Въпреки че голяма част от историята на живота му е

Въпреки че огромна част от историята на живота му е замъглена от времето, историята на френския корсар от 19 век Жан Лафит въпреки всичко е оплетена в интриги, закононарушения и героизми. Лафит върти контрабанда с плебеи и артикули в Америка, която постанова ембарго на Франция и Англия, когато ненадейно е изпратен да оказва помощ на военачалник Андрю Джексън в битката с британците във Войната от 1812 година. Въпреки че е разказан от генералa като „ пъклен бандити “, Лафит се оказва скъп в борбата и изигрва основна роля в американската победа. Но въпросите за историята му се задържат, в това число по какъв начин и къде тъкмо е умрял.

Както е типично за толкоз доста неуловими герои от неговото време, обстоятелствата за Лафит са нееднозначни. По някои сведения той е роден във френската колония Сан Доминго, която в този момент е Хаити. Според други е евреин от Бордо, Франция. Но множеството източници са единомислещи, че той евентуално е роден сред 1780 и 1782 година. Колко братя и сестри тъкмо има Лафит, е противоречиво, само че се знае, че има специфична връзка с най-малко двама от по-големите си братя, Пиер и Александър. Александър – най-големият от тримата братя – се оказва корсар и атакува испански кораби, плаващи през Карибите. Той постоянно се прибира в Хаити и споделя на по-малките си братя приключенските си приказки.

Братята се включват в схемите на Джоузеф Совинет, бележит френски предприемач в Ню Орлиънс. Там Жан Лафит, висок 1,80 м., е разказан като клеветник, образован и податлив към хазарт и пиянство. Следователно би бил сполучлив корсар.

Жан Лафит и неговият екип от контрабандисти оперират в югоизточния залив Баратария в Луизиана, където основават централата си на остров Гранд Тере. Следователно Лафит и групата му стават известни като Пиратите на Баратария и атакуват и разграбват повече от 100 държавни кораба, грабейки скъпоценния им товар, измежду който и плебеи. Те организират обилни търгове в южните блата на Луизиана, а Лафит прибира боеприпас от оръдия и барут. Той наема до 1000 мъже, в това число чернокожи и избягали плебеи. Въпреки че понякога братя Лафите са затваряни, те нормално съумяват да избягат. Но плячкосването няма да продължи още дълго, защото през 1812 година Америка потегля на война против британците.

През 1814 година британците ухажват пиратите на Лафит да се причислят към тях в битката им против Америка и да оказват помощ при нахлуване против Ню Орлиънс. Те оферират на пиратите земя и цялостно опрощение за закононарушенията им, в случай че се причислят към тях. Британците също оферират на Лафит 30 000 английски лири или еквивалентът на 2 милиона $ през днешния ден. В случай, че английските сили съумеят да атакуван Ню Орлиънс, те дават обещание да освободят брат му Пиер, който е в пандиза и следва да бъде обесен. Също по този начин заплашват да унищожат Лафит, в случай че той откаже, тъй че пиратът споделя, че ще му трябват две седмици, с цел да се приготви, и дава обещание, че хората му ще бъдат „ напълно разполагаем “.

Вместо това той заговорничи с държавното управление на Съединени американски щати – изпраща писмо до член на Народното събрание на Луизиана на име Жан Бланке, в което разкрива проекта на Англия да нападна Ню Орлиънс. Но държавните служители не му се доверяват и неговата тайфа пирати, по тази причина той изпраща още едно писмо, този път до губернатора на Луизиана Уилям C.C. Клейборн, умолявайки: „ Аз съм бездомна овца, която желае да се върне в кошарата. “ Неубеден в неовата преданост, американският флот обсажда остров Гранд Тере на 16 септември 1814 година Под управлението на американския комодор Даниел Патерсън флотът унищожава постройките на пирата и пленява 80 мъже, в това число брат му Александър.Но Жан Лафит остава на независимост.

Докато американските сили преследват Жан и хората му, те също се и борят с непосредствената опасност от английско настъпление. През декември 1814 година борба при езерото Боргне довежда до завладяването на пет американски укрепления, цялостни с въоръжение, и няколко лодки със пандизчии. Десет американски бойци са убити, до момента в който 35 други са ранени. Накрая военачалник Андрю Джексън приканва Лафит и му договаря работни връзки с държавния законодател и арбитър. Въпреки че Джаксън презира пиратите, той е обезверен за военна поддръжка и знае, че Лафит има кеш с оръжие, барут и топове. „ Бях съвсем без мирис, тичах през храстите и калта. Ръцете ми бяха натъртени, облеклата ми раздрани, а краката – мокри. Не можех да допускам в резултата от борбата. “

Баратарите се оказват скъпи за защитата на Съединени американски щати против британците. Еманацията на помощта им е в борбата при Ню Орлиънс на 8 януари 1815 година. Само за 25 минути английската войска губи съвсем целия си офицерски корпус. Трима генерали и седем полковници са убити при нападението на пиратите.

За ролята си в подпомагането на Съединени американски щати против британците, пиратите са помилвани от президента Джеймс Медисън. Лафит обаче бързо се връща към контрабандата. Той се реалокира с 500 от своите хора на остров Галвестън в Мексико през 1816 година В рамките на две години възвръща интервенциите си като улавя артикули и ги контрабандира в Съединени американски щати. Новата колония в Галвестън, която Лафит назовава Кампече, оцелява закани за изпъждане от американската войска и мощен вихър, който опустошава територията. Селището е дефинитивно изоставено през 1821г.

Що се отнася до ориста на Жан Лафит след Галвестън, човек може единствено да спекулира. Някои настояват, че е бил погубен в морето, до момента в който различен, че пада жертва на заболявания, покорен е от испанците или даже е погубен от личните си хора. В дневник, които сякаш принадлежи на Лафит, и се появява през 40-те години на предишния век, написа, че се реалокира в Сейнт Луис, където поема нов живот като Джон Лафлин. Там той се дами и има наследник с жена на име Ема Мортимер. Според този източник той умира в Алтън, Илинойс, през 1854 година на 70-годишна възраст.

Въпреки това, достоверността на дневника остава неустановена. Има и клюки, че кралят на пиратите заравя богатство към Луизиана преди да остарее. Въпреки незаконния си живот, Жан Лафит и бандата му от пирати са от решаващо значение за битката на американската войска за Ню Орлеънс. Безброй улици и общности в Луизиана, в това число Националният исторически парк и резерват Жан Лафит, са наречени в негова чест.