Валаби е животно от семейство Кенгурови, което външно доста напомня

Валаби е животно от семейство Кенгурови, което външно много припомня на кенгуру, само че се отличава от него по доста неща. Съществуват разнообразни типове Валаби, които са доста известни, защото тези животни в последно време се отглеждат и като домашни любимци.

Произход на Валаби

Смята се, че Валаби се е появило на планетата ни преди към 60 милиона години. На процедура Валаби е име, което се употребява за животни, които наподобяват на кенгуру, само че са много по-дребни от него. Наименованието си това животно дължи на туземците от племето еора.

Днес Валаби може да се срещне в Нова Гвинея, Австралия и Тасмания, както и на дребните острови, които се намират в съседство. Валаби може да се види на доста места в Австралия, като се изключи прекомерно откритите пространства, които не са обичани на тези животни.

Валаби може да се види и в Нова Зеландия, макар че това не е естествената среда за тези животни. В Нова Зеландия Валаби е донесено преди време като нов тип и макар че на всички други места по планетата е предпазен тип, новозеландците го възприемат като пакостник и заради тази причина го избиват необмислено.

Валаби може да се срещне и на някои от Британските острови, където е доста едва публикувано. Валаби живее най-вече в гори, които са с обилие от шубраци.

Скалистите Валаби са показани от 15 разновидности на това животно. Тези забавни животни са на границата на измирането. Съществуват пет типа горски Валаби, а раираното Валаби е последният представител на огромното преди епохи семейство. Въпреки че доста си наподобяват както външно, по този начин и по метода си на живот, другите разновидности Валаби избират да живеят напълно настрана от другите.

Как наподобява Валабито

Най-едрите представители на типа Валаби - Валаби Бенет доближава до 70 сантиметра височина и тежи до 25 кг. Съществуват и много дребни по мярка Валаби. Опашката на Валаби нормално е с размер, който е с една четвърт по-дълъг от размера на тялото му. Опашката на Валаби е тънка и с изострен край. Валаби има остри нокти, които му оказват помощ да се катери по скалите. Върху муцуната си Валаби има присъщи петна. Обикновено Валаби стои, като се опира на задните си лапи и на опашката си.

Ушите на Валаби са огромни и със заоблени краища. Цялото тяло, главата и опашката на Валаби са покрити с четина, която при другите разновидности е мека или твърда на пипане. Цветът на козината е друг според от разновидността на това животно. Така да вземем за пример мечешкото Валаби е с кафеникава или черна четина по гърба, а по корема е с бяла четина.

Задните крака на Валаби са със мощно развита мускулатура, което му оказва помощ да скача. В Австралия Валаби е известно като " сив водач ", тъй като е в положение да преодолява огромни дистанции с големи скокове.

С какво се храни Валаби

Валаби е тревопасно животно и се храни с разнообразни типове трева и листа на шубраци и други типове растения. То е интензивно денем и прекарва времето си в търсене на храна, защото е много лакомо. Валаби се храни и с по този начин наречената " кенгурова " трева, желана от другите типове кенгура.

Валаби на драго сърце похапва разнообразни типове папрат. Обикновено Валаби може да се види да пасе дружно с някое кенгуру, само че по-едрото от него животно в никакъв случай не го атакува поради храната. Валаби избира единствено избрани типове треви. Валаби се храни постоянно на групи, с цел да се отбрани от набези на хищници.

Обикновено Валаби се движи на групи от десетина животни. По време на хранене Валаби стои изправено и поставя храната в устата си благодарение на предните си лапи. Валаби получава задоволително течности от храната си, по тази причина даже по време на най-голямата горещина не търси вода, още повече, че край водата може да стане елементарно жертва на някой див звяр.

Размножаване на Валаби

Валаби доближава полова зрялост към края на първата си година. Валаби живее към 20 години. Размножителният интервал на Валаби на процедура е през цялата година, няма избран интервал, през който тези животни се чифтосват.

Мъжкарите се бият за благосклонността на женската и си нанасят много тежки удари. Младите мъжкари атакуват освен връстниците си, само че и старите мъжкари, с цел да покажат, че повече от тях заслужават да се чифтосват с разгонените женски.

Освен това с борби младите мъжкари се пробват да извоюват по-високо състояние в йерархията на стадото. Сблъсъците сред мъжкарите се реализират в няколко рунда, защото нормално по-старите противници отхвърлят да се предадат елементарно.

Бременността на женското Валаби трае 36 дни, след което се ражда единствено едно малко. То е напълно недоразвито, само че макар че се ражда без четина и извънредно дребно, съумява изцяло единствено да стигне до торбата на майката, където живее към 8 месеца, с цел да развие изцяло.

В торбата на майката има зърна, от които дребното суче доста хранително мляко. След като стане на към година, дребното излиза от торбата, само че най-малко още година и половина продължава да се движи на всички места с майка си.

Когато почувства, че дребното е застрашено, майката издава съскащи звуци и даже атакува хищници, без да се замисли за изхода от тази борба. Интересен факт е, че женското Валаби може да се чифтосва, до момента в който дребното пораства в торбата й. Така единствено няколко дни, откакто от торбата излезе към този момент развитото малко, неговото място се заема от новородено Валаби.

Любопитни обстоятелства за Валаби

Интересен факт е, че дребните на Валаби са известни с наименованието " джоуи ", без значение по какъв начин наподобяват родителите му и към каква вариация на тези животни се отнасят.

Напоследък все по-популярно става Валаби да се отглежда като домакински любим, защото тези животни доста елементарно може да бъдат опитомени, в случай че са още дребни. Те са обществени животни, тъй че не отстъпват на животни като кучета, котки, зайци, чинчили, че даже и алпака.

Да, Валаби се оказва от желаните екзотични домашни любимци, наред с игуаните, змиите, гущерите, брадатите дракони.

За да се отглежда като домакински любим, Валаби би трябвало да бъде в човешки дом още от най-ранна възраст. Валаби може да бъде отглеждан освен в естествената си среда, само че и на други места по планетата. Валаби се приспособява към промяната на околната среда и по-лесно понася ниските температурите, в сравнение с жегата. Валаби излиза навън единствено рано сутринта или късно вечер, когато слънцето към този момент е залязло.

Благодарение на основаването на специфични резервати Валаби има късмет да възвърне популацията си.