Д-р Обри Де Грей, геронтолог: На крачка сме от живота до 1000 години
Външният му тип е екстравагантен, само че това надалеч не е единственото, с което главният посетител на провелия се тази неделя в София – Форум “Дълголетие ” шокира. Преди 17 години той навлиза стремително в света на геронтологията (науката за стареенето) с коренен теоретичен труд и изказванието, че “Първият човек, който ще живее до 1000 години към този момент е роден ”. Следва книгата “Стоп на остаряването ” и основаването на фондацията SENS – Стратегии за реализиране на незабележимо стареене с инженерни способи.
В основата на неговата доктрина е, че седемте аргументи, заради което стареем са от дълго време известни на човечеството и техниките за тяхното попречване в действителност към този момент се създават. И е въпрос на още няколко години да успеем да ги прилагаме интегрирано и по едно и също време. Резултатът – хората ще остават с тялото, здравето и силата на 25 годишни толкоз дълго, колкото желаят.
В началото на предишното десетилетие Обри Де Грей наподобява е единственият, който не приема остаряването като натурален развой, а като болест, която може просто да бъде излекувана. Прекарва голяма част от времето си в безчет изявленията, обществени полемики и диспути, в които дава отговор на едни и същи страхове. Точно с тях стартира това интервю…
Диктатори, които живеят постоянно. Старо потомство, което в никакъв случай не отстъпва път на новото. Пренаселване на Земята. Егоизмът на безсмъртието. Философски и религиозни съображения за “естествената ” крива на живота… Следя обществените ви изяви от 10 години и наподобява, че прекарвате голяма част от времето си в безкрайни отговори на едни и същи въпроси на ядосани съперници, които държат на правото си да умрат…
– Благодаря за по този начин дефинираният въпрос. Ако би трябвало да бъда почтен, към този момент не съумявам да съм прекомерно общителен постоянно. Разбира се, че е фрустриращо да давам отговор рационално на едни и същи въпроси и хората против мен просто да не желаят да чуят отговора, да го не помнят в секундата, в който спра да приказвам.
Моята съществена теза е, че като цяло думата “безсмъртие ” не е най-хубавата, когато приказваме на строго теоретичен език. Опитвам се да покажа на учените и обществото, че остаряването предизвиква 2/3 от смъртните случаи в света. Следователно е най-големият проблем на човечеството. При това то предизвиква не изключително приятна гибел с заболяванията, които носи – рак, Алцхаймер, сърдечна непълнота. Всички желаят да са здрави, само че някак пропущаме обстоятелството, че няма по какъв начин да се случи това, в случай че остаряваме.
Защо съгласно вас опцията гибелта да стане персонален избор е най-големият ни боязън?
– От началото на цивилизацията всички сме знаели, че остаряването е това, което ще се случи на всички нас и ние нямаме избор. Така че е трябвало да си изработим някакъв психически трик, с цел да понесем тази мисъл. И едвам в този момент това е проблем – в този момент можем да създадем нещо. И в случай че до момента сходно отношение към остаряването е било самозапазване, внезапно се оказва контра-продуктивно мислене. Нормално е осъзнаването да не се случи за един ден.
Преди повече от десетилетие станахте известен с изказванието, че първите хора, които ще живеят повече от 1000 години са към този момент родени. Все още ли вярвате в това?
– Да, с една спогодба – в никакъв случай не съм казвал, че съм сигурен в това. Но да, мислех, че е допустимо и към момента го мисля.
Кое е изчезналото звено в науката, с цел да е допустимо това?
– Когато се опитваме да разберем остаряването, общо взето всичко е намерено. Разликата е, че сега се опитваме не да разберем остаряването по-добре, а да намерим метод да му влияем. Със сигурност занапред ще разкриваме голям брой способи да реализираме това. Например в последните 10 години имаше изключителни открития по какъв начин да трансформираме кафези в разнообразни типове кафези и да променяме даже самите гени в действително време в жив организъм. Очаквам, че ще продължим да намираме сходни техники и трикове, които да ни оказват помощ да интегрираме другите възстановяващи процедури, нужни с цел да отстраняваме остаряването.
Въпреки че това не е допустимо изцяло сега, в много свои скорошни изявленията казвате, че вярвате, че ще се случи в идващите 25 години. Освен това изказвате мнението, че първите хора, които ще могат да се възползват от терапиите ще останат 25-годишни колкото дълго пожелаят. Възможна ли е такава цялостна стратегия – да се спрат процесите на стареене безусловно във всяка клетка в тялото?
– Няма причина да не е. В последна сметка всичко, което вършим е да възвръщаме композицията и структурата на човешкото тяло, връщайки го към положението, в което е било на по-ранна възраст. Това е превантивна поддръжка – същата, каквато бихме създали с елементарна машина, направена от човек – автомобил или аероплан.
Но процесите в един автомобил или аероплан са доста по-опростени и контролируеми. Наистина ли вярвате, че ще можем да използван тази поддръжка на всички равнища и в тялото?
– Абсолютно го имам вяра! Разбира се, това е единствено прогноза. Може да ни отнеме и повече време. Но сигурно сега шансът да стигнем до задачата в идващите 20-25 години е 50 на 50. Ще отнеме повече години, в случай че нямаме задоволително финансиране на проучванията. Мисля, че настоящето ни движение може да е 3 пъти по-бързо, в случай че имахме повече финансиране.
Навлизате в биологията “на маса ”, като новодипломиран компютърен инженер с помощта на диалозите със брачната половинка си, която е биолог. Често разказвате, че тогава сте бил шокиран, че тогава никой академик не е виждал остаряването като проблем. Десетилетия по-късно това промени ли се?
– Много. И учените, и обществото като цяло към момента не виждат остаряването като главен проблем. Но мисленето ни за него се промени. И моята работа евентуално е съдействала за това.
Имало ли е случай, в който да се изненадате от въпрос по време на изявление или полемика?
– Не. Мисля, че още до момента в който започвах да работя в биологията на остаряването през 90-те, към този момент бях приказвал с задоволително хора, измежду които брачната половинка ми, и към този момент разбирах какво се случва в главите им. Нищо не ме изненадва в тази посока.
Интересувате ли се от всевъзможни способи за закъснение на стареенето – като спорт, медитация, хранене?
– Интересно ми е да следя какво се случва като резултат от такива способи. Но по-голямата част от работата ни в SENS е фокусирана върху малко по “хай тех ” неща, като стволови кафези, генно манипулиране и така нататък. Защото знаем, че тези техники могат да са доста, доста по-мощни от каквото и да било намерено през днешния ден.
Вероятно сте прав, само че ви задавам този въпрос, тъй като актуалната медицина е все по-често подложена на критика, че не интегрира холистичния метод и продължава да лекува признаци, а не аргументи. Иронично, това е и вашата рецензия към нея – че вместо да лекува остаряването, тя се концентрира да търси лек за Алцхаймер, сърдечна непълнота и рак, все едно са като всяка друга инфекциозна болест, вместо да одобри обстоятелството, че и трите са директно разследване от остаряването.
– Мисля, че е извънредно значимо да инкорпорираме други техники, изключително такива от източната медицина със западната медицина. Дори когато от време на време не разбираме за какво нещо работи, можем ясно да забележим, че има резултат! Това, което обаче можем да създадем през днешния ден – и с източната, и със западната медицина – е прекомерно неефективно против остаряването. Имаме потребност от нов тип медицина, която не съществува в никоя просвета в този миг.
Изглежда, че сега живеем по-дълго, само че уви – не в съвършено здраве. Застрашени ли са проучванията от фирмите, които печелят от това?
– Днес здравето на по-възрастните хора е в действителност по-добро от това на 70-годишен човек от началото на предишния век да вземем за пример – въпреки всичко сме добавили 30 години върху възрастта, в която хората всекидневно са умирали в края на 19-и век. От друга страна несъмнено е правилно, че фармацевтичната промишленост прави големи облаги на гърба на болните хора. На доктрина не би била щастлива, в случай че отстраняваме 2/3 от клиентелата й.
В реалност обаче не е толкоз просто. Фармацевтичните компании са доста щастливи да осъществяват избрани лечения и превантивни практики в медицината, като да вземем за пример АЦЕ инхибиторите. Те работят, има продажби, фирмите са удовлетворени, пациентите са удовлетворени, затова всичко е наред.
Аз имам вяра, че в случай че по-добре осведомяваме обществото и да го накараме да разбере, че превантивната медицина против следствията от остаряването е верният път, здравната промишленост ще последва тези пари.
Изглежда, че виждате фантазията, само че някак сте кьорав за кошмарите на опцията човешкият живот да продължава повече от 1000 години. Също по този начин идеалистично вярвате, че терапиите, които ще ни го обезпечат ще бъдат налични за всички, а освен за милионерите. Не се ли страхувате, че положителната концепция е допустимо да се реализира зле в далечното бъдеще?
– Като начало аз съм академик – не е нужно да имам всички отговори за икономическите и обществени последици на изобретенията ми. Ако обаче концепциите ми са идеалистични, оптимистични или даже утопични – ОК, няма проблем. Нека други хора потвърдят сигурно, че моят сюжет няма да се случи. Ако не могат, тогава нямат право да са песимистични за това, което идва.
Можем да погледнем към предишното и да забележим какво се е случило, когато други нови технологии са навлизали всеобщо. Никой не е бил цялостен оптимист по време на Индустриалната гражданска война, само че по-късно хората са се научили да извлекат оптималното от опциите, които тя е предоставила. Така се ражда напълно новият бранш на услугите да вземем за пример. И всички са по-богати и с по-добър метод на живот! Днес всички са безапелационни, че тя е била нещо положително. Сигурен съм, че това ще бъде по този начин и за прекъсването на стареенето, само че не мога да предрека по какъв начин и за какво в най-малки елементи.
Много постоянно в полемиките, в които участвате, хората се базират на обстоятелството, че сега към този момент живеем в нов тип гражданска война, сравнима с Индустриалната. И в напълно близко бъдеще над 50% от сегашните специалности ще се правят от роботи. Къде стои SENS в този подтекст?
– Да, сигурно в близко бъдеще множеството работа ще се прави от роботи и по всичко проличава, че няма по какъв начин хората, които са се занимавали с тях да се пренасочат към бранша на заниманието да кажем. Всъщност мисля, че тези специалности няма да бъдат заместени от други специалности, както се е случило преди.
Мисля, че е доста по-вероятно обществото да откри нови способи да разпредели международните капитали по този начин, че не е належащо всички да работят по 40 часа на седмица по 40 години, с цел да получат пенсия. Очевидно е, че това не може да продължава по този начин. Точните елементи, несъмнено, са неразбираеми. Например има хрумвания за повсеместен базов приход. Но аз не знам какво ще се случи.
Това, което знам, че няма да се случи, е хората да остават на една и съща работа по 500 години. И няма да им плащаме пенсиите по един век. Защото тези проблеми ще бъдат решени много преди да реализираме крайната дестинация – свят, в който остаряването не съществува.
Консултант и клиент сте на криогенната компания Alcor. Витрификацията (вид надълбоко заледяване на тялото, при което е допустимо функционалностите на всички органи да бъдат изцяло възобновени – б.а.) ли е методът нашето потомство да изчака технологията и медицината да напреднат задоволително?
– Ще стартира с обичаната смешка на шефа на Alcor – “криогенната камера е второто най-лошо нещо, което може да ти се случи ”. Разбира се, проектът е да избегна тази стъпка и медицината да напредне задоволително до момента в който съм още жив. Но е доста значимо да разбираем на обществото, че криогенното предпазване е доста логичен метод да помогнем на хората да се възползват от медицината на бъдещето.
В момента нейната полезност не е прекомерно огромна и резултатът е, че сходни компании и организации едвам съумяват да вършат това, което вършат. Без задоволително финансиране те не могат да дават задоволително бързо услугите си, с цел да се запазят безусловно всички функционалности на мозъка и тялото безусловно минути след настъпването на това, което през днешния ден назоваваме “смърт ”. Ако би трябвало да съм почтен обаче техният метод не е медицината на бъдещето – той е просто метод да достигнем до нея.
Елена Пенева / Дневник




