Таро: Картите, които остават любим метод за гадене
Ванглоезичния свят думата " таро " най-често се свързва с окултното и гадаенето. Това е една от най-старите форми на гадаене, макар че произходът ѝ е малко неразбираем, въпреки че съгласно сведенията е почнала като нищо повече от карти за игра. Сега разчитането на таро картите се завръща, защото хората от новот хилядолетие все по-често се обръщат към евтини екстрасенси в опит да им оказват помощ да се ориентират в натиска на обществените медии и технологиите.
Произход на тарото
Таро е познато под разнообразни други сходни имена, измежду които Тарок и Тарокчи. Произходът на тази дума не е прочут, въпреки че едно от догатките е, че тя произлиза от арабската дума тараха, която значи " отхвърлил, оставил настрани ".
Тази арабска връзка се преглежда в мнението, че картите таро са били употребявани в началото като карти за игра от мамлюците (които са най-известните като династия на мюсюлмански владетели в Египет през Средновековието), които по-късно се популяризират в Западна Европа. Някои даже настояват, че таро е било изобретено още по-далеч, т.е. в Китай, и че мамлюците са възприели тези карти от тях.
Според друго публикувано изказване колодата таро е основана в Северна Италия през XV в. сл. Така да вземем за пример се оповестява, че в писмо, изпратено през 1440 година от херцога на Милано, може да се открие искане за няколко колоди карти " успех " (за които се твърди, че се разграничават от елементарните " игрални " карти заради своите козове).
От Италия таро се популяризира в разнообразни други европейски страни, в това число Дания, Унгария, Франция, Германия и Австрия, където и до през днешния ден се играят игри с тези карти. Най-популярните игри, които се играят с карти таро, са Тарок и Френско таро. Тарокът е игра с трикове, която поражда в Италия при започване на XV в. и към момента се играе в страни като Австрия, Словения, Унгария и Чешката република. Френското Таро, въпреки това, е игра, която поражда във Франция през XVII век и към момента е известна във Франция, Белгия и Швейцария. Има и други игри с карти таро, които се играят в разнообразни европейски страни, като Königrufen в Австрия и Troccas в Швейцария.
С разпространяването на тарото в Европа се появяват доста районни разновидности. Някои колоди да вземем за пример имали 62 карти, до момента в който други - 78 карти. Имало и колоди, които съдържали до 97 или 98 карти. Освен това художественото оформление на тези колоди таро се разграничава в другите райони.
Въпреки това има няколко общи детайла, които могат да бъдат открити в множеството колоди таро. На първо място, сходно на общоприетата колода от 52 карти, с която множеството хора през днешния ден са осведомени, всяка колода таро ще има четири постоянни цвята. Два от най-често срещаните разновидността са френският и италианският. Първият съдържа диаманти, сърца, пики и тройки, а вторият - монети, чаши, мечове и батони.
Следващият общ детайл е композиция от 21 специфични карти, известни като козове. Таро е една от най-ранните игри с карти, в която е въведено понятието " козове ". Във френския костюм изображенията върху неговите козове постоянно се изобразяват като " случайни подиуми на хора по време на работа и игра, животни - както действителни, по този начин и митологични, и пейзажи от районни местности ".
Символи върху картите
Що се отнася до италианския вид, твърди се, че изображенията върху козовете му се разграничават в другите колоди. Въпреки това те включват такива познати фигури като папата, магьосника, императора, влюбените и гибелта. За тези, които употребяват картите таро за гадаене, те нормално се смятат за такива със алегорично значение.
Предполага се също по този начин, че фигурите на тези козове не са били основани с мистична цел, а с цел да отразяват " значими аспекти от действителния свят, в който живеят играчите ". Освен това, защото това е бил християнският свят на Средновековието, се твърди, че картите съдържат " видна християнска символика ".
Третият общ детайл е друга специфична карта, наречена " Глупака ". Във френския вид тази фигура постоянно е изобразявана като някакъв тип забавляващ се човек, да вземем за пример арлекин или музикант. Въпреки че изображението наподобява на " жокер " в общоприетото тесте от 52 карти, те не са исторически свързани.
Таро за гадаене
Счита се, че началото на потреблението на Таро като средство за гадаене е сложено през 1781 година и се приписва на французин на име Антоан Кур дьо Жебелен. Едно от убежденията, които Корт дьо Жебелен имал, било, че изображенията върху картите таро (по-конкретно тези на италианския цвят) произлизат от Древен Египет и че в тях е закодирано мистично познание. Оттогава концепцията, че таро може да се употребява за гадаене, продължава да се развива през вековете.
Без да се задоволяват със схващането, че картите таро в началото са били употребявани като карти за игра, са правени безкрайни спекулации по отношение на хипотетичния им тайнствен генезис. Наред с другото някои настояват, че картите таро в началото са били " създание на алхимиците от XIII век ", което съдържало " скрити алхимични облици ", " индийски свещени текстове ", " еврейски предания ", " алегории на суфийски майстори " и " оживелите предания на Ордена на тамплиерите ".
Съществуват признаци, че сега Таро претърпява възобновление на своята известност. The Telegraph оповестява, че младежите от ден на ден се доверяват на картите, с цел да им оказват помощ да се оправят с несигурното бъдеще. Четецът на Таро Сюзън Корби споделя пред The Telegraph, че хората от хилядолетието стартират да се " тормозят от избора на кариера и желаят да осъществят капацитета си, по тази причина търсят способи да ги насочат по какъв начин да стигнат до такава степен ".
Произход на тарото
Таро е познато под разнообразни други сходни имена, измежду които Тарок и Тарокчи. Произходът на тази дума не е прочут, въпреки че едно от догатките е, че тя произлиза от арабската дума тараха, която значи " отхвърлил, оставил настрани ".
Тази арабска връзка се преглежда в мнението, че картите таро са били употребявани в началото като карти за игра от мамлюците (които са най-известните като династия на мюсюлмански владетели в Египет през Средновековието), които по-късно се популяризират в Западна Европа. Някои даже настояват, че таро е било изобретено още по-далеч, т.е. в Китай, и че мамлюците са възприели тези карти от тях.
Според друго публикувано изказване колодата таро е основана в Северна Италия през XV в. сл. Така да вземем за пример се оповестява, че в писмо, изпратено през 1440 година от херцога на Милано, може да се открие искане за няколко колоди карти " успех " (за които се твърди, че се разграничават от елементарните " игрални " карти заради своите козове).
От Италия таро се популяризира в разнообразни други европейски страни, в това число Дания, Унгария, Франция, Германия и Австрия, където и до през днешния ден се играят игри с тези карти. Най-популярните игри, които се играят с карти таро, са Тарок и Френско таро. Тарокът е игра с трикове, която поражда в Италия при започване на XV в. и към момента се играе в страни като Австрия, Словения, Унгария и Чешката република. Френското Таро, въпреки това, е игра, която поражда във Франция през XVII век и към момента е известна във Франция, Белгия и Швейцария. Има и други игри с карти таро, които се играят в разнообразни европейски страни, като Königrufen в Австрия и Troccas в Швейцария.
С разпространяването на тарото в Европа се появяват доста районни разновидности. Някои колоди да вземем за пример имали 62 карти, до момента в който други - 78 карти. Имало и колоди, които съдържали до 97 или 98 карти. Освен това художественото оформление на тези колоди таро се разграничава в другите райони.
Въпреки това има няколко общи детайла, които могат да бъдат открити в множеството колоди таро. На първо място, сходно на общоприетата колода от 52 карти, с която множеството хора през днешния ден са осведомени, всяка колода таро ще има четири постоянни цвята. Два от най-често срещаните разновидността са френският и италианският. Първият съдържа диаманти, сърца, пики и тройки, а вторият - монети, чаши, мечове и батони.
Следващият общ детайл е композиция от 21 специфични карти, известни като козове. Таро е една от най-ранните игри с карти, в която е въведено понятието " козове ". Във френския костюм изображенията върху неговите козове постоянно се изобразяват като " случайни подиуми на хора по време на работа и игра, животни - както действителни, по този начин и митологични, и пейзажи от районни местности ".
Символи върху картите
Що се отнася до италианския вид, твърди се, че изображенията върху козовете му се разграничават в другите колоди. Въпреки това те включват такива познати фигури като папата, магьосника, императора, влюбените и гибелта. За тези, които употребяват картите таро за гадаене, те нормално се смятат за такива със алегорично значение.
Предполага се също по този начин, че фигурите на тези козове не са били основани с мистична цел, а с цел да отразяват " значими аспекти от действителния свят, в който живеят играчите ". Освен това, защото това е бил християнският свят на Средновековието, се твърди, че картите съдържат " видна християнска символика ".
Третият общ детайл е друга специфична карта, наречена " Глупака ". Във френския вид тази фигура постоянно е изобразявана като някакъв тип забавляващ се човек, да вземем за пример арлекин или музикант. Въпреки че изображението наподобява на " жокер " в общоприетото тесте от 52 карти, те не са исторически свързани.
Таро за гадаене
Счита се, че началото на потреблението на Таро като средство за гадаене е сложено през 1781 година и се приписва на французин на име Антоан Кур дьо Жебелен. Едно от убежденията, които Корт дьо Жебелен имал, било, че изображенията върху картите таро (по-конкретно тези на италианския цвят) произлизат от Древен Египет и че в тях е закодирано мистично познание. Оттогава концепцията, че таро може да се употребява за гадаене, продължава да се развива през вековете.
Без да се задоволяват със схващането, че картите таро в началото са били употребявани като карти за игра, са правени безкрайни спекулации по отношение на хипотетичния им тайнствен генезис. Наред с другото някои настояват, че картите таро в началото са били " създание на алхимиците от XIII век ", което съдържало " скрити алхимични облици ", " индийски свещени текстове ", " еврейски предания ", " алегории на суфийски майстори " и " оживелите предания на Ордена на тамплиерите ".
Съществуват признаци, че сега Таро претърпява възобновление на своята известност. The Telegraph оповестява, че младежите от ден на ден се доверяват на картите, с цел да им оказват помощ да се оправят с несигурното бъдеще. Четецът на Таро Сюзън Корби споделя пред The Telegraph, че хората от хилядолетието стартират да се " тормозят от избора на кариера и желаят да осъществят капацитета си, по тази причина търсят способи да ги насочат по какъв начин да стигнат до такава степен ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ