За величието на Пушкин и защо той е основна фигура в руската литература ~ 10 творчески факта
(Валентин Александрович Серов, 1899, Всероссийский музей А.С. Пушкина, Санкт-Петербург)
1. Създател на актуалния съветски език
Именно Пушкин (1799-1837) по право е считан за основател на актуалния съветски език. Той отхвърля класическия канон, по който по това време се пишат оди за съветските императори, и преодолява границите сред високия книжовен жанр и живата разговорна тирада. Неговите произведения са написани на подобен език, на какъвто руснаците пишат и приказват и до ден сегашен.
2. Рекордьор по жанрове
Неговото творчество е необикновено обстойно – Пушкин е създател на типичен оди, сантиментални поеми, любовна и гражданска поезия, романи в стихове, исторически драми, реалистична прозаичност, повести, разкази, приказки, пътеписи. И това не е цялостният лист на основаното от него.
3. Успява да написа за всеки
Пушкин е изобретател на главните сюжети, които ще занимават създателите на XIX и даже на XX век. Страданията на дребния човек, опълчването на изключителния воин против обществото, мъчителният избор сред персоналното благополучие и дълга, протестът на единака против системата – тези тематики за първи път са допрени от Пушкин, а след това се трансформират в съществени за творбите на други велики съветски писатели като Достоевски, Толстой, Чехов и Бунин.
4. Описва енциклопедично съветския живот
Едно от главните творби на Пушкин е романът в стихове „ Евгений Онегин “. В средата на XIX век е именуван „ енциклопедия на съветския живот “ – толкоз изчерпателен създател е Александър Пушкин, че съумява в едно произведение да опише съветския живот и просвета.
Операта, балетът, многочислените театрални представления укрепват и умножават международната популярност на това произведение. Романът е писан в продължение на няколко години (от 1823 до 1831 г.), трансформира се и се развива дружно с Пушкин и неговата ера.
5. Говори просто за най-сложните неща
Още една причина за националната известност на творбите на Пушкин е привидната елементарност. Въведените формулировки оставят лъжливото усещане, че са написани под напора на моментно ентусиазъм, само че дори бърз взор върху черновите на Пушкин демонстрират, че работи настойчиво върху всяка строфа. Успява да построи облици безусловно с две-три думи и да остави отпечатък в съзнанието на читателя.
(Пушкин, Васи́лий Васи́льевич Матэ́, 1899)
6. Пушкин е самоуверен шегобиец
След гибелта си поетът заема изключително място в съветската просвета, само че приживе е безпределно надалеч от облика на сериозен създател и оракул. Притежава фино възприятие за комизъм и жанр, обича да използва нецензурни думи, подредени в четиристишия и напълно не скъпи язвителните си епиграми дори по адрес на високопоставени служители. Като разследване получава предложения за дуели и проблеми с управляващите.
7. Страда за истината
Пушкин прекарва няколко години в заточение поради одата си „ Волност “, в която има стихове като: „ О, самовластник и изверг, / и теб, и твоя престол ненавиждам! /И твойта крах в тоя ден / с жестока наслада аз зървам. “ (Превод на български език – Камен Зидаров)
Александър I първо изпраща поета в Южна Русия, а по-късно го слага под домакински арест в имението му в Михайловское (Псковска област). Пушкин дружи с доста декабристи (революционери, които се борят за конституционни промени и цивилен свободи) и, в случай че не бил карцерът, вероятно щял да стане участник в Декабристкото въстание през 1825 година в Петербург.
Пушкин в никакъв случай не е бил последовател на свалянето на царя – бори се единствено за независимост и против цензурата и отстоява правото на персонално пространство на всеки човек. „ На света няма благополучие, само че има покой и воля “ – по този начин формулира той към какво се стреми съветският човек.
8. Пушкин оставя невероятна любовна поезия
Поетът обича и цени женската хубост. Сред народа се слави като Дон Жуан и точно той е създател на едно от главните стихотворения за любовта в съветската лирика: „ Обичах Ви. И още дълго може /любов да тлее в моята душа, /но дано към този момент тя не Ви тревожи./ Не желая с нищо да Ви натъжа. “ (Превод на български език – Красимир Тенев). В романа си „ Евгений Онегин “ Пушкин формулира главното предписание при ухажването в Русия – „ колкото по-малко обичаме дамата, толкоз по-лесно ѝ се харесваме “.
9. Предмет на разискване измежду великите писатели
Много писатели признават величието на Пушкин. През 1880 година Достоевски произнася дълга тирада за достолепията на поета пред събранието на Обществото на феновете на съветската книжовност. „ Особено характерна и невероятно да бъде срещната на никое място другаде е чертата на художествения талант – дарба за всемирна сърдечност и цялостно, съвсем напълно, превъплъщаване на гения на непознатите народи “, е една от тезите на Достоевски.
Друг огромен съветски публицист, Иван Тургенев – създател на романа „ Бащи и деца “, също произнася тирада в чест на Пушкин при откриването на монумент в Москва. „ Самата същина, всички свойствата на неговата лирика съответстват със свойствата и същността на нашия народ “, споделя Тургенев.
10. Става паметен през руските времена
По време на Съветския съюз е сложено началото на същинския фетиш към Пушкин. Във всеки учебен кабинет по литература и надали не във всеки дом виси портрет на поета от Тропинин или Кипренски. През 1937 година към този момент са се организирали паметни мероприятия, а по-късно необятно се е чествала 150-годишнината от рождението на поета. За юбилеите му са пускани в продажба цигари „ В памет на Пушкин “, кибрит „ Пушкин “, пощенски марки, керамика, сапуни, парфюми и още доста други артикули с неговото изображение. Пушкин се трансформира в държавен знак.
Източник: " Руски дневник "
Картина (заглавна): Пушкин, Орест Адамович Кипренский, 1827
