Изследване на „Грийнпийс“ - България установи тревожни нива на замърсяването в района на ТЕЦ „Бобов дол“
Въглищната топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ нанася съществени вреди върху околната среда в Югозападна България и нито законовите условия към активността ѝ съумяват да предотвратят замърсяването на водите и въздуха, нито способените органи показват резултати в налагането на надзор. Това демонстрират заключенията в доклада „ Мръсното наследство на въглищата ”, оповестен от „ Грийнпийс “ – България и показан тази заран във Facebook live.
Заключенията са, че отпадните потоци от Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ и/или обвързваното с централата черно езеро оказват съществено въздействие върху качеството на водите и утаечните пластове на река Разметаница. В рамките на изследването бяха открити доказателства за изхвърляне на обилни количества пепел в реката от централата и нейното черно езеро на 21 май 2019 година Екологичното положение на реката за интервала 2017 - 2019 година е оценено с най-ниския вероятен клас - „ доста неприятно “ [1], а според европейските разпореждания, България има обвързване да усъвършенства положението на компрометирани водни басейни на територията си. Разметаница е приток на река Джерман, която се влива в Струма, а оттова потоците стигат до Бяло море. Така замърсяването визира освен региона към Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, а и минава границите на България.
За изследването бяха взети проби [2] от речни води и седименти (утайки) в региона към централата и депото за предпазване на отпадъците от активността ѝ – „ Каменик “. Докладът включва и тримесечно наблюдаване на замърсяването на въздуха, извършено в Големо село, както и предходно дълготрайно премерване на токсичните газове азотен диоксид (NO2) и серен диоксид (SO2), извършено от „ Грийнпийс “ – България. Включени са данните и от формален мониторинг, сбъднат от Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), резултатите от който са получени по процедура за достъп до информация. Анализите на замърсяването на водите и въздуха са направени в лабораторията на „ Грийнпийс “ в университета в Екситър, Обединеното кралство [3].
„ Въглищата са източник на замърсяване по време на целия си витален цикъл. Изключително безконтролно е да се позволяват такива разрушително високи равнища на замърсяване, още повече на фона на предстоящото доста понижаване на водните запаси, резултат от смяната на климата “, споделя един от създателите на проучването, доктор Кевин Бригден. „ Докато не бъдат взети ограничения против замърсяването с отпадни води и твърди частици от Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ и депата за предпазване на пепелта, резултатът върху повърхностните води в региона ще продължава да е сериозен. “
Изследването[4] на качеството на въздуха откри пет случая на превишавания на среднодневната норма за прахови частици ФПЧ10 на Европейския съюз (ЕС) и Световната здравна организация (СЗО). Това е сигнал за евентуално съществуване на по-мащабен проблем, защото законодателството на Европейски Съюз позволява единствено 35 превишения годишно. Отчетени са и 11 превишения на целесъобразните съгласно СЗО среднодневни стойности за серен диоксид (SO2). Средночасовата норма на Европейски Съюз за SO2 е превишена един път съгласно данните от интервала на изследването, затова е евентуално през календарната година да бъдат регистрирани и други случаи на превишения.
„ За да се подсигурява навременна, транспарантна и обществена оценка на замърсяването на въздуха от замърсител от подобен диаметър, то би следвало качеството на въздуха в региона да е под непрекъснато наблюдаване от самостоятелен орган. В последна сметка е належащо замърсяването да се предотврати още при източника ”, споделя доктор Ейдън Фароу, създател на разбора за замърсяването на въздуха. За момента в региона на теца няма непрекъсната измервателна станция за премерване на данни за въздуха.
Реакцията на институциите след сигнала на „ Грийнпийс “ – България за непозволено изхвърляне на пепел в река Разметаница не дава резултат, инспекцията от регулаторните органи беше осъществена по телефона. Въпреки данните за изпускане на отпадни води, депото за дълготрайно предпазване на боклуци „ Каменик “ получи разрешително за работа, без да бъде изследвано въздействието му върху околната среда. Освен че основава заплаха от замърсяване на води, съхраняването на отпадъците от изгарянето на въглища употребява големи количества вода. Само през 2019 година в „ Каменик “ е употребена вода, която би стигнала на 400-те поданици на близкото Големо село в продължение на 60 години, в случай че всеки използва по 100 литра дневно.
„ Управляващите в България от години си затварят очите пред острата потребност от енергиен преход. Страната остава една от дребното в Европейския съюз, които са подвластни от въглищата и отхвърлят да разгласят последна дата за тяхното потребление. Едва неотдавна се заприказва за обмисляне на преход. С всеки минал ден обаче въглищната промишленост завещава все по-тежко и по-мръсно завещание. Докато водата става все по-оскъден запас, не можем да си позволим да я замърсяваме с остарели технологии за произвеждане на сила, които по едно и също време с това усилват климатичната рецесия и предизвикват здравословни проблеми със замърсяване на въздуха “, споделя Десислава Микова, координатор на акцията „ Климат и сила “ в „ Грийнпийс “ – България.
