През последните 10 години доматеният листоминиращ молец се превърна в

През последните 10 години доматеният листоминиращ молец се трансформира в една от най-сериозните закани за селските стопани, отглеждащи домати в международен мащаб. От откриването му в Испания през 2006 година този пакостник е съумял да болести 60% от доматените култури в доста райони на света. В резултат на световната търговия, която улеснява преместването му, само че и на климатичните промени, които основават условия, способстващи бързото му размножаване, той към този момент е сериозна заплаха и у нас. Видът елементарно може да се придвижи в нови региони, като в дейния си интервал може да преодолее до 10 км с летеж. И през днешния ден той се локализира на територията на цялата страна. Имайки поради, че типът употребява за собствен гостоприемник обичайни за нашата страна култури, като домати, чушки и патладжан, евентуалните стопански загуби за дребни и междинни зеленчукопроизводители могат да бъдат съдбовни за тяхната резистентност.

Глобалното изменение на климата, характеризиращо се с повишен мащаб и периодичност на рискови климатични условия като горещи талази, неочаквани захлаждания, мощни суши и наводнения, съставлява огромна опасност за биоразнообразието. 

Такива промени в биофизичнaтa средa могат да доведат до промени в изобилието и географското разпространяване на инвазивни типове. 

Инвазивните непознати типове са по-способни да поддържат физиологична функционалност при променливи температури (евритермални). Това е в контрастност с неинвазивни или локални типове, които толерират по-тесен температурен диапазон при развиването си и по този метод са по-уязвими по отношение на изменяща се топлинна среда. Освен това, изменението на климата може също да промени по кое време и къде ще има задоволителна наличност на биотични запаси, което може да сътвори спънки за оцеляването на организмите. Преодоляването на тези екологични провокации е първата от няколко евентуални бариери, които дефинират дали даден тип може да се откри, натурализира и в последна сметка да стане инвазивен. 

През 2006 година от Южна Америка, с съвсем пет века забавяне след растението гостоприемник – доматът, в Европа идва и доматеният листоминиращ молец Tuta absoluta. След като откри обилие от обичаната си храна, без естествени врагове, в идеални климатични условия, гъсениците на молците започнаха безусловно да опустошават доматените насаждения. В хиляди хектари на ферми в Испания прибирането на реколтата загуби смисъл: увехналите растения бяха цялостни с мини – изяден паренхим на листата, а дребните, осакатени плодове даже не можеха да бъдат обработени. Междувременно, размножавайки се прогресивно в продължение на доста генерации, вредителят продължи да се популяризира както с вятъра, по този начин и в превозените контейнери. На места можеше да се следи необикновена панорама – облаци “дим ” от рояци на пеперуди.

Фермерите банкрутираха, договорите бяха развалени, тържищата и застрахователните компании бяха в тресчица. Съседните страни започнаха всички вероятни карантинни ограничения. Единственото, което обаче съумяха да създадат, е да не повторят пагубния темперамент на испанския сюжет. Разпространението на вредителя в Европа и Средиземноморието се оказа неизбежно. Между другото, в битката с доматените молци даже положителният остарял химичен способ се оказа, първо, немодерен за Европа (въпреки че това не би трябвало да се отнася до карантината), и второ, неефикасен, което частично се дължи на сложната локализация на ларвите (развиват се във меката част на листата), както и неповторимата адаптивна търпимост към употребяваните инсектициди, дължаща се на развиването на огромен брой генерации.

Вредителят се популяризира извънредно бързо в европейските страни. В Северна Испания и Ибиса – през 2007 година, а през 2008 година в Италия, Португалия, Франция – Алжир, Мароко, Тунис, и през 2009 година във Англия, като през юни вредителят е открит върху вносни контейнери и плодове, а към този момент през август е регистриран в оранжерии. През 2009 година молецът към този момент е регистриран и в Германия, Чехия, Нидерландия, Беларус, като в това време продължава своята „ средиземноморска обиколка “ – Малта, Либия, Албания, Гърция, Турция, Сирия… Днес типът е навсякъде публикуван и на територията на България.

Малко предистория

Концепцията за коеволюция (свързана еволюция) на паразита и гостоприемника е крайъгълният камък на паразитологията като просвета. Истинският паразит (задължителен, а не факултативен), колкото и парадоксално да наподобява, е витално заинтригуван от просперитета на гостоприемника. Разширяването на този принцип от паразити към вредители може да бъде много уместно, когато се вземат поради високи градации на взаимоотношенията гостоприемник-паразит – не на равнище организми, а на равнище популация и даже на равнище екосистема. С други думи, в центъра на произхода на доматите, същите тези южноамерикански подножия на Андите, диви форми на растения от рода Solanum съжителстват със същия молец в продължение на хиляди години. Едва ли е заслужено това общуване да се назова спокойно, защото експанзията на “потребителя ” към “производителя ” е явна. 

Тук е по-уместно да приказваме за стабилността на връзките. Всяка постоянна биоценоза ще покаже стотици образци за открити взаимоотношения паразит-гостоприемник, в това число за факултативни паразити. Концепцията за фонова вредност, която въведохме, характеризира връзката паразит-гостоприемник тъкмо в открита, постоянна биоценоза. Първоначалното изложение на доматения молец от доктор Мейрик през 1917 година в Перу съответно се отнася до постоянна агробиоценоза: растенията се вкарват в развъждане (първата стъпка), само че вредността на паразита към момента остава несъществена.

Втората стъпка на човечеството по пътя на несъответствието на връзките паразит-гостоприемник в агроекосистемата е интензификацията на селскостопанското произвеждане. Биоразнообразието на агроценозата е пагубно изчерпано. Заедно с изгубването на потребната биота стартират да преобладават обособени нездравословни организми, чиято роля се усилва извънредно. Използването на артикули за растителна отбрана по принцип дава опция за стабилизиране на системата на по-високо равнище на продуктивност, само че с доста по-малка граница на непоклатимост.

Интензивното произвеждане, несъмнено, включва превозване на събраните артикули, постоянно на обилни дистанции. Именно в интервала на интензификация, през многострадалния 20-ти век, доматеният листен молец прекосява Андите и се популяризира необятно в цяла Южна Америка – Бразилия, Колумбия, Аржентина и други Въпреки това доматените насаждения в Стария свят към момента бяха надеждно предпазени от Атлантическия океан.

И тук е редно да разгледаме третата, решителна стъпка в дестабилизирането на екосистемите посредством вредителите – факторът глобализация. Именно през 21-ви век планетата Земя внезапно стана ненадейно тясна за човечеството. Дългите месеци на пътешестване, което разделяше континенти и страни, бяха компресирани от неумолимия прогрес в няколко часа. Би било необичайно, в случай че нездравословните организми, съпътстващи индивида, не се възползваха от това. Засилиха се стоковите потоци за необятно ползване. От началото на този век самолетите, предопределени особено за транспорт на товари на плодове и зеленчуци, интензивно се уголемява. Освен това превозените домати са елементарни хранителни колета. Концепцията за карантинен товар е пагубно разрушена.

Сезонността на производството към този момент не дефинира сезонността на потреблението, в това число заради икономическата толерантност на трафика от другото полукълбо. По този метод факторът на глобализацията много остро сложи провокации освен пред епидемиологията, само че и пред практиката на карантина на растенията, а съществуващите старания, както на държавно, по този начин и на междудържавно равнище, към момента не наподобяват несъразмерни.

Морфология и екология на вредителя

Основното и обичано растение гостоприемник на доматения листоминиращ молец е доматът, макар, че може да се храни и с патладжани (Solanum melongena L), картофи, чушки (Capsicum sp.).

Доматеният листоминиращ молец принадлежи към семейство Gelechiidae. Тялото на възрастния молец неподвижен е пръчковидно, дълго 5 – 6 мм, сиво с бежови нюанси. Размахът на крилете е 10 – 13 мм. Крилата са сиви, покрити с тъмни люспи с бели основи, с червеникаво-кафяви и бели петна и присъщи черни петна, оградени с червеникаво-кафяво или жълто. Долната страна на корема е кремава, а задните крила са тъмносиви, като са по-светли към основата.

Популациите са леко доминирани от женски. Мъжките се отличават от женските по структурата на френулума на крилото, който се състои от една огромна четинка при мъжките и три тънки четинки при женските. Долната страна на корема при мъжките е мръсно бяла и придобива сивкав нюанс отстрани; при женските коремът е бял с 4 наклонени черни линии в профил. Женските снасят 160-260 яйца. Яйцето е с елипсовидно-цилиндрична форма със загладени краища, дължина от към 0,38 мм и широчина към 0,25 мм, блестящо бяло на цвят, само че при образуването на ларвите в него минава в жълтеникаво-кафяво.

Ларвата е с цилиндрична форма, с ясно обрисувана глава, 3 чифта гръдни крайници и 5 чифта коремни псевдоподи. Това е нездравословният етап на типа. Излюпените гъсеници са дребни към 0,5 мм. Цветът им е жълтеникав, като с развиването си се трансформира в жълтеникаво-зеленикав. На гърба постоянно има петна или напречни линии с натоварен розов нюанс. При задоволително храна ларвата не влиза в положение на диапауза (период на покой). Тя има 4 възрасти. Между молтите гъсениците могат краткотрайно да се видят отвън мините върху листата или плодовете. Гъсеницата може да какавидира в почвата или на повърхността на лист, в сгънат лист или в мина.

Доматът се поврежда във всяка възраст – от разсад до възрастни растения. Признаци на заразяване се откриват по апикалната пъпка, листата, стъблата, цветовете и плодовете, върху които остават черни екскременти на вредителя. При картофите се повреждат най-вече надземните елементи на растението. Гъсениците избират да се хранят с листа и стъбла, само че могат да бъдат открити и под кожата и даже надълбоко в плода на домата. Най-характерните признаци на увреждане са мините по листата под формата на петна. Вътре в тези мини са както самите гъсеници, по този начин и техните метаболитни артикули.

Какви са другите ограничения за отбрана?

Съвременната растителна отбрана употребява необятен набор от ограничения ориентирани към надзор и контролиране на популациите от нездравословни за селскостопанските култури насекомни неприятели. Заедно или поотделно механичния надзор, биологичната растителна отбрана и в крайни случаи потреблението на пестициди са способни да обезпечат ефикасен надзор на неприятелите.

Биологична отбрана

Използването на феромони сега се признава за много ефикасна тактика и по-специално се практикува в страните от Южна Америка, които се занимават с казуса отдавна. За всеобщ улов на мъжки човеци да вземем за пример се употребява феромонът Qlure-TUALD. В Европа неотдавна бяха препоръчани по-усъвършенствани клопки Ferolite с самостоятелно зареждане от слънчеви панели, които обезпечават сила за лампата за подсветка през нощта. Капаните работят 6-8 седмици, като се слага 1 брой за към 500 м ² , на височина 15-30 см от земната повърхнина. В полеви условия е належащо слагането на относително огромен брой клопки (20-25 бр./дка). Популацията внезапно понижава, когато мъжките изчезнат (до 90%). Но защото при липса на мъжки човеци, женските са способни да снасят неоплодени яйца, от които се излюпват женски човеци (партенокарпия), то популацията бързо възвръща своята бройка.

Използване на естествени хищници и ентомофаги.

От появяването си в средиземноморските страни, доматеният молец е разпознат като притежаващ доста локални естествени ентомофаги (насекоми паразитиращи върху неприятелите по селскостопанските култури). В момента описът включва повече от 50 типа.

За най-обещаващите естествени врагове на вредителя в Европа се смятат хищните буболечки Macrolophus pigmeus (търговско название Macrolophus caliginosus) и Nesidiocoris tenuis, които се хранят главно с яйцата на вредителя. В средиземноморските региони тези два типа колонизират домати естествено. Бактериалните препарати на основата на дендробацилин по последни данни дават обещаващи резултати при контрола на неприятеля.

Опитите за потребление на суспензии от ларви на паразитни нематоди (Steinernema carpocapsae, S. feeliae и Heterohabditis bacteriophora) демонстрират, че те не са задоволително ефикасни, защото след нашествието те могат да причинят гибелта на ларвите на вредителите единствено в четвъртия етап, т.е. след необратими увреждания на растението.

Химична битка

Първоначално органофосфорните съединения са употребявани най-вече за битка с доматения молец. Но заради високата токсичност и дългия карантинен интервал, те последователно бяха сменени от пиретроиди, които в някои случаи, да вземем за пример при потребление на абамектин, хлорфенапир и други, предизвикват гибелта на съвсем 100% от ларвите. Тяхното деяние е ориентирано към блокиране и угнетяване действието на доста от най-важните ензимни системи на вредителя (ацетихолинестераза, оксидази със смесена функционалност и др.). Освен това са препоръчани екстракти от тропически растения от семейство Meliaceae, Trichilia pallens и Azadirachta indica като растителни инсектициди против молеца.

Практически нито едно средство не унищожава изцяло вредителя и след малко време доматеният молец бързо възвръща броя си. 

Следователно решаването на въпроса за управление на популациите му е допустимо единствено посредством потребление на цялостна скица за отбрана, да вземем за пример, в това число интервенции по потреблението на инсектициди против ларви, хищници, които ядат яйца и хващане на възрастни благодарение на феромонови уловки.

С измененията в климата от ден на ден непознати и инвазивни типове ще намират удобни условия за навлизане на нови територии, в това число и на територията на България. Най-доброто затруднение за това е дейно функционираща система за карантина и фитосанитарен надзор. Своевременното и ранно определяне на наличието на даден инвазивен тип и надлежните ограничения за заличаване на популациите му са най-хубавата предварителна защита, които могат за предпазят земеделските стопани от загуба на реколтата.

Автор: Роман Рачков / Климатека

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа.

В обявата са употребявани материали от:

1. Национална стратегия от ограничения за надзор на доматен миниращ молец Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera), София 2012
2. Sustainable Management of the Invasive Tuta absoluta (Lepidoptera: Gelechiidae): an Overview of Case Studies From Latin American Countries Participating in Plantwise, May 2022Journal of Integrated Pest Management DOI:10.1093/jipm/pmac012
3. Tuta absoluta, a South American pest of tomato now in the EPPO region: Biology, distribution and damage, August 2012Bulletin OEPP/EPPO Bulletin 42(2):205-210 DOI:10.1111/epp.2556
4. Tuta absoluta; A Devastating Pest of Tomato: A Review, October 2021 International Journal for Research in Applied Sciences and Biotechnology DOI:10.31033/ijrasb.8.5.29