Мелбърн: 4 сезона на ден
„ Въобще не гледай прогнозите за времето за на следващия ден: в Мелбърн се сменят 4 сезона дневно ”, разправя водачът, който ни кара от летището към центъра на Мелбърн. И в действителност, идващият ден ме убеждава какъв брой е прав.
Почвам да се разсънвам рано-рано от вихрите напразно, който не пее хайдушки песни, но напряко се дере. На закуска в хотела се разпръсквам с ненадейно прелестното гъсто кисело мляко, до момента в който в парка против хотела слънцето към този момент огрява, а сивото небе стартира да добива и изцъклено сини парченца, които последователно водят пролет след виелицата, чийто тон е на зима.
Аха да стане топло като през лятото към обед, хората изпълват многото рууф-топ питейни заведения – тераси на върха на остарели сгради в сърцето на града, и внезапно олово още веднъж изпълва небето и скоро почва да роси – иде есен.
Не в ден, а в половин Мелбърн е сменил четирите сезона.
Сега го назоваваме по този начин по името на английски лорд, само че първото име на 5-милионната „ общественост ”, както е модерно да назоваваме всичко в близост, е Краун/Корона. Така стартират да споделят на града, когато той е трансфорат от затворническо населено място в град.
Краун се назовава най-лъскавата част от крайречната алея, завършена към първокласен хотел с казино, бутици на Прада, Ферагамо и тем сходни, а също и заведения за хранене като локалния елмаз от международната звездна верига Нобу.
Старите докове, с които продължава локалната „ кроазет ” към този момент са заведения за хранене, след един особен пешеходен мост се отваря дори яхтено пристанище, а на отсрещния бряг редят се, редят се небостъргачи. Те обгръщат целия център.
Улиците, като във всяка английска колония – от Канада и Съединени американски щати до Австралия и Нова Зеландия, са идеално планувани под прав ъгъл. Eдните водят от парка, който ви загатнах нагоре до реката – те са по-широките, а пресечките а опнати от пристанището до различен, по-прекрасен парк - сред локалната администрация от една страна и олимпийския стадион и кортовете на Откритото състезание на Австралия – един от четирите шампионата от Големия шлем, от друга.
Знаменита и малко по-различна на сивкавия декор е Колинс стрийт, която е и меката на първокласния шопинг с всички бутици, които можете да си визиите – от Шанел и Диор до Дзеня, наместени сред няколко забавни по архитектура черкви.
Задните входове на хай-магазините излизат на медийно – баровата Flinders, от която потегля международната империя на магната – милиардер Мърдок и са ситуирани дискретни дизайнерски и скъпи заведения от всевъзможен тип и темперамент, най-вече с евроимидж, само че и с толкоз типичната за града азиатска типизация.
Китайците са попревзели този град и са на всички места. Не просто всеки втори, поти всеки първи – хаха – е от тази багра. Сигурно след десетилетие австралийците ще бъдат не просто малцинство, а раритети.
Всичко е направено по китайските стандарти – съвсем целият център е окупиран от азиатски заведения за хранене и магазини, изключително зоната към Гарата, посред която са и големите молоподобни магазини на Myer - поредност свързани здания, разпределени по селективност на марките. „ За нюанс ” чейндж-бюрата и множеството минимаркети, последните са на всяка крачка, ги държат индуси. Такава една мултикултурна разделеност на бизнесите.
Интересно е да се посетят две места настрана от центъра. Досами него, на десетина минути пеш от огромните универсални магазини, които представихме, се намира градският пазар, наименуван на кралица Виктория.
Едната му част на пръв взор наподобява като битак, само че е за „ нови артикули и мода ” в китайските разбирания на това разбиране – множеството сергии се държат от представители на Централната страна, както непретенциозно я назовават чедата й.
По-колоритната част е отделена за великодушната селекция на храни – изключително плодовете и зеленчуците, някои от които непознати у нас или във вариации, които на човек му е мъчно да си показа като форма, величина и багри, са много впечатляващи. Толкова типове яйца и домати мъчно ще намерите другаде. А за плодовете – от прескъпия и супер смрадлив дуриан до бели ягоди, грижливо подредени в кутии за лукс, като да са бонбони.
Докато слуша подвикванията на продавачите – някои могат да бият по децибели самата София Маринова, човек се озовава при сергиите за всевъзможни типове национална кухня и немуниуемо си взема туй-онуй.
Едната от страничните алеи на пазара е отделена за павилиони за услуги като фотография и печатане на окото ви на постер или за плетени авторски кукли да вземем за пример или пък за ретро дървени играчки.
Другото място, към този момент на 20-ина минути с кола от центъра, е зоната на остаряло хранилище – Мелбърн е международен рекордьор по брой и линии на трамваите си и би било отлично Борис Бонев да отиде наш представител там – ще се възприятие на място, а може би и по велоалеи (Сидни по никакъв начин не прекалява с тях).
В работническото предградие – ни в чеп, ни в ръкав, внезапно се появява върволяк от прелестни заведения за хранене – непретенциозни, само че доста вкусни и модерно, които са изпълнени с народ всяка вечер, все едно дали е понеделник или събота.
Заведенията в Австралия обаче, изключително в Мелбърн, като по команда стартират да се опразват от 9 вечерта, когато в Италия и Испания занапред сядат на вечеря по кръчмите. В 10 затварят.
Нашият любимец там е турски ресторант с познатото и символно истанбулско име Таксим (на централния площад на Цариград). От лаваша, през мезетата до кебапа, и в града на 2 континента на 5 ч. път от София биха се гордели с този кулинарен храм с радостна атмосфера и доста дърво за уют, също както го тачат в намиращия се на 19 часа със аероплан от нас австралийски метрополис.
Борис Ангелов
Мелбърн-София
създател: СЛАВА
...
Почвам да се разсънвам рано-рано от вихрите напразно, който не пее хайдушки песни, но напряко се дере. На закуска в хотела се разпръсквам с ненадейно прелестното гъсто кисело мляко, до момента в който в парка против хотела слънцето към този момент огрява, а сивото небе стартира да добива и изцъклено сини парченца, които последователно водят пролет след виелицата, чийто тон е на зима.
Аха да стане топло като през лятото към обед, хората изпълват многото рууф-топ питейни заведения – тераси на върха на остарели сгради в сърцето на града, и внезапно олово още веднъж изпълва небето и скоро почва да роси – иде есен.
Не в ден, а в половин Мелбърн е сменил четирите сезона.
Сега го назоваваме по този начин по името на английски лорд, само че първото име на 5-милионната „ общественост ”, както е модерно да назоваваме всичко в близост, е Краун/Корона. Така стартират да споделят на града, когато той е трансфорат от затворническо населено място в град.
Краун се назовава най-лъскавата част от крайречната алея, завършена към първокласен хотел с казино, бутици на Прада, Ферагамо и тем сходни, а също и заведения за хранене като локалния елмаз от международната звездна верига Нобу.
Старите докове, с които продължава локалната „ кроазет ” към този момент са заведения за хранене, след един особен пешеходен мост се отваря дори яхтено пристанище, а на отсрещния бряг редят се, редят се небостъргачи. Те обгръщат целия център.
Улиците, като във всяка английска колония – от Канада и Съединени американски щати до Австралия и Нова Зеландия, са идеално планувани под прав ъгъл. Eдните водят от парка, който ви загатнах нагоре до реката – те са по-широките, а пресечките а опнати от пристанището до различен, по-прекрасен парк - сред локалната администрация от една страна и олимпийския стадион и кортовете на Откритото състезание на Австралия – един от четирите шампионата от Големия шлем, от друга.
Знаменита и малко по-различна на сивкавия декор е Колинс стрийт, която е и меката на първокласния шопинг с всички бутици, които можете да си визиите – от Шанел и Диор до Дзеня, наместени сред няколко забавни по архитектура черкви.
Задните входове на хай-магазините излизат на медийно – баровата Flinders, от която потегля международната империя на магната – милиардер Мърдок и са ситуирани дискретни дизайнерски и скъпи заведения от всевъзможен тип и темперамент, най-вече с евроимидж, само че и с толкоз типичната за града азиатска типизация.
Китайците са попревзели този град и са на всички места. Не просто всеки втори, поти всеки първи – хаха – е от тази багра. Сигурно след десетилетие австралийците ще бъдат не просто малцинство, а раритети.
Всичко е направено по китайските стандарти – съвсем целият център е окупиран от азиатски заведения за хранене и магазини, изключително зоната към Гарата, посред която са и големите молоподобни магазини на Myer - поредност свързани здания, разпределени по селективност на марките. „ За нюанс ” чейндж-бюрата и множеството минимаркети, последните са на всяка крачка, ги държат индуси. Такава една мултикултурна разделеност на бизнесите.
Интересно е да се посетят две места настрана от центъра. Досами него, на десетина минути пеш от огромните универсални магазини, които представихме, се намира градският пазар, наименуван на кралица Виктория.
Едната му част на пръв взор наподобява като битак, само че е за „ нови артикули и мода ” в китайските разбирания на това разбиране – множеството сергии се държат от представители на Централната страна, както непретенциозно я назовават чедата й.
По-колоритната част е отделена за великодушната селекция на храни – изключително плодовете и зеленчуците, някои от които непознати у нас или във вариации, които на човек му е мъчно да си показа като форма, величина и багри, са много впечатляващи. Толкова типове яйца и домати мъчно ще намерите другаде. А за плодовете – от прескъпия и супер смрадлив дуриан до бели ягоди, грижливо подредени в кутии за лукс, като да са бонбони.
Докато слуша подвикванията на продавачите – някои могат да бият по децибели самата София Маринова, човек се озовава при сергиите за всевъзможни типове национална кухня и немуниуемо си взема туй-онуй.
Едната от страничните алеи на пазара е отделена за павилиони за услуги като фотография и печатане на окото ви на постер или за плетени авторски кукли да вземем за пример или пък за ретро дървени играчки.
Другото място, към този момент на 20-ина минути с кола от центъра, е зоната на остаряло хранилище – Мелбърн е международен рекордьор по брой и линии на трамваите си и би било отлично Борис Бонев да отиде наш представител там – ще се възприятие на място, а може би и по велоалеи (Сидни по никакъв начин не прекалява с тях).
В работническото предградие – ни в чеп, ни в ръкав, внезапно се появява върволяк от прелестни заведения за хранене – непретенциозни, само че доста вкусни и модерно, които са изпълнени с народ всяка вечер, все едно дали е понеделник или събота.
Заведенията в Австралия обаче, изключително в Мелбърн, като по команда стартират да се опразват от 9 вечерта, когато в Италия и Испания занапред сядат на вечеря по кръчмите. В 10 затварят.
Нашият любимец там е турски ресторант с познатото и символно истанбулско име Таксим (на централния площад на Цариград). От лаваша, през мезетата до кебапа, и в града на 2 континента на 5 ч. път от София биха се гордели с този кулинарен храм с радостна атмосфера и доста дърво за уют, също както го тачат в намиращия се на 19 часа със аероплан от нас австралийски метрополис.
Борис Ангелов
Мелбърн-София
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ