Русе и аз: Валентин Ганев
Валентин Ганев е измежду личностите в българския спектакъл и кино, които не вършат непотребни появи. Актьорът и режисьор, известен най-много с дългогодишния моноспектакъл " Контрабасът " по Патрик Зюскинд, е роден през 1956 година в Русе. Отрано животът го отделя от града, само че той продължава да има ясни и скъпи мемоари от него.
В началото на октомври може да видите Валентин Ганев в премиерата на Народния спектакъл " Народът на Вазов " от Александър Секулов, под режисурата на Диана Добрева. В средата на ноември той ще играе и в " Бурята " на Шекспир, режисура на Робърт Уилсън. През идващия сезон на сцена са и спектаклите, които последно е поставял като режисьор: " Теремин: музика, обич и шпионаж " от Петър Зеленка в Народния спектакъл, " Тиха нощ " от Стивън Бъркоф в Сатиричния спектакъл и " От другата страна на живота " от Светлана Атанасова в Пловдивския спектакъл.
С Ганев и описа му за Русе " Капитал " продължава поредицата си с персони, които описват за родните си места. Досега тя е включвала (Стара Загора), (Бургас), (Шумен), (Варна), (Пловдив), (Ямбол), (Велико Търново).
Помня Русе от времето, когато там гостува музикалното дете знамение Робертино Лорети, когато до Халите беше изложен на показ китът Голиат, в града дойде Юрий Гагарин, а по улиците се продаваше млечен сладолед сред две квадратни вафли.
Живеехме на " Главната ", както викаха тогава на ул. " Сталин ". След това беше преименувана на " Девети септември ", а в този момент е " Александровска ", против сладкарница " Куба " (уви, към този момент я няма). Никой от родителите ми не е от Русе. Баща ми беше учител в тогавашния ВИМЕСС, в този момент Русенски университет " Ангел Кънчев ". Затова и съм роден там.
На дребната директна, която пресича " Главната ", и във вътрешния двор на блокчето мина детството ми. На балкона, който гледаше към вътрешния двор, брат ми беше поставил кафез с гълъби, които дружно с гълъбите на съседското момче сътвориха едно съществено ято, кръжащо над покривите в близост.
Градове Русе Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.
Снегът стигаше до шията ми освен тъй като съм бил дребен, само че и зимите сякаш бяха други тогава. Когато колите отъпкваха снега по " Главната ", вечер карахме зимни кънки по нея. " Главната " беше част от трасето на едни надпревари с мотоциклети с панер. До мотоциклетиста, в коша, седеше така наречен балансьор, който залягаше вляво или вдясно, с цел да удържи мотоциклета в завоя. Следяхме конкуренцията от прозорците и балконите на блока. Гледката беше невиждана. На " Главната " се случваха какви ли не чудеса, вечер там беше " придвижването ", да не приказваме, че двете кина бяха в непосредствена непосредственост. С часове гледах приказните прозорчета, изрязани в покрива на остарялата постройка против нас.
" Главната " опираше в парка, а по-навътре беше басейнът. В горещите летни дни пристигахме там към този момент мокри от пръскачките по тревните площи.
Учех в учебно заведение " Никола Вапцаров " (сега мисля, че се споделя " Отец Паисий " ), отново на " Главната ". Пишехме с перодръжка, железно перо и мастилница. Когато движиш перото надолу - дебело, нагоре - фино. Ходех на уроци по цигулка при забележителния Йордан Гаврилов, а след това и в Музикалното учебно заведение.
И, несъмнено, реката. Дунав от детството ми е обвързван с корабите, с които пътувахме с баба ми до Лом и назад (по майчина линия родът ми е от Ломско), с историите, които се разказваха за това по какъв начин по леда от Румъния са пристигнали вълци в покрайнините на града, с ледохода напролет, с приливите, които изкарваха на брега мало и огромно да лови с най-проста въдица дребни сомчета. Помня дървените лодки и риболовците, които хвърлят серкмета, помня шлеповете и моста.
На десетгодишна възраст се преместихме в София. Рядко се връщам в града, няма при кого. Идвам нормално с театъра. " Доходното място " е едно от обичаните ми места в този момент, въпреки че не одобрявам пластмасовата дограма, с която се снабди след пожара. Обичам да минавам от центъра по " Главната " и да вляза тайно в тогавашния двор на блокчето, в което живеехме. Почти нищо не е останало от него, към този момент е застроен.
Русе ще си остане вечно най-красивият, комфортен и съразмерен град, в който в миналото съм бил.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Банки и финанси 3 Градове 1 Политика 2 Градове 3 Седмицата 1 Градове 2 Политика 3 Седмицата
Валентин Ганев е измежду личностите в българския спектакъл и кино, които не вършат непотребни появи. Актьорът и режисьор, известен най-много с дългогодишния моноспектакъл " Контрабасът " по Патрик Зюскинд, е роден през 1956 година в Русе. Отрано животът го отделя от града, само че той продължава да има ясни и скъпи мемоари от него.В началото на октомври може да видите Валентин Ганев в премиерата на Народния спектакъл " Народът на Вазов " от Александър Секулов, под режисурата на Диана Добрева. В средата на ноември той ще играе и в " Бурята " на Шекспир, режисура на Робърт Уилсън. През идващия сезон на сцена са и спектаклите, които последно е поставял като режисьор: " Теремин: музика, обич и шпионаж " от Петър Зеленка в Народния спектакъл, " Тиха нощ " от Стивън Бъркоф в Сатиричния спектакъл и " От другата страна на живота " от Светлана Атанасова в Пловдивския спектакъл.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети
Капитал
В началото на октомври може да видите Валентин Ганев в премиерата на Народния спектакъл " Народът на Вазов " от Александър Секулов, под режисурата на Диана Добрева. В средата на ноември той ще играе и в " Бурята " на Шекспир, режисура на Робърт Уилсън. През идващия сезон на сцена са и спектаклите, които последно е поставял като режисьор: " Теремин: музика, обич и шпионаж " от Петър Зеленка в Народния спектакъл, " Тиха нощ " от Стивън Бъркоф в Сатиричния спектакъл и " От другата страна на живота " от Светлана Атанасова в Пловдивския спектакъл.
С Ганев и описа му за Русе " Капитал " продължава поредицата си с персони, които описват за родните си места. Досега тя е включвала (Стара Загора), (Бургас), (Шумен), (Варна), (Пловдив), (Ямбол), (Велико Търново).
Помня Русе от времето, когато там гостува музикалното дете знамение Робертино Лорети, когато до Халите беше изложен на показ китът Голиат, в града дойде Юрий Гагарин, а по улиците се продаваше млечен сладолед сред две квадратни вафли.
Живеехме на " Главната ", както викаха тогава на ул. " Сталин ". След това беше преименувана на " Девети септември ", а в този момент е " Александровска ", против сладкарница " Куба " (уви, към този момент я няма). Никой от родителите ми не е от Русе. Баща ми беше учител в тогавашния ВИМЕСС, в този момент Русенски университет " Ангел Кънчев ". Затова и съм роден там.
На дребната директна, която пресича " Главната ", и във вътрешния двор на блокчето мина детството ми. На балкона, който гледаше към вътрешния двор, брат ми беше поставил кафез с гълъби, които дружно с гълъбите на съседското момче сътвориха едно съществено ято, кръжащо над покривите в близост.
Градове Русе Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.
Снегът стигаше до шията ми освен тъй като съм бил дребен, само че и зимите сякаш бяха други тогава. Когато колите отъпкваха снега по " Главната ", вечер карахме зимни кънки по нея. " Главната " беше част от трасето на едни надпревари с мотоциклети с панер. До мотоциклетиста, в коша, седеше така наречен балансьор, който залягаше вляво или вдясно, с цел да удържи мотоциклета в завоя. Следяхме конкуренцията от прозорците и балконите на блока. Гледката беше невиждана. На " Главната " се случваха какви ли не чудеса, вечер там беше " придвижването ", да не приказваме, че двете кина бяха в непосредствена непосредственост. С часове гледах приказните прозорчета, изрязани в покрива на остарялата постройка против нас.
" Главната " опираше в парка, а по-навътре беше басейнът. В горещите летни дни пристигахме там към този момент мокри от пръскачките по тревните площи.
Учех в учебно заведение " Никола Вапцаров " (сега мисля, че се споделя " Отец Паисий " ), отново на " Главната ". Пишехме с перодръжка, железно перо и мастилница. Когато движиш перото надолу - дебело, нагоре - фино. Ходех на уроци по цигулка при забележителния Йордан Гаврилов, а след това и в Музикалното учебно заведение.
И, несъмнено, реката. Дунав от детството ми е обвързван с корабите, с които пътувахме с баба ми до Лом и назад (по майчина линия родът ми е от Ломско), с историите, които се разказваха за това по какъв начин по леда от Румъния са пристигнали вълци в покрайнините на града, с ледохода напролет, с приливите, които изкарваха на брега мало и огромно да лови с най-проста въдица дребни сомчета. Помня дървените лодки и риболовците, които хвърлят серкмета, помня шлеповете и моста.
На десетгодишна възраст се преместихме в София. Рядко се връщам в града, няма при кого. Идвам нормално с театъра. " Доходното място " е едно от обичаните ми места в този момент, въпреки че не одобрявам пластмасовата дограма, с която се снабди след пожара. Обичам да минавам от центъра по " Главната " и да вляза тайно в тогавашния двор на блокчето, в което живеехме. Почти нищо не е останало от него, към този момент е застроен.
Русе ще си остане вечно най-красивият, комфортен и съразмерен град, в който в миналото съм бил.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Банки и финанси 3 Градове 1 Политика 2 Градове 3 Седмицата 1 Градове 2 Политика 3 Седмицата
Валентин Ганев е измежду личностите в българския спектакъл и кино, които не вършат непотребни появи. Актьорът и режисьор, известен най-много с дългогодишния моноспектакъл " Контрабасът " по Патрик Зюскинд, е роден през 1956 година в Русе. Отрано животът го отделя от града, само че той продължава да има ясни и скъпи мемоари от него.В началото на октомври може да видите Валентин Ганев в премиерата на Народния спектакъл " Народът на Вазов " от Александър Секулов, под режисурата на Диана Добрева. В средата на ноември той ще играе и в " Бурята " на Шекспир, режисура на Робърт Уилсън. През идващия сезон на сцена са и спектаклите, които последно е поставял като режисьор: " Теремин: музика, обич и шпионаж " от Петър Зеленка в Народния спектакъл, " Тиха нощ " от Стивън Бъркоф в Сатиричния спектакъл и " От другата страна на живота " от Светлана Атанасова в Пловдивския спектакъл.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети
Капитал
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ