Изкуственият интелект и науката: как невронните мрежи променят съвременните изследвания
Въпреки че изкуственият разсъдък съществува от доста години, той в действителност стартира да навлиза в живота ни едвам през последната година, когато Open AI пусна своя ChatCPT. Той намира приложение в разнообразни области, в това число и в науката.
Научните лаборатории на бъдещето евентуално няма да разполагат с летящи роботи и зрелищни холограми като във фантастичните филми. Но вероятностите, които ни откриват новите технологии, са не по-малко вълнуващи — от създаването на ново лекарство за броени часове до виртуалната телепортация. И по този начин, по какъв начин биха могли да се развият лабораториите в бъдеще?
По-бързо, по-бързо, по-бързо
Научният свят генерира съвсем 1,8 милиона публикации годишно, създавайки 1,7 мегабайта данни в секунда. В тях е елементарно да се объркате. Тук обаче на помощ идва изкуственият разсъдък, който може да обработва огромни масиви от данни, да разпознава модели и връзки, които човек може да пропусне. Всъщност, изкуственият разсъдък към този момент може да генерира хипотези, за които учените-хора даже не са подозирали, че съществуват. Ето два образеца:
Компанията SciSpace създаде AI-асистент, с цел да ви помогне да четете и разбирате научните публикации по-бързо. Системата за изкуствен интелект на IBM за геопространствено картографиране може да проучва огромни размери от сателитни фотоси, с цел да открие и планува измененията в околната среда, като обезлесяване или суша, с ненадмината акуратност.И това е единствено началото. Скоро ще забележим по какъв начин изкуственият разсъдък ще бъде употребен, с цел да отговори на въпроси, които не са получили отговор преди, като да вземем за пример по какъв начин е почнал животът, каква е същинската природа на хаоса или по какъв начин околната среда въздейства на нашите гени.
Следователно, способността на AI да проучва големи масиви от данни, да намира модели и да прави връзки ще бъде от решаващо значение за разкриването на отговорите на доста въпроси, които не са получили отговор заради сложността или неналичието на данни.
Лекарство срещу всяка болест
AI от дълго време промени играта в създаването на медикаменти, правейки процеса по-бърз и по-ефективен.
Например, откривателите са употребявали DeepMind AI, с цел да основат синтетични „ спринцовки “, които инжектират убиващи туморите съединения непосредствено в клетките. Процесът, който нормално лишава години, е приключен единствено за 46 дни. DeepMind също е предсказал формата на съвсем всеки прочут протеин с невероятна акуратност, сериозна стъпка в създаването на медикаменти, която отнемаше години лабораторна работа. Друг огромен пробив пристигна през януари 2023 година, когато AbSci за първи път сътвори и тества антитела, употребявайки генеративен AI. Процесът, който изискваше най-малко 6 години, в този момент може да бъде понижен до 18-24 месеца. Познаваме и многочислени случаи, в които AI е предложил нови съединения и тактики за битка с избрани болести — ковид, рак, Алцхаймер и други.Тъй като AI става все по-усъвършенстван, можем да чакаме, че той ще играе още по-важна роля в процесите на разкриване на медикаменти. Клиничните тествания могат да бъдат съкратени, намалявайки нуждата от проби върху животни и ускорявайки времето за стартиране на решения на пазара.
На две места по едно и също време
Представете си, че можете да бъдете в научна лаборатория, без да сте физически там. Технологиите за виртуална действителност, съчетани с изкуствен интелект, могат да създадат това събитие нещо всекидневно. Учените могат да организират опити и да манипулират цифровите модели на молекулите или материалите във виртуалната действителност, проследявайки резултатите в действително време.
Но освен виртуалната действителност ще промени разпоредбите на играта. Изследователи от Западния университет в Онтарио, Канада, приключиха първото в света „ интернационално холографско телепортиране “. Технологията, наречена Holoport, употребява специфична камера за основаване на холограма на обект, която по-късно се получава от различен човек на отдалечено място благодарение на хололити или в действителност VR-очила. Ако и двете страни носят хололити, те могат да си взаимодействат виртуално. Физическото допиране — това е ограничаване, което екипът се пробва да преодолее.
В бъдеще можем да забележим технологии сходни на Holoport да станат нормални в лабораторните науки, позволявайки на учените неотложно да си сътрудничат с сътрудници по целия свят. Те ще могат да предават холографски изображения на лабораторно съоръжение или да следят опита от другия завършек на света в действително време. Това може да докара до по-тясно интернационално съдействие, по-бързи научни открития и по-малък въглероден отпечатък.
