Валентина Кастелани Куин: Вкъщи трябва да сме си самите ние
Валентина Кастелани Куин е сполучлив продуцент и снаха на легендата Антъни Куин. Тя и щерка ù са измежду изгубилите домовете си в опустошителните пожари в Малибу и Пасифик Палисейдс.Валентина Кастелани е родена във Флоренция. Семейството ѝ има операта „ Театър Верди “, а дядо ѝ Рикардо е измежду най-
сполучливите продуценти и разпространители в Златната епоха на италианското кино. Завършила е фешън дизайн, само че повече от 30 години живее сред Калифорния и Италия и се занимава с кино и благотворителни събития по време на фестивалите в Кан и Венеция. Като гражданин на Малибу Валентина провежда особено събитие по време на премиите „ Оскар “ за събиране на средства в помощ на потърпевшите след пожарите през януари. Тя е доста дейна и в разказването на разнообразни документални истории. Любовта на живота ѝ е артистът Франческо Куин – наследник на легендата Антъни Куин, взел участие във филми като „ Взвод “. За страдание, Франческо си отива доста млад от този свят – през 2011 година от инфаркт. Продуцентската компания на Валентина „ Куин Студиос “ е основана в негова памет и идващият ѝ огромен план е филм за Антъни Куин.Валентина ме заведе до мястото, където е била нейната къща в Малибу. Днес там можеш да влезеш единствено в случай че си гражданин, преминаваш през контролни пунктове с полиция и военни и не е целесъобразно да стоиш прекомерно дълго, защото въздухът към момента е отровен, а водата е отровна след продължителните пожари. Няма интернет и мобилно покритие, а дребното оживели постройки вършат всичко още по-призрачно. Като в постапокалиптичен филм е. Стигаме до изпепелените остатъци от къщата ѝ. Виждам, че се вълнува. Жителите на Малибу са извънредно ядосани на кметицата на Калифорния – Карън Бас, която по техни думи изобщо не се е справила със обстановката и точно поради бездействието ѝ се е стигнало дотук.
Валентина, благодаря ти доста за това, че ме докара до мястото, което беше твой дом повече от 20 години! Съкрушително е да се види доколко е разрушена тази част на града. Всички къщи в Малибу, около автомагистралата до океана, са изгорели до основи! Гледайки в този момент от вероятността на миналото време, се усещам като във военна зона и е безусловно неясно по какъв начин управата на града не направи нищо, с цел да предотврати всичко това или най-малко да понижи провалите. Какво си спомняш от онази нощ? Видя ли дома си в пламъци? Видях го! Беше 7 януари и вятърът беше призрачен. Забелязахме пушека в далечината в ранния следобяд. Тогава ни споделиха, че може би и ние ще би трябвало да се евакуираме. Изглеждаше ни малко евентуално, без значение че пребивавам в Малибу от 25 години и съм виждала тукашни пожари. Обикновено идват от другата страна. До среднощ вятърът стана заплашителен и дружно с други съседи слязохме към автомагистралата да забележим какво е най-добре да създадем. Нямахме електричество към този момент. Пламъците приближаваха. Видях един другар да тича към нас по автомагистралата, неговата къща към този момент я нямаше. Той ми сподели: „ Валентина, взимайте каквото можете, и бягайте! “ Взехме единствено няколко творби на изкуството, паспорти и преносими компютри и с щерка ми тръгнахме към един от заведенията за хранене, който беше до пожарната и към момента имаше ток и интернет. Събрахме се много хора от региона. Пушекът беше толкоз черен и отровен, мъчно се дишаше! Прекарахме там нощта и на идващия ден чак следобяд ни позволиха да се върнем. Къщата ни я нямаше. Един от пожарникарите пристигна и ми сподели, че не съумели да я спасят, защото водата не е била задоволително. Това е тъжната действителност, управляващите не си бяха свършили работата! Ти ми показа, че си съумяла да спасиш две неща от останките на къщата… Това беше доста прочувствено! Налагаше се да изчакаме няколко дни, защото всичко беше нагорещено и трябваше да изстине. Много деликатно ровехме измежду пепелта, всичко се разпадаше. Но най-отдолу открих бял порцеланов кръст, който ми беше подарък и беше изрисуван от брачна половинка ми Франческо Куин, той умря преди години, а също и военния му медальон, който беше носил по време на фотосите на „ Взвод “. Много вълнуващо! Мислиш ли, че е знак, че той ви пази? Убедена съм, че е по този начин, и е в действителност тъжно, тъй като ние отгледахме децата си в тази къща и имаме толкоз мемоари. Дъщеря ми е израснала тук, както и всичките ѝ другари. Никой от тях не може да живее тук в този момент.
сполучливите продуценти и разпространители в Златната епоха на италианското кино. Завършила е фешън дизайн, само че повече от 30 години живее сред Калифорния и Италия и се занимава с кино и благотворителни събития по време на фестивалите в Кан и Венеция. Като гражданин на Малибу Валентина провежда особено събитие по време на премиите „ Оскар “ за събиране на средства в помощ на потърпевшите след пожарите през януари. Тя е доста дейна и в разказването на разнообразни документални истории. Любовта на живота ѝ е артистът Франческо Куин – наследник на легендата Антъни Куин, взел участие във филми като „ Взвод “. За страдание, Франческо си отива доста млад от този свят – през 2011 година от инфаркт. Продуцентската компания на Валентина „ Куин Студиос “ е основана в негова памет и идващият ѝ огромен план е филм за Антъни Куин.Валентина ме заведе до мястото, където е била нейната къща в Малибу. Днес там можеш да влезеш единствено в случай че си гражданин, преминаваш през контролни пунктове с полиция и военни и не е целесъобразно да стоиш прекомерно дълго, защото въздухът към момента е отровен, а водата е отровна след продължителните пожари. Няма интернет и мобилно покритие, а дребното оживели постройки вършат всичко още по-призрачно. Като в постапокалиптичен филм е. Стигаме до изпепелените остатъци от къщата ѝ. Виждам, че се вълнува. Жителите на Малибу са извънредно ядосани на кметицата на Калифорния – Карън Бас, която по техни думи изобщо не се е справила със обстановката и точно поради бездействието ѝ се е стигнало дотук.
Валентина, благодаря ти доста за това, че ме докара до мястото, което беше твой дом повече от 20 години! Съкрушително е да се види доколко е разрушена тази част на града. Всички къщи в Малибу, около автомагистралата до океана, са изгорели до основи! Гледайки в този момент от вероятността на миналото време, се усещам като във военна зона и е безусловно неясно по какъв начин управата на града не направи нищо, с цел да предотврати всичко това или най-малко да понижи провалите. Какво си спомняш от онази нощ? Видя ли дома си в пламъци? Видях го! Беше 7 януари и вятърът беше призрачен. Забелязахме пушека в далечината в ранния следобяд. Тогава ни споделиха, че може би и ние ще би трябвало да се евакуираме. Изглеждаше ни малко евентуално, без значение че пребивавам в Малибу от 25 години и съм виждала тукашни пожари. Обикновено идват от другата страна. До среднощ вятърът стана заплашителен и дружно с други съседи слязохме към автомагистралата да забележим какво е най-добре да създадем. Нямахме електричество към този момент. Пламъците приближаваха. Видях един другар да тича към нас по автомагистралата, неговата къща към този момент я нямаше. Той ми сподели: „ Валентина, взимайте каквото можете, и бягайте! “ Взехме единствено няколко творби на изкуството, паспорти и преносими компютри и с щерка ми тръгнахме към един от заведенията за хранене, който беше до пожарната и към момента имаше ток и интернет. Събрахме се много хора от региона. Пушекът беше толкоз черен и отровен, мъчно се дишаше! Прекарахме там нощта и на идващия ден чак следобяд ни позволиха да се върнем. Къщата ни я нямаше. Един от пожарникарите пристигна и ми сподели, че не съумели да я спасят, защото водата не е била задоволително. Това е тъжната действителност, управляващите не си бяха свършили работата! Ти ми показа, че си съумяла да спасиш две неща от останките на къщата… Това беше доста прочувствено! Налагаше се да изчакаме няколко дни, защото всичко беше нагорещено и трябваше да изстине. Много деликатно ровехме измежду пепелта, всичко се разпадаше. Но най-отдолу открих бял порцеланов кръст, който ми беше подарък и беше изрисуван от брачна половинка ми Франческо Куин, той умря преди години, а също и военния му медальон, който беше носил по време на фотосите на „ Взвод “. Много вълнуващо! Мислиш ли, че е знак, че той ви пази? Убедена съм, че е по този начин, и е в действителност тъжно, тъй като ние отгледахме децата си в тази къща и имаме толкоз мемоари. Дъщеря ми е израснала тук, както и всичките ѝ другари. Никой от тях не може да живее тук в този момент.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ