Загадка: Древен свитък крие карта на Марс със спътник
Въпреки обстоятелството, че един злощастен ден най-голямата александрийска библиотека на античния свят изгаря, не всички нейни скъпи ръкописи са изгубени. Пазителите на тази неповторима съкровищница на човешкото познание чудесно схващат какво чака библиотеката и копират най-ценните ръкописи, заменяйки оригиналите с тях. Всичко най-стойностно е прикрито другаде. Казват, че някои от ръкописите се озовават в трезорите на тибетски манастири, в библиотеката на Ватикана, както и на други места.
Резиденцията на арменската черква в Ечмиадзин, Армения, също се трансформира в един от центровете за предпазване на скъпите антични документи. Впоследствие в Армения се образува специфичен център за предпазване на антични ръкописи - Матенадаран.
През 1939 година управляващите на Съветска Армения транспортират антични свитъци от резиденцията в Ереван. Сред участниците в тази компания е младият историк Виктор Арутюнян, чиновник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от Москва. Виктор води дневник, което разрешава на откривателите след години да се натъкнат на доста забавен факт.
В дневника написа, че на един от античните свитъци е имало карта на Марс, на която е посочен и спътникът на Червената планета.
Това толкоз изненадва образования юноша, че той си разрешава да вземе картата, с цел да я изследва обширно. Необяснимо е по какъв начин в древността хората са могли да начертаят карта на Марс със сателит.
Факт е, че спътниците на Марс са открити едвам през 1877 година
Преди това на Земята не е имало задоволително мощен телескоп, който да види тези незначителни галактически тела на такова голямо разстояние от Земята. Но на античната карта спътникът е маркиран.
Как античните са знаели за луните на Марс остава мистерия. Но и информацията от дневника на Арутюнян е нищожна. Текстът е на латиница и не дава главната информация - кой и по кое време е съставил картата на Марс.
Виктор изпраща картата на Арменската академия на науките, като показва от кое място е. Той отива на фронта по време на Втората международна война и изчезва. Изследователите не съумяват да намерят повече информация за него или за упоменатата от него карта на Марс.
Предполага се обаче, че свитъкът към момента се намира в архивите на Матенадаран в Ереван.
Косвено доказателство, че в действителност е съществувала карта на Марс и негов сателит е Тълковният речник на грузинския академик Саба Орбелиани (1658-1725), в който се загатва сателит на Марс с орбитален радиус от 24019 километра (съвременната стойност на радиуса на орбитата на спътника Deimos е 25459 километра). Възможно е Орбелиани да е посетил в миналото Ечмиадзин и да е прочел и видял картата на Марс от съхранявания там ръкопис, забелязан и от Виктор Арутюнян.
Резиденцията на арменската черква в Ечмиадзин, Армения, също се трансформира в един от центровете за предпазване на скъпите антични документи. Впоследствие в Армения се образува специфичен център за предпазване на антични ръкописи - Матенадаран.
През 1939 година управляващите на Съветска Армения транспортират антични свитъци от резиденцията в Ереван. Сред участниците в тази компания е младият историк Виктор Арутюнян, чиновник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от Москва. Виктор води дневник, което разрешава на откривателите след години да се натъкнат на доста забавен факт.
В дневника написа, че на един от античните свитъци е имало карта на Марс, на която е посочен и спътникът на Червената планета.
Това толкоз изненадва образования юноша, че той си разрешава да вземе картата, с цел да я изследва обширно. Необяснимо е по какъв начин в древността хората са могли да начертаят карта на Марс със сателит.
Факт е, че спътниците на Марс са открити едвам през 1877 година
Преди това на Земята не е имало задоволително мощен телескоп, който да види тези незначителни галактически тела на такова голямо разстояние от Земята. Но на античната карта спътникът е маркиран.
Как античните са знаели за луните на Марс остава мистерия. Но и информацията от дневника на Арутюнян е нищожна. Текстът е на латиница и не дава главната информация - кой и по кое време е съставил картата на Марс.
Виктор изпраща картата на Арменската академия на науките, като показва от кое място е. Той отива на фронта по време на Втората международна война и изчезва. Изследователите не съумяват да намерят повече информация за него или за упоменатата от него карта на Марс.
Предполага се обаче, че свитъкът към момента се намира в архивите на Матенадаран в Ереван.
Косвено доказателство, че в действителност е съществувала карта на Марс и негов сателит е Тълковният речник на грузинския академик Саба Орбелиани (1658-1725), в който се загатва сателит на Марс с орбитален радиус от 24019 километра (съвременната стойност на радиуса на орбитата на спътника Deimos е 25459 километра). Възможно е Орбелиани да е посетил в миналото Ечмиадзин и да е прочел и видял картата на Марс от съхранявания там ръкопис, забелязан и от Виктор Арутюнян.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ