Д-р Костова: Истинските алергични реакции към ваксините са редки, по-чести са имитиращите алергия
Ваксините са инструмент на публичното здраве в битката със заразните заболявания, за което се изисква избрани огромни групи от популацията да се ваксинират от време на време. Но това е обвързвано с терзания на жители и най-много родители по отношение на проявата на алергии след имунизация. За тях споделя педиатърът и алерголог доктор Полина Костова пред профилирания уебсайт за имунизациите в България „ Плюс мен “.
- Д-р Костова, може ли да ни кажете кои са алергичните реакции, свързани с имунизациите?
- Истинските алергични реакции към имунизациите са редки и мъчно могат да бъдат планувани. Проявите им варират от леки (сърбеж, зачервяване, обрив) до тежки и евентуално животозастрашаващи реакции като анафилаксия. Много по-чести са реакциите, които имитират алергия. При тях се следят изнемощялост, изпотяване, гадене, повръщане, признаци на тревога, фебрилитет, местни реакции, които не са същинска алергия и не изискват спиране на имунизационния график. Подуването и зачервяването на мястото на инжектиране са чести и отшумяват от единствено себе си. Симптомите нормално се появяват 1-2 дни след използването на имунизацията, само че могат да продължат няколко дни. Те не съставляват противопоказание за използване на последващи дози. Важно е да се разграничат същинските алергични реакции от тези, които са провокирани от стрес, боязън или мощни страсти – изключително при деца и младежи.
- Кога най-често се демонстрират алергичните реакции след имунизация? Може ли времево да разграничим коя алергична реакция е обвързвана с сложена ваксина и коя не е?
- Алергичните реакции след имунизация най-често се демонстрират в границите на първия час – това са така наречен реакции от неотложен (IgE-медииран) вид. Симптомите включват: обрив, сърбеж и оток; секреция от носа, смяна в гласа, чувство за затваряне на гърлото или задушаване, кашлица, хрипове и задух; изнемощялост, променено схващане или загуба на схващане, сърцетуптене и хипотония (ниско кръвно налягане). Забавените алергични реакции се демонстрират няколко часа до дни след използване на ваксина. Те могат да включват уртикария, разнообразни кожни обриви, както и по-редки положения като тромбоцитопения. При някои пациенти се следят сърбящи възли или уплътнения на мястото на инжектиране – изключително при ваксини, съдържащи алуминиеви съединения. Ако се появи реакция доста по-късно (след няколко дни), е редно да се обмислят и други вероятни аргументи като да вземем за пример контакт с различен алерген, зараза и така нататък
- Трябва ли да се тормозим, че може да проявим алергична реакция след имунизация, в случай че досега не сме имали данни за алергия към съставките на дадената ваксина?
- Не, не би трябвало. Вероятността за алергична реакция при липса на известна алергия към съставките на имунизацията е извънредно ниска. При пациенти с предишна алергична реакция след имунизация или с потвърдена алергия към някоя от съставките на имунизацията е належащо нараснало внимание. В тези случаи оценката и последващото държание следва да се прави от експерт алерголог.
- Колко постоянно се следят тежки алергични реакции като анафилактичен потрес след ваксинация?
- Тежките алергични реакции са извънредно редки – под 1 на 500 000 до 1 000 000 дози. Подобен е рискът да ви удари гръмотевица да вземем за пример. Анафилаксията е животозастрашаваща алергична реакция, която типично се демонстрира в границите на минути до час след контакт с алергена. Симптомите най-често включват кожен обрив, отичане на лицето или устните, затруднено дишане, хрипове или спад на кръвното налягане. В други случаи може да се следят кожни прояви, затруднено дишане, коремни болки и повръщане. Медицинските експерти би трябвало да могат да разпознават деянията на анафилаксия и да бъдат готови за неотложно мускулно приложение на адреналин.
- Кои са главните алергени във имунизациите и какво би трябвало да знаем и да създадем, в случай че имаме открита алергия към дадена ваксинална съставна част?
- Най-честите алергени във имунизациите са помощни субстанции. Сред тях са желатин, съдържащ се в MMR (морбили, паротит и рубеола), имунизацията против варицела и някои грипни ваксини, полиетиленгликол (PEG), който е включен в mRNA COVID-19 имунизациите, както и полисорбат 80 – употребен в някои COVID-19, HPV и грипни ваксини. Други евентуални алергени включват карбоксиметилцелулоза, както и остатъчни количества неомицин, казеин и яйчен белтък. При подозрение за алергия към някой от съставените елементи е нужна консултация с алерголог. Ако има различна ваксина, която не съдържа съответния алерген, целесъобразно е тя да бъде употребена. Ако няма такава опция, имунизацията може да се приложи под наблюдаване или по специфична скица. Контактният дерматит към субстанции като тиомерсал, алуминий или антимикробни сътрудници (напр. неомицин, полимиксин B, стрептомицин) не е противопоказание за имунизация. При пациенти с алергия към латекс се предлага потребление на безлатексови ръкавици при слагане на имунизацията.
- Алергиите към белтъка на кравето мляко или към яйчен протеин са едни от главните „ виновници “ за отсрочване на наложителни имунизации или реимунизации. Трябва ли деца с посочените алергии да не се имунизират?
- Не. Алергия към яйца и мляко не е противопоказание за имунизация. Ваксините могат да съдържат минимални количества яйчен или млечен протеин, само че те нормално не провокират реакции – даже при деца с потвърдена алергия. Препоръчва се наблюдаване за към час след имунизация като защитна мярка.
- Пролетта пристигна и скоро стартира сезонът на поленовите алергии. Трябва ли деца с поленова алергия да бъдат отлагани от имунизация?
- Не, не би трябвало. Поленовата алергия не е противопоказание за имунизация. Поленови протеини не се съдържат във имунизациите, по тази причина тези деца се имунизират по общоприетия ред.
- Родителите на мощно алергични деца се тормозят от имунизациите, когато те са на дневен ред за техните деца. Какво можем да им кажем по отношение на имунизациите?
- Рискът от тежка алергична реакция е извънредно невисок, а изгодите от имунизациите неведнъж надвишават този риск. Деца с алергии се имунизират сполучливо всеки ден по света. При открита алергия, децата могат да се имунизират безвредно – с асортимент на ваксина без съответния алерген или под здравно наблюдаване. Рутинното („ скринингово “) кожно тестване с ваксини не се предлага. Не се прави „ за всеки случай “ при пациенти с тревога или фамилна анамнеза, без ясна клинична индикация. То не трябва да се употребява за предварителна оценка на алергия към ваксини, които не съдържат известния алерген, както и при пациенти с известна алергия към съставен елемент на ваксина, само че без предишна реакция към самата ваксина.
- А по кое време е уместно тестуването?
- Тестуването е уместно единствено при потвърдена хранителна алергия към желатин, преди приложение на ваксини които го съдържат, да вземем за пример някои ваксини срещу морбили, паротит и рубеола, варицела и избрани грипни ваксини.
- Противопоказание ли е за последваща доза ваксина получена кожна реакция като уртикария или местен обрив след предишна имунизация? Кога алергична реакция се приема като абсолютно противопоказание и по кое време може да се разисква полза-риск от дадената ваксина?
- Не, лека до умерена кожна реакция не е противопоказание за последваща доза. В такива случаи, след консултация с педиатър или алерголог, нормално се ползва общоприета доза в следена здравна среда. При тежка реакция (анафилаксия) към първа доза на съответна ваксина се изисква консултация с алерголог. В взаимозависимост от резултатите от проучванията се ползва следният метод: При негативен резултат, имунизацията може да бъде приложена общоприетоо последвано от 30-минутно наблюдаване. При позитивен резултат, се употребява различна ваксина (без съответния алерген) или имунизацията може да бъде приложена по градуиран протокол – вкарва се на няколко дребни дози през 15-минутен период (само след деликатна оценка на съотношението полза-риск от продължение с имунизацията).
- Какво е Вашето мнение по отношение на така наречен антихистаминов чадър или профилактика при имунизация?
- Не се предлага банкет на антихистамини „ профилактично “ преди имунизация. Те не предотвратяват анафилаксия, а единствено могат да прикрият кожните признаци, което да забави навременното различаване и лекуване на тежка алергична реакция. Препоръчва се общоприетоо наблюдаване за 15–30 минути след имунизацията и подготвеност за навреме приложение на адреналин, в случай че е належащо.
- Децата с астма, екзема и други алергични болести могат ли да бъдат имунизирани и би трябвало ли да се вземат спомагателни ограничения?
- Децата с алергични болести – алергичен ринит, астма, екзема, могат да се имунизират обикновено. Винаги е добре педиатърът да е осведомен за алергии, с цел да реши дали е нужна консултация с алерголог. Важно е да противодейства на съмненията по отношение на имунизацията, подбудени от страхове за алергични реакции. За страдание, дезинформацията в обществените мрежи постоянно ускорява тези страхове. Именно по тази причина такива информиращи акции с ясни, налични и научно обосновани послания, са от решаващо значение за доверието в имунизационния развой.
- Д-р Костова, може ли да ни кажете кои са алергичните реакции, свързани с имунизациите?
- Истинските алергични реакции към имунизациите са редки и мъчно могат да бъдат планувани. Проявите им варират от леки (сърбеж, зачервяване, обрив) до тежки и евентуално животозастрашаващи реакции като анафилаксия. Много по-чести са реакциите, които имитират алергия. При тях се следят изнемощялост, изпотяване, гадене, повръщане, признаци на тревога, фебрилитет, местни реакции, които не са същинска алергия и не изискват спиране на имунизационния график. Подуването и зачервяването на мястото на инжектиране са чести и отшумяват от единствено себе си. Симптомите нормално се появяват 1-2 дни след използването на имунизацията, само че могат да продължат няколко дни. Те не съставляват противопоказание за използване на последващи дози. Важно е да се разграничат същинските алергични реакции от тези, които са провокирани от стрес, боязън или мощни страсти – изключително при деца и младежи.
- Кога най-често се демонстрират алергичните реакции след имунизация? Може ли времево да разграничим коя алергична реакция е обвързвана с сложена ваксина и коя не е?
- Алергичните реакции след имунизация най-често се демонстрират в границите на първия час – това са така наречен реакции от неотложен (IgE-медииран) вид. Симптомите включват: обрив, сърбеж и оток; секреция от носа, смяна в гласа, чувство за затваряне на гърлото или задушаване, кашлица, хрипове и задух; изнемощялост, променено схващане или загуба на схващане, сърцетуптене и хипотония (ниско кръвно налягане). Забавените алергични реакции се демонстрират няколко часа до дни след използване на ваксина. Те могат да включват уртикария, разнообразни кожни обриви, както и по-редки положения като тромбоцитопения. При някои пациенти се следят сърбящи възли или уплътнения на мястото на инжектиране – изключително при ваксини, съдържащи алуминиеви съединения. Ако се появи реакция доста по-късно (след няколко дни), е редно да се обмислят и други вероятни аргументи като да вземем за пример контакт с различен алерген, зараза и така нататък
- Трябва ли да се тормозим, че може да проявим алергична реакция след имунизация, в случай че досега не сме имали данни за алергия към съставките на дадената ваксина?
- Не, не би трябвало. Вероятността за алергична реакция при липса на известна алергия към съставките на имунизацията е извънредно ниска. При пациенти с предишна алергична реакция след имунизация или с потвърдена алергия към някоя от съставките на имунизацията е належащо нараснало внимание. В тези случаи оценката и последващото държание следва да се прави от експерт алерголог.
- Колко постоянно се следят тежки алергични реакции като анафилактичен потрес след ваксинация?
- Тежките алергични реакции са извънредно редки – под 1 на 500 000 до 1 000 000 дози. Подобен е рискът да ви удари гръмотевица да вземем за пример. Анафилаксията е животозастрашаваща алергична реакция, която типично се демонстрира в границите на минути до час след контакт с алергена. Симптомите най-често включват кожен обрив, отичане на лицето или устните, затруднено дишане, хрипове или спад на кръвното налягане. В други случаи може да се следят кожни прояви, затруднено дишане, коремни болки и повръщане. Медицинските експерти би трябвало да могат да разпознават деянията на анафилаксия и да бъдат готови за неотложно мускулно приложение на адреналин.
- Кои са главните алергени във имунизациите и какво би трябвало да знаем и да създадем, в случай че имаме открита алергия към дадена ваксинална съставна част?
- Най-честите алергени във имунизациите са помощни субстанции. Сред тях са желатин, съдържащ се в MMR (морбили, паротит и рубеола), имунизацията против варицела и някои грипни ваксини, полиетиленгликол (PEG), който е включен в mRNA COVID-19 имунизациите, както и полисорбат 80 – употребен в някои COVID-19, HPV и грипни ваксини. Други евентуални алергени включват карбоксиметилцелулоза, както и остатъчни количества неомицин, казеин и яйчен белтък. При подозрение за алергия към някой от съставените елементи е нужна консултация с алерголог. Ако има различна ваксина, която не съдържа съответния алерген, целесъобразно е тя да бъде употребена. Ако няма такава опция, имунизацията може да се приложи под наблюдаване или по специфична скица. Контактният дерматит към субстанции като тиомерсал, алуминий или антимикробни сътрудници (напр. неомицин, полимиксин B, стрептомицин) не е противопоказание за имунизация. При пациенти с алергия към латекс се предлага потребление на безлатексови ръкавици при слагане на имунизацията.
- Алергиите към белтъка на кравето мляко или към яйчен протеин са едни от главните „ виновници “ за отсрочване на наложителни имунизации или реимунизации. Трябва ли деца с посочените алергии да не се имунизират?
- Не. Алергия към яйца и мляко не е противопоказание за имунизация. Ваксините могат да съдържат минимални количества яйчен или млечен протеин, само че те нормално не провокират реакции – даже при деца с потвърдена алергия. Препоръчва се наблюдаване за към час след имунизация като защитна мярка.
- Пролетта пристигна и скоро стартира сезонът на поленовите алергии. Трябва ли деца с поленова алергия да бъдат отлагани от имунизация?
- Не, не би трябвало. Поленовата алергия не е противопоказание за имунизация. Поленови протеини не се съдържат във имунизациите, по тази причина тези деца се имунизират по общоприетия ред.
- Родителите на мощно алергични деца се тормозят от имунизациите, когато те са на дневен ред за техните деца. Какво можем да им кажем по отношение на имунизациите?
- Рискът от тежка алергична реакция е извънредно невисок, а изгодите от имунизациите неведнъж надвишават този риск. Деца с алергии се имунизират сполучливо всеки ден по света. При открита алергия, децата могат да се имунизират безвредно – с асортимент на ваксина без съответния алерген или под здравно наблюдаване. Рутинното („ скринингово “) кожно тестване с ваксини не се предлага. Не се прави „ за всеки случай “ при пациенти с тревога или фамилна анамнеза, без ясна клинична индикация. То не трябва да се употребява за предварителна оценка на алергия към ваксини, които не съдържат известния алерген, както и при пациенти с известна алергия към съставен елемент на ваксина, само че без предишна реакция към самата ваксина.
- А по кое време е уместно тестуването?
- Тестуването е уместно единствено при потвърдена хранителна алергия към желатин, преди приложение на ваксини които го съдържат, да вземем за пример някои ваксини срещу морбили, паротит и рубеола, варицела и избрани грипни ваксини.
- Противопоказание ли е за последваща доза ваксина получена кожна реакция като уртикария или местен обрив след предишна имунизация? Кога алергична реакция се приема като абсолютно противопоказание и по кое време може да се разисква полза-риск от дадената ваксина?
- Не, лека до умерена кожна реакция не е противопоказание за последваща доза. В такива случаи, след консултация с педиатър или алерголог, нормално се ползва общоприета доза в следена здравна среда. При тежка реакция (анафилаксия) към първа доза на съответна ваксина се изисква консултация с алерголог. В взаимозависимост от резултатите от проучванията се ползва следният метод: При негативен резултат, имунизацията може да бъде приложена общоприетоо последвано от 30-минутно наблюдаване. При позитивен резултат, се употребява различна ваксина (без съответния алерген) или имунизацията може да бъде приложена по градуиран протокол – вкарва се на няколко дребни дози през 15-минутен период (само след деликатна оценка на съотношението полза-риск от продължение с имунизацията).
- Какво е Вашето мнение по отношение на така наречен антихистаминов чадър или профилактика при имунизация?
- Не се предлага банкет на антихистамини „ профилактично “ преди имунизация. Те не предотвратяват анафилаксия, а единствено могат да прикрият кожните признаци, което да забави навременното различаване и лекуване на тежка алергична реакция. Препоръчва се общоприетоо наблюдаване за 15–30 минути след имунизацията и подготвеност за навреме приложение на адреналин, в случай че е належащо.
- Децата с астма, екзема и други алергични болести могат ли да бъдат имунизирани и би трябвало ли да се вземат спомагателни ограничения?
- Децата с алергични болести – алергичен ринит, астма, екзема, могат да се имунизират обикновено. Винаги е добре педиатърът да е осведомен за алергии, с цел да реши дали е нужна консултация с алерголог. Важно е да противодейства на съмненията по отношение на имунизацията, подбудени от страхове за алергични реакции. За страдание, дезинформацията в обществените мрежи постоянно ускорява тези страхове. Именно по тази причина такива информиращи акции с ясни, налични и научно обосновани послания, са от решаващо значение за доверието в имунизационния развой.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ