Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия

Въглеродният диоксид (СО ₂ ) е виновен за над 70% от общия дял излъчвания на парникови газове. Глобален налог върху Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂ , както и налог върху други излъчвания, съразмерно еквивалентни на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂ , биха могли да имат решаващо значение за понижаване на парниковите излъчвания. Въглеродният налог съставлява облагане на въглеродните излъчвания, нужни за производството на артикули и услуги. Подобна мярка би довела до повишаване на цената на въпросните артикули и услуги, което би ги направило по-малко желан избор. От своя страна, това би довело до съкращаване на въглеродните излъчвания. Същевременно въглеродният налог търпи рецензия и постоянно среща опозиция. В взаимозависимост от метода на приложение, данъкът може да визира разнообразни артисти и ползи – на световно, интернационално, национално и самостоятелно равнище. Въпреки многоаспектните провокации, редица страни, както и Европейският съюз, трансформират своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна стопанска система. Основна роля в сходни старания се пада точно на въвеждането на въглероден налог. 

Емисиите парникови газове с антропогенен генезис нарастват фрапантно през миналите десетилетия. Докато през 1970 година сходни излъчвания са били в порядъка на 27 милиона кубични тона годишно, до 2017 година нарастват съвсем двойно – 53,5 милиона кубични тона. Вече съществува мощен теоретичен консенсус по отношение на въздействието на парниковите газове върху задълбочаването на климатичните промени. Това поражда нуждата от предприемане на ограничения за ограничение на въглеродните излъчвания с антропогенен генезис. Подобна задача среща разнообразни провокации. От една страна, силата от въглеродни източници е релативно евтина, което е значим фактор в икономическите, енергийните и самостоятелни решения. Обратното, различната „ зелена сила “ е към момента в развой на развиване и постоянно изисква по-големи първични вложения. В допълнение, мъчно е да се построи обединен метод за разбор и оценка на разноските и изгодите, свързани с ограничението на въглеродните излъчвания. Тук от голяма важност е и етичната преценка на забърканите страни по отношение на смисъла на климатичните промени в непосредствен и дълготраен проект. Следователно, необходим е многоаспектен метод по отношение на въпроса:

Защо е необходим налог върху въглеродните излъчвания?

) е виновен за над 70% от общия дял излъчвания на парникови газове, следван от метана, диазотния оксид и F-газовете. Доминиращата му роля може да се изясни частично с огромната взаимозависимост на разнообразни браншове от „ въглеродна стопанска система “.

Глобален налог върху Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂ , както и налог върху други излъчвания, съразмерно еквивалентни на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂ , би могъл да има решаващо значение за понижаване на парниковите излъчвания. Когато сходен налог бъде избран в верен размер от осведомено държавно управление, това би имало директно влияние върху решенията на обособените консуматори в посока по-екологични избори. Подобна взаимовръзка е изключително значима, защото климатичните промени изискват световни ограничения и е допустимо обособените човеци да не се усещат ангажирани с този развой.  Когато обаче се дефинира   подобаващ налог върху  Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂  или се обезпечи конкурентен емисионен пазар, тогава би се трансформирало и отношението на обособените хора към техния персонален въглероден отпечатък.  Налагането на въглероден налог има капацитет да понижи потреблението на нефт, природен газ и въглища. В допълнение, доходността от възобновими източници на сила би се нараснала, а това в допълнение би понижило въглеродните излъчвания. 

Въпреки евентуалните изгоди обаче, 

въвеждането на въглероден налог търпи рецензия и среща опозиция.

Основен мотив на критиците е, че въвеждането на налога е незаслужено по отношение на по-бедната и уязвима част от популацията. Аргументът се отнася  изключително за случаите на използване на налога непосредствено върху гориво и електричество.  В сходен случай цените нарастват еднообразно за всички в обществото. Така икономическата тежест ще бъде поета непропорционално от хора, които мъчно биха понесли спомагателни месечни разноски, а нормално това са хората, които по този начин или другояче имат доста невисок въглероден отпечатък. Посоченото евентуално е измежду главните аргументи за всеобщо публично отрицание и митинги против въглеродния налог в редица страни: Мексико, Ирак, Еквадор, Бразилия, Чили, Франция. 

Управляващите се пробват да вземат под внимание сходни опасения, като оферират данъчни облекчения или даване на директни изгоди за по-бедните. Като образец за политики в тази тенденция могат да се преглеждат Канада и Германия. В Канада, да вземем за пример, държавното управление дава данъчни облекчения за обособени семейства, като размерът на облекчението се преценява с местоживеенето и числеността на семейството. Германия, от своя страна, възнамерява да употребява част от средствата от въглеродния налог за даване на облекчения на жители и промишлености. 

Основна рецензия против последователите на сходни политики е, че надценяват опцията на локалните институции заслужено да преразпределят средствата, като в същото време омаловажават финансовата тежест за обособените семейства от въвеждане на въглеродния налог. Следва да се има поради, че  публичното отрицание намира изражение и във образуването на политическа съпротива, която не поддържа съществуващите налози и начинания, макар към момента ниската им стойност.  Пример за сходна съпротива има в Канада, Съединени американски щати, Австралия. Като съществена причина за това може да се уточни необятното въздействие на налога, който визира разнообразни аспекти от стопанска система, политика и общество. 

Дебатът не се изчерпва единствено с причини „ за ” и “против “ въвеждането на въглеродния налог. Дори да бъде признат като работеща догадка за справяне с климатичните промени, следват провокации по отношение на: 

Как да се разпредели отговорността за налагане на въглероден налог на световно равнище?

Според Световната банка осъществените към 2020 година 61 начинания за въглероден налог се отнасят едвам до 22% от международните въглеродни излъчвания. Подобни начинания работят релативно добре в някои страни като Англия, където по-високите цени водят до понижаване на потреблението на въглища за сметка на потреблението на електрически услуги. Подобна е и обстановката в Канада, която съумява да приложи народен налог върху нефт, газ и въглища. Китай се пробва да наложи комерсиална система за излъчванията от 2017 година насам. Подобни политики биха сложили цена на 1/3 от излъчванията на страната, което ще разреши на множеството замърсяващи предприятия да купуват въглеродни заеми от по-зелени компании. Пандемията забави този развой, само че формалният старт на системата беше плануван за юни 2021 г. 

Китай, следван от Съединени американски щати и Индия, са трите най-големи източника на парникови излъчвания с антропогенен генезис. 

Нивата на излъчванията от развитите страни към 2010 година са към 10 пъти по-високи от равнищата от бедните страни.  Поддръжниците на всеобщото въвеждане на въглеродния налог обаче не считат, че единствено огромните замърсители би трябвало да се ангажират с процеса по облагане на излъчванията.  Аргументът в интерес на това е, че сходно решение ще бъде световно неефективно. Например, в случай че Съединени американски щати приспособяват въпросната мярка, само че по-голямата част от света не го е направила, повишението на индустриалните цени в страната ще бъде причина повече производства да се изнесат в чужбина, с цел да избегнат налога. От своя страна, това би нараснало в допълнение излъчванията, изключително в Азия. Така, на процедура, световните въглеродни излъчвания няма да бъдат понижени.

Именно въвеждането на съгласуван въглероден налог се преглежда като средство за отбягване на сходно „ приключване на въглеродни излъчвания “. Хармонизацията следва да се извърши сред съществени търговски сътрудници, в границите на комерсиалния блок – като Северноамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА), да вземем за пример.  Идеята е да се развият стопански зони, в които да се хармонизират освен комерсиалните, само че и климатичните политики.  Алтернативен вид би бил да се реформира Световната комерсиална организация (СТО) по метод, който да разреши вносни мита на база отделения при продукцията въглерод на внасяните артикули.

В сходна тенденция се развива и законодателството на Европейския съюз (ЕС). 

Брюксел възнамерява въвеждането на трансграничен въглероден налог (ТВД)

в границите на механизма Carbon Border Adjustment Mechanism (CBAM). Целта е  да се полза вносът от страни, където нe ce cпaзвaт нopмитe нa EС зa въглepoднитe eмиcии, зa дa нe пoлyчaват тexнитe ĸoмпaнии ĸoнĸypeнтни пpeдимcтвa.  Очакванията са този механизъм да генерира приходи от към 9 милиарда евро годишно. Европейската комисия планува да вкара облагането последователно, като първите стъпки се чакат през 2023 година Изпълнението на това решение би имало двоен резултат за Европейски Съюз. От една страна, би допълнило напъните на съюза в рамките на Европейския зелен пакт за реализиране на климатична неутралност до 2050 година От друга страна, би подкрепило европейските производители и би съхранило повече работни места в Европейски Съюз.

Успоредно обаче се развиват процеси, които усложняват в допълнение обстановката. Първоначално заложените цели на Европейския зелен пакт са да се доближи до 40% понижаване на парниковите излъчвания до 2030 година по отношение на стойностите от 1990 година В края на 2020 година Европейският съвет утвърди като обвързваща цел за Съюза минимум 55%. Това докара до две поредни стъпки: 

1. В края на юни 2021 година на първо четене се одобри Европейският законодателен акт за климата, в границите на оферти от Европейската комисия пакет „ Адаптиране към цел 55 “;

2. На 14 юли 2021 година Европейската комисия одобри съответен набор от оферти, чиято цел е политиките на Европейски Съюз в региона на климата, енергетиката, превоза и данъчното облагане да бъдат пригодени към въпросната цел от 55 %.

Именно акомодацията към новата цел поражда някои провокации. Например,  едно от новите оферти на Комисията е да се сътвори обособена система за търговия с излъчвания, ориентирана към автомобилния превоз и отоплението в постройките.  

Подобна мярка би засегнала непосредствено бюджета на семействата в ЕС 

и носи риск от възникване на обществено неодобрение. Отговорът на Евросъюза е проектопредложение за основаване на Социален фонд за климата. Негова цел ще бъде да поддържа жителите на Европейски Съюз, които са най-тежко наранени или са изложени на риск от енергийна беднотия или беднотия във връзка с подвижността. Това ще помогне за понижаване на разноските на най-уязвимите от измененията лица, с цел да се подсигурява, че преходът е обективен и никой не е подценен. Фондът ще обезпечи 72,2 млрд. евро за интервал от 7 години за финансиране на саниране на здания, достъп до подвижност с нулеви или ниски излъчвания или даже за подкрепяне на приходите. Страните от Европейски Съюз обаче ще бъдат свободни да вземат решение по какъв начин да употребяват парите. Това води до спомагателни опасения дали бедните семейства ще получат нужната поддръжка за отопление и превоз. Подобни провокации удостоверяват многоаспектния темперамент както на казуса, по този начин и на търсените решения.

България е единствената страна в Европейски Съюз, която в края на юни 2021 година не поддържа закона за климата, а гласоподава с „ въздържал се “. 

От Министерството на околната среда и водите аргументират позицията на страната с това, че съществени български претенции не са намерили отражение в закона. Тук става дума, че Европейски Съюз отхвърля да признае ролята на природния газ като преходно гориво до 2030 година Вероятно за мощно подвластните от въглищата страни обаче ще се направи изключение и газът ще бъде позволен в идващите 10 години. В допълнение, Европейският парламент не признава плавното отсрочване на „ дотациите за въглища “. Това евентуално значи, че въглищните централи ще би трябвало да затворят.

Може да се каже, че позицията на България следва една и съща линия през миналите няколко години. Още при в началото заложените цели от 40% понижаване на парниковите излъчвания до 2030 година по отношение на стойностите от 1990 година, България декларира, че няма да одобри по-висока цел. В допълнение, страната декларира потребност от даване на помощ от Европейски Съюз в размер на 33 милиарда евро, с цел да може да се оправи с условията на Европейския зелен пакт.  Опасенията на България са свързани най-много с въглищната промишленост.   Въпреки климатичните промени, енергийната система на страната разчита в огромна степен точно на въглища.   На   България се падат 7% от употребяваните въглища в целия Европейски Съюз и 8% от работните места във въглищния бранш.  Само прекосяването от въглищни към различни горива се пресмята на повече от 20 милиарда евро в границите на интервала 2020 – 2030 година Към 2018 година България е виновна за 0,23% от общия световен дял въглеродни излъчвания, а отделените въглеродни излъчвания от страната на годишна база имат наклонност да спадат от 1982 година насам. 

Въпреки това, България има необятно поле за усъвършенстване на своите политики по отношение на по-нисковъглеродна стопанска система. Например, страната към момента е прекомерно неамбициозна в своите политики по отношение на електрическите автомобили. Общо 80 електрически транспортни средства са били субсидирани от 2017 година насам по схемата за поощряване на електромобилността на Националния поверителен екофонд. Това е пренебрежимо малко на фона на протичащото се в Европейски Съюз, където тази дотация бе увеличена по време на рецесията с Covid-19. В допълнение, по програмата на екофонда могат да аплайват единствено общини и администрации, за най-много три транспортни средства. Тоест, страната не подтиква замяната на остарели частни коли с нови. За съпоставяне, държавното управление в Румъния е определило непосредствено понижение от 10 00 евро от цената за нов електромобил за всеки частен покупател. Румънската страна възвръща и част от сумата за закупуване на хибриден автомобил, както и за кола или мотоциклет с дизелов или бензинов мотор, при изискването, че са нови. В Гърция се възвръщат 15% от цената на закупуване на електромобил и се дават спомагателни 1000 евро, в случай че остарял автомобил е бракуван. 

Неофициална позиция на специалисти от Министерство на стопанската система в последните години беше, че у нас няма настройка за субсидиране на нови коли, тъй като България не създава лична марка кола и дотациите биха подтикнали непознати стопански системи. България обаче е снабдител на съставни елементи за коли в Европа и други пазари и това съставлява 11% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. Тоест, въпреки и опосредствано такава помощ би била от изгода за българската промишленост. В допълнение, при започване на месец август 2021 година служебният министър на стопанската система Кирил Петков разгласи, че до края на годината се чака позволение за градеж на цех за електрически автомобили в гр. Ловеч. Министърът разгласи, че значимото за плана е самата технология на произвеждане, която ще бъде от последно потомство. Подобни планове съставляват значима стъпка към по-нисковъглеродна стопанска система на страната, само че не изчерпват опциите на страната за спомагателна ограничения в тази тенденция. 

Като страна членка на Европейски Съюз България е длъжна да се преценява с наредбите на европейския закон за климата , без значение на изразената позиция при гласуването му. Преди да влязат в действие, новите разпореждания би трябвало да получат утвърждението на Европейския парламент и на Европейския съвет. Очаква се законодателната процедура да продължи една година, след което ще минат още две, до момента в който законодателството на националните страни бъде синхронизирано по отношение на европейските рамки. От прегледаното дотук може да се допусне, че освен законовите процедури следва да бъдат на фокус през този интервал, само че и адресирането на публичното мнение и опасенията от обществен темперамент. В противоположен случай,  нараства вероятността политическите решения на равнище Европейски Съюз да бъдат възприети от жителите на обособените страни-членки в подтекста на налагане от горната страна надолу.  Това, от своя страна би могло да работи като ускорител на обществено неодобрение. 

Що се отнася до комерсиалните резултати от решението на Европейски Съюз за въвеждане на ТВД, тук провокациите се отнасят в огромна степен до връзките на Съюза с неговите търговски сътрудници. Берндт Ланге, ръководител на Европейската комерсиална комисия, счита, че  ТВД може да се трансформира в основата на всички търговски разногласия в бъдеще, включително и с най-големия съдружник на Европейски Съюз – Съединени американски щати.  На този стадий точно Съединени американски щати са единствената страна, която декларира подготвеност за договаряния по отношение на ТВД. Важно е да се има поради обаче, че съгласно специфичния представител по проблемите с климата на Съединените щати Джон Кери, въглеродният налог следва да се преглежда като „ последна мярка “. Европейски Съюз рискува и да изгуби някои от комерсиалните си сътрудници. Австралия, да вземем за пример, дефинира ТВД като „ търговски протекционизъм, маскиран под друго име “ и обмисля търсене на софтуерни нововъведения в границите на партньорства отвън Евросъюза. Подобна динамичност в допълнение онагледява нуждата от синхронизиране на комерсиалните и климатични политики на обособените интернационалните артисти.

Независимо дали става въпрос за ТВД, за народен въглероден налог или за съгласуван подобен, в границите на дадена икономическа зона, на дневен ред стои въпросът:

Какъв следва да бъде оптималният размер на въглеродния налог?

От водещо значение тук е изходната точка в разбора и прогнозирането. Съществува неизясненост по отношение на точния размер на бъдещите последствия от климатичните промени. Отделни анализи и прогнози допускат разнообразни по мащаб последствия, което оправдава друг размер на въглеродния налог. И въпреки всичко,  това към което може да се построи стабилен консенсус е, че оптималният въглероден налог ще нараства с времето.  Като причина за това могат да се посочат два успоредни процеса:

1. Растежът на световната икономика;

2. Постепенното закъснение на процеса по естествена абсорбация на атмосферен Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂  от океаните. 

Данъкът следва да бъде по-висок, в случай че се одобряват следните условия:

- Придаване на по-голяма икономическа стойност на бъдещите резултати от заплащането на цена в настоящето;

- Придаване на по-голяма възможност от повратни събития (топене на пермафроста; намаляване на океанското течение Гълфстрийм; измиране на дъждовната гора в Амазония; по-постоянни температурни съмнения в тропическата част на Тихия океан, така наречен Ел Ниньо);

- Допускане за по-нисък напредък на икономическата работливост (т.е. бъдещите генерации няма да бъдат доста по-способни да се оправят с разрастващите се проблеми);

- Допускане за по-висока сензитивност на световната температурна повърхнина към въглеродното струпване.

Това не значи, че при по-оптимистичен сюжет въглеродният налог няма да бъде прилаган като мярка. Нито значи, че при по-негативните сюжети налагането на по-висок въглероден налог е главното средство за попречване на злополуките. Независимо от прегледаните дотук причини “за ” и “против ” въглеродния налог и неговия размер, несъмнено е следното: 

Развитието на други начинания за справяне с климатичните промени би могло да облекчи възможния развой по налагане на световен въглероден налог. 

Причината е, че колкото по-ефективни стъпки се осъществят в сходна тенденция, толкоз по-приемлив би могъл да бъде и размерът на налога. Като образец за такива стъпки могат да бъдат посочени следните ограничения:

- Развиване на технологиите за хващане и предпазване на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂ ;

- По-ефективно обмисляне на земеделието за съкращаване отделянето на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂  при обработката на почвите;

- По-засилено даване на дотации за стимулиране на екологични решения;

- По-засилено финансиране за развиване на нови технологии за справяне с климатичните промени.

Следва да се означи, че Европейският зелен пакт включва развиването на сходни начинания. И не на последно място,  не трябва да се разрешава въглеродният налог да се припокрива с квотите за търговия с въглеродни излъчвания.  Постигането на понижаване на излъчванията от компания, която заплаща въглероден налог, би понижило търсенето на разрешителни за излъчвания. С това ще се понижи и цената на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂  за други компании в същата система от квоти. В подобен случай, други компании не биха имали тласък да понижават излъчванията си и в последна сметка общото количество на излъчванията може да не бъде по-ниско отпреди използването на налога. Двете системи – на налога и на квотите, могат да съществуват взаимно, в случай че се ползват към разнообразни браншове.

В резюме, светът към момента е прекомерно подвластен от въглеродната стопанска система. Тя е обвързана освен с доста и разнообразни браншове, само че и с част от ежедневните и житейски избори на обособените човеци. Преодоляването на тази взаимозависимост е комплициран развой, за който са нужни воля и възнаграждение на цена както на световно, по този начин и на национално и самостоятелно равнище. Поради това  свободните научни и публични диспути по тематиката са изключително значими.  Те могат да допринесат освен за намирането на оптимални решения, само че и за по-доброто информиране на по-широк кръг от хора. 

Това, което би могъл да направи всеки от нас още на този стадий и съгласно опциите си, е  адаптиране на персоналните си избори към посока на по-зелено настояще и бъдеще.  Тук се отнасят въпроси като: рационално ползване на енергия; по-рядко потребление на неекологичен транспорт; минимализъм в потреблението на стоки; информиране за настоящите и налични трендове за понижаване на отрицателните резултати от климатичните промени; шерване и дискутиране на сходна информация и други Изпълнението на такива ограничения би понижило персоналния въглероден отпечатък и би генерирало значим кумулативен резултат, който да укрепи световното справяне с климатичните провокации.

Автор: Михаела Александрова / Климатека

Михаела Александрова е лекар по политология към катедра „ Международни връзки “, УНСС. Научните ѝ ползи се отнасят до: логика на психиката, социология, антропология, конфликтология, когнитивна просвета, разбор и прогнозиране.

В обявата са употребявани материали от:

1. Европейска комисия.  Европейски зелен пакт.  Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg 
2. Европейска комисия.  Осъществяване на Европейския зелен пакт.  Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal/delivering-european-green-deal_bg 
3. Европейски съвет. Съвет на Европейския съюз.  Европейски законодателен акт за климата: Съветът и Парламентът реализират авансово съглашение.  Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2021/05/05/european-climate-law-council-and-parliament-reach-provisional-agreement/
4. Европейски съвет. Съвет на Европейския съюз.  Изменение на климата: какво прави Европейски Съюз?   Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/climate-change/ 
5. Луканов, Г., Арабаджиева, А., Денчева, Р.  България съдбовно изостава със тласъци за покупка на нови коли.  (2021) „ 24 часа “, налично към 05.08.2021 година на интернет адрес: https://www.24chasa.bg/novini/article/9523224 
6. Министерство на стопанската система.  Германска компания влага в последно потомство цех за произвеждане на електрически коли в България.  (2021) Достъпно към 05.08.2021 година на интернет адрес: https://www.mi.government.bg/bg/news/germanska-kompaniya-investira-v-posledno-pokolenie-zavod-za-proizvodstvo-na-elektricheski-avtomobili-4088.html 
7. Незнакомова, М.  Исканията на България не са признати. (Позиция на Министерството на околната среда и водите).  (2021) в. „ 24 часа “, бр. 161, с. 14.
8. Шишков, Т.  Европейски Съюз чака към 10 милиарда евро годишно от трансграничния въглероден налог.  (2021)  .  Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/07/07/4229639_es_ochakva_okolo_10_mlrd_evro_godishno_ot/
9. Basu, S.  Why we need the opposite of a carbon tax to reduce emissions?  (2020) Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://theconversation.com/why-we-need-the-opposite-of-a-carbon-tax-to-reduce-emissions-133490 
10. CanadaDrives.  Carbon Taxes & Rebates Explained . (2021) Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://www.canadadrives.ca/blog/news/carbon-taxes-and-carbon-tax-rebates-in-canada-explained 
11. European council for an energy efficient economy.  Bulgaria wants €33 billion to start implementing the Green Deal.  (2020) Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://www.eceee.org/all-news/news/bulgaria-wants-33-billion-to-start-implementing-the-green-deal/ 
12. Gleckman, H.  Why carbon taxes are so hard to pass?  (2019) Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://www.forbes.com/sites/howardgleckman/2019/08/15/why-carbon-taxes-are-so-hard-to-pass/?sh=961d8834f056
13. Liu, H.  Will China’s emissions trading scheme help tackle climate change?  (2021) Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://www.carbonbrief.org/in-depth-qa-will-chinas-emissions-trading-scheme-help-tackle-climate-change 
14. Poelhekke, S.  How expensive should CO2 be? Fuel for the political debate on optimal climate policy.  (2019) Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес:
15. Ritchie H., Roser M.  Bulgaria: CO2 Country Profile.  Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес:   https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2405844019365958
16. Ritchie H., Roser M.  Bulgaria: CO2 Country Profile.  Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://ourworldindata.org/co2/country/bulgaria 
17. Wettengel, J.  Germany’s carbon pricing system for transport and buildings.  (2021) Достъпно към 05.08.2021 година на интернет адрес: https://www.cleanenergywire.org/factsheets/germanys-planned-carbon-pricing-system-transport-and-buildings 
18. Worldometer.  CO2 Emissions.  Достъпно към 21.07.2021 година на интернет адрес: https://www.worldometers.info/co2-emissions/