Както всяко движение на материята, човешкият живот е верига от причини и следствия ~ Вадим ЗЕЛАНД
Вадим Зеланд е съветски квантов физик, създател на редица книги, в които разказва теорията и практиката на „ транссърфинга “ – термин, фиктивен от самия него, с цел да онагледи опциите на човешкото създание да ръководи личната си действителност по метод, подобаващ на вътрешните му стремежи и желания.
Светът се трансформира в една матрица с великански крачки и това не е фантастика. Наистина, не е като в известния филм, в който хората се отглеждат в кафези и животът им е единствено една виртуална заблуда. Но действителната обстановка е доста близка до тази.
С цел да тласнат човек в матрицата, би трябвало да изтъкат мрежа към нея, мрежа, построена от зависимости. В последно време там са се появили нови типове зависимости – храната се е трансформирала в нещо, което предизвиква затлъстяване, виртуалната действителност на компютрите е нараснала зависимостта от игрите и Интернет, без мобилните телефони хората страдат от офанзивите на потиснатост и самотност.
Най-лошото е, че човек като плебей на системата, освен губи свободата на избора, само че стартира да желае тъкмо това, което желае и системата. Така това са процесите, които се случват в целия свят.
Не може да се построи персонално благополучие, занимавайки се с построяването на всеобщото. Всеобщото благополучие е чиста абстракция – то може да бъде единствено самостоятелно. Този въпрос би трябвало да се преглежда от напълно друга страна. Ако всеки се заеме извънредно със своето персонално благоденствие, тогава благоденствието ще стане всеобщо.
Всеки – и единствено той – знае своя път и всеки има независимост на избор. Вие сами ще намерите пътя си, в случай че се вслушате в гласа на сърцето си.
Интелигентният човек се учи от грешките на другите, а простакът научава повече от личните. Кой урок мислите, че се научава по-добре: този от личните неточности или от грешките на различен? Интелигентният човек знае единствено това, кое е вярно и кое е неверно. Стига до информацията, само че не усеща същинската есенция на личните си неточности, както усеща това простакът, чиято душа страда надълбоко при всяко разтърсване на живота. Изглежда, че единствено един простак е в положение да се трансформира в средство на познанието.
Светът е като огледало, отразява твоето очакване от него. Ако не си задоволен от света, то ще ти върне обратно твоето незадоволство. Ако се бориш против него и той ще се бори против теб. Когато спрете да се борите, светът ще дава отговор на вашите стремежи. Ако си позволите смелостта да имате това, което желаете, външното желание ще откри метод да ви го даде. И един ден ще се случи чудото, само че наподобява „ знамение ” единствено за другите, не и за вас. Може би обезверено търсите нещо особено? Спрете да бъдете обезверени за това, а просто го постигнете. Ще извършите по-добре в случай че мислите, че единствено си вземате това, което ви принадлежи. Вземете си го без да желаете и да настоявате.
Искате го, нали? Тогава къде е казусът? Ще го получите! Обществото има друг сюжет за вас. Принудени сте да се борите за реализиране на задачата. Трябва да обявите война на себе си и на света. Натрапва ви се, че не сте съвършени и по тази причина няма да постигнете задачите си, до момента в който не измененията себе си. След като измененията себе си, би трябвало да участвате в борбата за спечелите мястото си под слънцето. Този сюжет има единствената цел да взема вашата сила и да ви натика в една клетка от матрицата. Борейки се със себе си, давате сила на матрицата.
Ако се присъединиш към борбата със света, вие вършиме безусловно същото. Постигнахте ли нещо в тази борба? Всеки ден отивате на скучната си и досадна работа или гледате на университета като на дълго досадно рутинно занятие. А какво да кажем за индивида, който се забавлява на ски курорт или се излежава на слънце на брега на морето, тъкмо в този миг? Може би е победил в неговата борба? А може би се забавляват като разследване от това? За доста бойци в тази борба, макар всичките им старания, един живот не е задоволителен, с цел да спестят сумата пари, която ще им стигне за престоя в ски курорт.
Рано или късно, даже научната фантастика се трансформира в действителност. Писателите фантасти разказват действителности, които още не са същински. В интерес на истината, всички тези хрумвания и показа, както и сънищата, не са артикули на човешкия разум – те са закрепени и съществуват обективно в интегралното осведомително поле. „ Учителите ”, както и елементарните хора имат достъп до една и съща база данни. Толкова е просто, както да отидеш до библиотеката и да вземеш книгите, които ти харесват, от който и да е рафт. При едно изискване – би трябвало да вярваш в качествата си, да използваш правото си на достъп до Знанието и по-късно – би трябвало да имаш желанието да го направиш.
Задайте въпрос на самия себе си, осмелете се да отговорите на себе си. Който се осмелява, прави открития, композира музика, написа книги, основава шедьоври в разнообразни области. Знанието се отваря за тези, които са декларирали желанието си да го вземат на борда.
Ако човек чака да срещне враждебна среда, неговите упования се осъществят. Но сега, в който го осенява една красива мисъл, светът е запазил най-хубавото за него, затова нещата стартират да работят.
В пространството на разновидности, следствието е постоянно покрай своята причина. Точно както предходните резултати са аргументи за идващите следствия, подредени по линията на живота. Всяко събитие има две разклонения – едно в удобна посока и друго, което се движи в неподходящата.
Всеки път, когато се сблъсквате с съответно събитие, избирате метод, с цел да преминете през него. Ако го оценявате като позитивно събитие, отивате на удобната витална линия. Но наклонността да се мисли отрицателно ви кара да се оплаквате и ви води на неподходящата витална линия. А във времето, когато сте ядосани и раздразнени можете да получите и нов проблем. Така да вземем за пример дъждът може да се интерпретира по следния метод: в никакъв случай не вали, водата просто се излива. Но неприятностите не идват от компликациите, а от отношението ви към тях.
Посрещайте с леко сърце ориста си, ориста, основана за вас самите. Отсега нататък, каквото и да става – всичко е както би трябвало.
Дори в случай че си три пъти оптимист, няма да сте в положение да поддържате дълго духа си, в случай че сте със здрав разсъдък. Оптимистът мисли единствено за по-доброто, само че го прави неумишлено, съгласно характера си.
Какво ще стане, в случай че аз съм черноглед? Възможно е да ме убеждавате с баналното „ Всичко е наред! ”. Имам потребност от нещо друго. Защо всичко ще се оправи? Аз, да вземем за пример, съм черноглед. Този факт продължаваше да унищожава живота ми, до момента в който не започнах да управлявам отношението си към действителността. Ако се случи нещо неприятно в живота ми, го обръщам с главата надолу и декларирам, изцяло умишлено, че е нещо прелестно. Работи на 100 %.
В последна сметка хората са във война по своя лична самодейност, не е ли правилно?
Източник: spiralata.net
Изображения: Andy Denzler
