ВАЛЕНТИНА АТАНАСОВА е родена в с. Николаево, област Плевенска. Живее

ВАЛЕНТИНА АТАНАСОВА е родена в с. Николаево, област Плевенска. Живее в град Плевен. Завършила е Институт за подготовка на културно-просветни фрагменти във Варна, компетентност " Театър ". От 1979 година разгласява свои произведения в локалния и централния щемпел. Автор е на поетичните книги " Неотменима среща ", " Натежали секрети ", " Мълчанието на тревите ", " Знамение ", " Проклятието на музите ", " Речно огледало ", " Къща от ветрове ", " Висоти и бездни " и други Лауреат е на доста национални и интернационалните награди. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на плевенските писатели. Зам.-председател е на Международно креативно съдружие " Сцена на духовността " - гр. Плевен, и основен редактор на сборник " Светопис ". Почетен член на Съюза на съветските писатели към ЛИТО " Радуга " - поделение на Съюза в Русия. />
Аз виждам във очите на вечността

Щом притъмнее вън и падне мрак,
аз виждам във очите вечността.
Просторът щом изцяло замълчи
и във душата ми повее студ,
аз виждам във очите Вечността.
И апелирам се - да продължи света
да съществува в тази хубост,
Земята ни, която му предлага:
гори зелени, кипнали нивя,
засипани от макове червени,
реки, от златно слънце осветени,
дечица с чудни, блеснали лица...

Защо ми е да населявам Марс
измежду пустош и страшна безизходност?...

Аз виждам във очите Вечността
и апелирам се за повече човещина,
за мирни дни и нови чудеса...

***

Земята ни е през днешния ден голяма рана -
от ветрове и стихии разлюляна,
със разбушували се океани,
с годишна продукция - похабена, необрана;
със слънце, на копрали извисено,
разжарено по цялата галактика,
изпепеляващо със огън всичко -
дървета, хора и цветя, и птички.
Крещят по градовете изгладнели
ята от гларуси освирепели.
И зверове, и хищници препускат
по улиците - търсят си закуска.
Управниците всеки ден се карат -
за власт и за полза, за възхвала.
Какво ли ще оставим на децата? -
неразбираемо бъдеще, фантазии от вятър...
От дъждове и стихии разлюляна,
земята ни се гърчи изтерзана...

По пътя на заветната фантазия

Вторачени в пътя,
не поглеждахме дори за момент
                     встрани -
там ни чакаха близки, родственици -
с болежка, тревога и тиха горест.
Там ни чакаше топло огнище,
китни поляни и плодни нивя,
 мама - с непрестанната деликатност
           на своята вярна душа.

Но, вторачени в пътя,
           без усеща вървяхме,
там, във края му, чакаше
нашата цел и заветна фантазия.

А когато се върнахме -
              спечелили смели -
беше рухнала родната къща
                 и умираше мама,
и не виждахме смисъл
     от постигането ни на задачата.

Пътят бе приключил.
Вторачени в мрака,
      над празната маса наведени,
ронехме сълзи горчиви
                  за младостта...

Порталът на времето

През портала на времето всичко тече -
дори нашите усеща там се изливат,
там тъгата фиорди изкусни тъче,
дори болката там се побира.

Всичко в лагуната светла се влива
и потъва надълбоко в морето,
след това чайки разнасят го призивно
на простора в лазурните кръгове.

Вечността всичко в своята книга записва,
в тази своя невидима книга,
а след време внезапно то стига
до душите на нашите внуци...

През портала на Времето всичко тече.
Вечността нашите думи записва...