянни компании може да завърши още през 2026 година

През последните години така наречен value, или стойностни акции – компании с по-ниски оценки по отношение на активи или облаги и по-умерен напредък – доста изпреварват растежните си съперници.

Данните го удостоверяват изрично. Индексът MSCI Europe Value е надминал MSCI Europe Growth със 17% единствено през 2025 година и със приблизително 5,2% за последните три години.

В Обединеното кралство превъзходството е 11% за 2025 година и 3,2% за същия тригодишен интервал.

„ Опасението ми е, че това предимство ще завърши през 2026 година “, отбелязва Клемент.

В основата на тази прогноза стои фактор, който постоянно остава подценяван от вложителите – въздействието на облигационните доходности върху краткосрочната възвръщаемост на акциите.

Клемент дефинира това като „ една от най-добре защитаваните секрети на фондовите пазари “, наблягайки, че в границите на една година придвижването на държавните облигации има доста по-силен резултат върху пазарите от корпоративните облаги.

По думите му, до момента в който при започване на всяка година капиталовите банки и фондове разгласяват прогнози, основани главно на упования за растеж на облагите и оценките, действителността е друга.

„ Движение от 1% в доходността на държавните облигации във Англия или Европа нормално реалокира фондовите пазари с близо 10% “, показва Клемент.

За съпоставяне, даже „ нарастване от 10% в растежа на облагите за идната година покачва пазарите едвам с към 1 до 3% “.

Тази асиметрия не е инцидентна, а произтича от самата математика на оценките.

Теоретичната стойност на една компания се дефинира от това какъв брой облаги се чака да донесе в бъдеще, преизчислено към днешна дата. Ключова роля в тази сметка играе доходността по дълготрайните държавни облигации, към която вложителите прибавят награда за поетия риск.

Подобрението в облагите въздейства върху резултатите през актуалната и идващите една-две години, само че резултатът му бързо отслабва.

„ За разлика от това, смяната в доходността на държавните облигации визира дисконтовия % за всички бъдещи облаги “, акцентира Клемент.

Именно по тази причина даже дребни придвижвания в облигационните доходности могат да имат непропорционално огромен резултат върху пазарите.

Той напомня 2023 година като индикативен образец.

След инфлационния потрес и нападателните лихвени покачвания през 2022 година доста стратези чакаха криза в Европа и Англия и надлежно едва или негативно показване на акциите. По-прозорливите вложители обаче разпознаха, че инфлацията и доходностите по облигациите ще стартират да спадат, което ще увеличи оценките и ще компенсира по-слабия растеж на облагите.

Резултатът е добре прочут: през 2023 година показателят Stoxx Europe регистрира обща възвръщаемост от 16,6%, в това число дивиденти, а FTSE 350 се увеличи със 7,7%.

„ Спадащите облигационни доходности завоюваха конкуренцията против спадащите облаги “, обобщава Клемент.

Гледайки напред към 2026 година, той вижда условия за повтаряне на този сюжет, изключително във Англия.

Очакванията са инфлацията да се намали осезаемо, а Bank of England да продължи с лихвени намаления, което би трябвало да натисне надолу дълготрайните доходности по държавните облигации.

Допълнителен стабилизиращ фактор съгласно него е бюджетната политика на финансовия министър Рейчъл Рийвс, която „ наподобява е направила задоволително, с цел да успокои облигационните пазари “.

Ако доходността по 10-годишните английски облигации спадне от към 4,5% сега до 4% в края на 2026 година, това единствено по себе си може да добави към 5% към възвръщаемостта на английския фондов пазар, пресмята Клемент.

Но резултатът няма да бъде идентичен за всички акции. Ключовата разлика сред value и growth фирмите още веднъж излиза на напред във времето.

Растежните акции осъществят по-голямата част от облагите си в по-далечното бъдеще, до момента в който при value фирмите паричните потоци са по-близо до сегашния миг поради по-бавния им напредък.

„ Колкото по-далеч във времето са облагите, толкоз по-силен е резултатът от по-ниските дисконтови проценти “, изяснява Клемент.

Затова при спад на доходностите чистата сегашна стойност на растежните акции се усилва доста повече. При сюжет с 10-годишни облигации на 4% в края на 2026 година той позволява, че растежните акции във Англия могат да изпреварят value сегмента с до 5% през идващите 12 месеца.

Подобна динамичност може да се следи и в континентална Европа, въпреки и в по-умерена форма. Инфлацията там също отслабва, а икономическият напредък се забавя – фактори, които всекидневно намаляват доходностите по държавните облигации.

Усложняващият детайл е Германия, където огромните фискални разноски усилват дефицитите. Това значи, че доходността по немските бундове евентуално ще спадне по-слабо, а с това и преходът от value към growth доминация ще бъде по-ограничен спрямо Англия.

В последна сметка, посланието на разбора на Клемент е ясно: в случай че облигационните пазари тръгнат надолу, както чака той, дългогодишното предимство на value акциите може да отстъпи място на нов цикъл, в който растежните компании още веднъж ще бъдат в по-добра позиция.