Псилоцибинът от халюциногенни гъби може да лекува депресия
Въпреки напредъка в лекуването на депресията и други лечения за психологично здраве, към момента има доста пациенти, които не реагират добре на стандартните варианти. Всъщност така наречен резистентна на лекуване меланхолия визира над 30 % от пациентите с депресивни разстройства. Ето за какво съществува незабавна нужда от различни нови подходи – и има едно съединяване, което е изключително обещаващо.
Псилоцибинът е естествено съединяване, отговорно за халюциногенния резултат на някои типове гъби. Но въпреки че тази функционалност има неприятна известност след контракултурните придвижвания през 70-те години на предишния век, учените и обществото като цяло от ден на ден виждат капацитета ѝ като средство за лекуване на тежка меланхолия, както и на разстройства на настроението, обсесивно-компулсивни разстройства и такива, свързани с използването на алкохол и тютюн.
„ През последните години бяха оповестени голям брой изследвания, които показват дълбокия антидепресивен резултат на псилоцибина в рандомизирани, плацебо-контролирани клинични изпитвания – златният стандарт за установяване на ефикасността на обещано лекарство “, споделят създателите на новото обзорно изследване.
Изследванията по този въпрос са достигнали стадий, в който си коства да се направи формален обзор на доказателствата, с цел да се види какво е положението на региона сега.
Извършеният от екипа метаанализ – метод, при който систематично се преглеждат и сплотяват резултатите от голям брой сходни проучвания, с цел да се извлекат нови познания – е пресял хиляди изявления, свързани с псилоцибина и психотерапията. Екипът се концентрира върху изследвания, които включват участници, диагностицирани с „ огромно депресивно разстройство “ или „ мъчителни депресивни признаци “, свързани с животозастрашаващ рак. Освен това диагнозата е трябвало да бъде доказана и да се основава на „ общоприети клинични оценки или структурирани изявленията “, като тези, включени в Диагностичния и статистически справочник на психологичните разстройства (ДСН-5). Така се стигна до извадка от 686 участници от 13 рандомизирани следени изследвания, които дават отговор на тези критерии.
Анализът им откриват, че пациентите, подложени на терапия с псилоцибин, показват по-голямо усъвършенстване на депресивните признаци от тези, които не са я получавали. Това се е случило при всички подгрупи, в това число тези, които изпитват депресивни разстройства, и тези с меланхолия, обвързвана с животозастрашаващ рак.
Данните сочат също, че това деяние на веществото се демонстрира доста по-бързо спрямо доста по-бавния резултат на актуалните лекувания. А изгодите не престават и няколко месеца.
В множеството случаи пациентите одобряват добре лекуването, само че несериозни нежелани реакции са постоянно срещани във всички изследвания. Сред тях са главоболие, гадене, отмалялост, тревога, сухота в устата, сърцетуптене и кратковременно високо кръвно налягане. В множеството случаи тези признаци са овладяеми в клинична среда и сериозните нежелани реакции са били редки.
Имало е обособени случаи на по-тежки резултати, като утежняване на признаците на меланхолия или суицидни мисли, изключително измежду хора с анамнеза за тези проблеми.
Това, пишат създателите, допуска „ неразбираема връзка сред псилоцибина и риска от самоубийство “. Те прибавят, че „ въпреки това, изследване на пожизнени консуматори на псилоцибин демонстрира, че използването му е обвързвана със доста понижени шансове за скорошно суицидно държание “.
По този метод „ сигурността на псилоцибина при психиатрични пациенти би трябвало да се следи деликатно в бъдещи изследвания, а с цел да се обезпечат обобщаващи резултати, би трябвало да се включат и лица с анамнеза за суицидно държание през целия живот “.
„ Средностатистическият човек би трябвало да подходи към резултатите от нашата публикация с внимателен оптимизъм, изключително във връзка с това по какъв начин псилоцибинът би трябвало да се употребява както в клинични, по този начин и в неклинични условия “, споделят създателите.
„ Въпреки че размерът на резултата му е сдържан, изследванията имат няколко ограничавания. Трудно е да се откри плацебо лекарство, което може да имитира очевидните психически резултати на псилоцибина, като в същото време няма депресивно деяние. Всъщност такова лекарство към момента не съществува. “
Затова е доста допустимо участниците в изследването да не са били заслепени, прибавят създателите, което значи, че са знаели какви разновидности на лекуване получават. Екипът също по този начин акцентира, че макар че резултатите са окуражаващи, „ псилоцибинът би трябвало да се предписва единствено в клинична конюнктура “. Те не предлагат и не утвърждават самолечението с това съединяване.
„ Това е изключително значимо да се подчертае, като се има поради възходящото наличие на нелегално, само че намерено продаван псилоцибин в огромните градове. “
