Въпреки че шимпанзетата и хората споделят подозрителните 98,8% от своята

Въпреки че шимпанзетата и хората споделят подозрителните 98,8% от своята ДНК, разликите сред двата типа големи – или най-малко по този начин ни се коства. Разгледайте държанието на шимпанзетата и бързо ще разберете, че не сме толкоз разнообразни от нашите братовчеди (за положително или за лошо).

Хората не са единствените животни, които водят война със личния си тип. Между 1974 и 1978 година в националния парк Гомбе в Танзания известният приматолог Джейн Гудол документира жестока война сред две фракции шимпанзета.

След гибелта на дългогодишния лидер на групата Майк Гудол вижда, че общността се разпада на две фракции: Касакела и Кахама. Войната е белязана от поредност брутални и координирани набези от страна на групата на Касакела, вследствие на които систематично са избивани всички мъжки членове и някои женски от групата на Кахама. В последна сметка Кахама са на процедура унищожени, което разрешава на Касакела да разшири територията си.

Това събитие оказва се като „ Войната на шимпанзетата от Гомбе “ и оставя надълбоко влияние върху Гудол.

„ Често, когато се събуждах през нощта, в съзнанието ми изникваха ужасяващи картини – Сатан [една от маймуните], който поставя ръка под брадичката на Снайф, с цел да изпие кръвта, която извира от огромната рана на лицето му… Джомео, който откъсва парче кожа от бедрото на Де; Фиган, който атакува и удря още веднъж и още веднъж изуменото, треперещо тяло на Голиат “, написа тя в записките си.

Би било наивно да преглеждаме това като безсмислено принуждение. През 2023 година учени документират шимпанзета в Кот д’Ивоар, които шпионират съперничещи си банди, като деликатно се реалокират на по-високо място, с цел да имат по-добра видимост и да събират информация. Това, настояват откривателите, всъщност е вековна тактичност и в човешките войни.

Докато някои откриватели упрекват някои приматолози в антропоморфизъм, други допускат, че сходно на война държание измежду шимпанзетата може да даде по-добра визия за еволюционния генезис на проведеното принуждение при хората.

Шимпанзетата нормално се хранят с плодове, корени, ядки, листа, растения, цветя и буболечк – само че и месото съставлява въпреки и дребна част от диетата им. За да си набират този богат на протеини деликатес, нормално се насочват към по-малки бозайници като маймуните.

Особено необичайно държание е следено в Гомбе, където откривателите са видели по какъв начин шимпанзетата ловуват и изяждат десетки дребни маймуни от типа червен колобус. Докато си споделяли улова, шимпанзетата отхапвали черепите на маймуните и яли от мозъците им. В няколко случая те даже употребявали пръчки и листа, с цел да оберат последните късчета от органа.

В различен случай откривателите даже ги следят да употребяват копия, с цел да ловуват галаги (дребни нощни примати от групата на полумаймуните) в Сенегал.

Учените се замислят дали ловното държание на шимпанзетата може да хвърли светлина върху ранната еволюция на индивида, както и върху апетита ни към месото.

Светът на шимпанзетата не е единствено пердах, вътрешности и принуждение. Огромно количество доказателства демонстрират също, че шимпанзетата са способни на невероятни прояви на любознание, учене и прочувствена просветеност.

Например знае се, че те интензивно търсят лечебни растения, когато са заболели или ранени. Проучване от 2024 година отбелязва по какъв начин ранени и заболели шимпанзета в централния горски резерват Будонго в Уганда ядат растения, които имат противовъзпалителни свойства или естествено съдържат инхибитори на патогени като E. coli.

Също по този начин са следени шимпанзета, които постановат раните си със смачкани буболечки. Макар че лечебните изгоди на тази процедура не са известни, в предишното насекомите са били употребявани за лечебни цели от хората още през 1400 година прочие н. е. и не престават да се употребяват в някои елементи на света и до през днешния ден.

Кой знае, може би тези шимпанзета са разкрили нещо, което актуалната медицина към момента не е…