6 мистерии, разгадани от науката
Въпреки че науката не е съумяла да разгадае някои мистерии, към момента съществуват легенди и митове за неща, за които към този момент е обещано пояснение, написа IFLS.
Бермудският триъгълник
Район в Атлантическия океан – сред Бермуда, Пуерто Рико и Маями и Флорида. След Втората международна придобива известна тайнственост поради изказванията, че кораби и самолети изчезват безследно и при мистериозни условия.
Мистерията е разгадана през 1975 година, когато Лари Кусче – откривател от Аризонския университет – открива, че някои от изгубванията са пресилени или изцяло погрешни. Той схваща, че корабокрушенията или разрушените самолети в този регион не са повече, в сравнение с който и да е различен с сходен трафик. Течението Гълфстрийм обаче тук е задоволително мощно, че да заличи всевъзможни доказателства за потопени кораби и самолети. Това от своя страна способства за фолклора, обвързван с Бермудския триъгълник.
Движещите се скали в Долината на гибелта
В продължение на години учените са озадачени от мистериозните “движещи ” се камъни в националния парк " Долината на гибелта " в щата Калифорния.
Тежките камъни се местят по дъното на пресушено езеро, оставяйки следи по напуканата кална повърхнина. Досега мистериозното придвижване беше обяснявано с интервенция на извънземни, магнитни полета или даже смешка.
Сега, за пръв път в историята, учени от Института по океанография Скрипс са следили скалите в придвижване. През зимата на 2011 година, екип на института донася на мястото 15 скали, оборудвани с GPS, които следи благодарение на камери.
След тригодишно наблюдаване, вследствие на опита излиза наяве, че преместването на скалите се дължи на цялост от фактори. Първо, платото се цялостни с вода задоволително надълбоко, с цел да се образува ледена завивка през зимата, само че и задоволително плитко, с цел да се виждат скалите. Когато през нощта температурите падат, се образуват тънки “листове ” лед. Дебелината им от 3 до 6 мм им разрешава да се движат свободно. В слънчевите сутрини ледът, покриващ водата, стартира да се топи и се разрушава на огромни плаващи парченца, които се движат по повърхността от леки ветрове. Плаващите ледове избутват скалите пред тях с ниска (почти незабележима) скорост, по траектории, избрани от вятъра и течащата изпод вода, оставяйки следи в меката тиня. За двата месеца, в които езерото съществувало, някои скали се преместили с 224 метра, а най-голямото придвижване, включвало повече от 60 скали по едно и също време.
Внезапно самозапалващи се хора
Това са случаи, в които човек умира от пламъци, които нямат явен външен източник. Феноменът е разказан за първи път при започване на 17. век и нормално довежда до изпепеляването на главата и гръдния панер.
Изследванията, свързани с тези изказвания, демонстрират, че доста от случаите са безпределно пресилени. Поради обстоятелството, че едно тяло се състои най-вече от вода, наподобява извънредно необикновено то да се самозапали. Ако изобщо това е допустимо, то най-вероятно щеше да се случва много по-често. Най-вероятното пояснение е следното – облеклата на жертвите са били запалени от дребен източник на огън (например цигара или свещ). Поради невъзможността да изгасят пламъка (заради напреднала възраст или тежко физическо състояние), облеклото е изигравало ролята на фитил. След като кожата е унищожена, телесните мазнини са работили като естествено гориво за огъня.
