Как са се предпазвали от зомбита хората в миналото
Вампири, вещици, зомбита – всички те са изтъквани като аргументи за странни на тип погребения от предишното, защото хората тогава са се опитвали да спрат мъртвите да се вдигнат от гроба.
Но не всички образно впечатляващи коси, вериги, пирони и други мрачни атрибути в тези гробове са толкоз страшни, колкото наподобяват.
Забиването на прът в сърцето се счита за типичен способ за очистване на върколак – от „ Дракула “ на Брам Стокър до „ Бъфи, килърката на вампири “. Изглежда, че тази процедура се основава на исторически доказателства, като в България са открити най-малко три гроба със забити в труповете стоманени колове. Две от тях са открити в Созопол в гробище, датирано от Средновековието, а различен забит с колове феодален скелет е открит в Южна България. Според специалистите коловете са задържали мъртвите в гробовете им като метод да се подсигурява, че те ще си останат там.
Из цяла Европа могат да се открият скелети с камъни в устата. В Англия археолози откриват заравяне от римската ера на мъж, на който е отсечен езикът и в устата му е забит камък, след което е заровен с лицето надолу. Макар че езикът му може да е бил отхвърлен от боязън от болест, цялата по този начин присъща обработка на мъртвия може да отразява боязън от възкръсването му от гроба. В Италия дете от V в. и жена от XVI в. са заровени с камъни в устата, с цел да не заразят живите. В полски гроб от XVI в. пък е открит човек, на който са извадени зъбите и е подложен камък в устата, евентуално с цел да се противодейства на вярването, че като възкръснат от мъртвите, „ вампирите “ изяждат личните си погребални облекла, с цел да натрупат сили и да атакуван живите. Колът в един от краката на скелета също потвърждавал страховете на живите, изтъкнати в предната точка.
Макар че пироните са характерен обков на кофчезите и археолозите постоянно фи намират при разкопките си, от време на време те имат и по-друго приложение. В един гроб на 2000 година в Турция се виждат три неповторими метода за въздържане на неспокойните мъртъвци: кремация, покриване с пирони, а след тях – и с тухли и мазилка. Въпреки че мъртвецът е бил грижливо заровен, огънатите гвоздеи – също открити в европейските гробища през този интервал – евентуално разкриват, че живите са се страхували от завръщането му. В Италия пък е открит гроб на жена от Средновековието със седем пирона в челюстта и още десетина разпръснати към нея. Тъй като археолозите не са разкрили никакъв обков за ковчега, те считат, че тя може да е била безусловно прикована към земята, с цел да не може да се върне от мъртвите – процедура, непокътната за вещици.
Добре познати като знак на Смъртта, косите са открити към шиите на половин дузина скелети в 400-годишно гробище в Дравско, Полша. Първоначално интерпретиран като инструмент за попречване на възкресението на мъртвите, острият предмет в действителност може да е предпазвал самите мъртъвци от зли сили или да е служил като знак за отбелязване на трагично починали хора. Подобно заравяне с коса е намерено и на повече от 500 километра разстояние – в Пиена, още веднъж в Полша. В този случай обаче дамата от XVII в. е имала и катанец на левия си палец, което поддържа концепцията, че погребенията с коси са били за въздържане на мъртвия наново да се появи на земята. Изследователите допускат също, че съответното гробище е било непокътнато за хора, които не са били мечтани в християнските гробища.
Обезглавени скелети в разкопан гроб в Полша
Често се счита, че осакатяването, в това число обезглавяването, е най-лошата форма на опозоряване на мъртвите заради юдео-християнската традиция тялото да се резервира цяло за заравяне. Така че образците за тази процедура в Европа могат да се поясняват като способи да се попречи на мъртвите да излязат от гробовете. Често се открива, че блатните тела – естествено мумифицирани остатъци на хора, открити в торфени блата в Северна Европа – са били измъчвани преди гибелта. Труп, открит в немския град Даетген да вземем за пример е бил обезглавен, намушкан с нож и му е бил отсечен пенисът, евентуално с цел да му се попречи да отмъсти на живите. А трупове без глави се срещат в постоянно от Словакия до Полша и Англия. Изследователите допускат, че премахването на части от тялото след гибелта може да е обвързвано и с смяна на погребалните практики, а не с ритуали против вампири.
В същото гробище в Пиена като дамата с косата има също и малко дете, заровено с лице надолу с триъгълен железен катанец. Странният метод на погребение може да значи, че детето е умряло ненадейно или от трагично събитие като удавяне, или може би е било некръстено, което изяснява за какво е тъкмо в това гробище. Други открити неотдавна гробове на хора с вериги, като тези от Франция от римската ера и антична Гърция, обаче евентуално отразяват по-скоро робския статут на мъртвите, в сравнение с някаква духовна паника измежду живите.
