В зората на авиацията ще има много предизвикателства за младите

В зората на авиацията ще има доста провокации за младите летци. Крехките машини са далечна сянка на модерните самолети, които виждаме всеки ден над небето. Всичко се трансформира, когато Уилям Рандолф Хъртс пуска един специфичен материал на 10 октомври 1910 година

В него ясно се показва, че медийният магнат ще даде сумата от 50 хиляди $ на първия водач, който успее да обиколи небето над Съединени американски щати в границите на 30 дни или по-малко. Изпитанието разрешава на летеца да избере посока, която му харесва и просто да лети. Паричната премия се дава с вярата, че самолетите ще се радват на по-агресивно развиване в идващите години, а и мотивацията ще е доста по-сериозна.

Има една измама в задачата – това е дължина, която ще сложи нов международен връх за отдалеченост измината със аероплан. Уилбър Райт е доста песимистичен, че това даже е допустимо и декларира, че неговият мотор най-вероятно няма да успее да издържи. Той стачкува пред магната и ще желае времето да се усили на 60 дни.

Друг сътрудник – Глен Къртис ще е малко по-оптимистичен и счита, че сходно начинание е допустимо и най-вероятно ще останат няколко дни в задатък. Луис Блероа – първият човек, който една година по-рано е минал през Английския канал, има голямо предпочитание да се опитва, само че е заречен на своята брачна половинка, че повече няма да си прави такива опити. Голямата му уста ще го накара да съжалява вечно, само че като мъж с върхове зад тила си, няма смисъл да насилва шанса си.

Листът на претендентите е в действителност впечатляващ и всеки един от тях е необикновен пионер в авиацията. Пристигат хора като Хенри Фарман, Роланд Гарос, Хари Атууд, Уолтър Брукинс, Томас Сопвич и Джон Моисант. Автобиографията им е в действителност впечатляваща, само че измежду претендентите са определени трима души, които не са толкоз познати на американската аудитория. Колбрайт Роджърс, Робърт Фоулер и Джеймс Уард.

Тримата смелчаци би трябвало да се изправят пред тествания като доста ниска мощ при самолетните мотори, които даже не са толкоз надеждни. Друго затруднение са структурите на самолетите, които постоянно могат да станат нестабилни летящи ковчези и да се прекатурват от вятъра. Повечето летища са погълнати от тиня и отпадъци, което прави кацането и излитането още по-опасно.

И дано не забравяме, че господата нямат опцията да употребяват навигационни уреди – такива просто не са съществували. Уилбър Райт ще бъде на мнение, че летецът, който направи този полет ще остане вечно в историята, само че ще има потребност от всеки атом кураж, с цел да приключи този необикновен поход.

Фоулер ще е първият, който ще даде старта на надпреварата. 27-годишният авиатор излетява от Сан Франциско на 11 септември 1911 година Като локален гражданин на града, той има доста добра подготовка при братята Райт в тяхното учебно заведение в Дайтон. Избира техния аероплан и би трябвало да покрие дистанцията от 5120 км. и да следва северния маршрут на Южната крайбрежна железница.

Това е най-краткият маршрут, само че огромното тестване ще са върховете на Сиера Невада – едно страховито тестване. На втория ден от неговия опит, Фоулер ще се разбие покрай Алта, Калифорния. От рухването е тежко потърпевш, а неговият аероплан ще има потребност от главен ремонт, с цел да може да продължи цялото странствуване.

Уард е идващият, който се подрежда на старта. Датчанинът е роден през 1886 година и е отгледан в Минесота. Роден е като Дженс Уилсън, само че откакто се мести в Чикаго, сменя името си на Уард, с цел да може да се скрие от закона и да натрупа фишове за превишена скорост като водач. Още тогава осъзнава, че скоростта е основна за летенето. В един миг ще разбере, че колите не могат да бъдат толкоз бързи и стартира да лети. Избира аероплан на компанията Къртис и е единственият вманиачен датчанин, който може да тества персонално всеки нов артикул от производството на Глен Къртис. Той е с 52-ри номер в картотеката на водачите с въздушен лиценз.

Уард стартира своя полет от Ню Йорк на 13 септември. Използва аероплан на Къртис с мотор с 50 конски сили. В рамките на един ден, неговият аероплан ще бъде посрещнат от жестоки ветрове и два пъти ще бъде заземен в тревите. Уард не е потърпевш, само че егото му е много засегнато.

Калбрайт Пери Роджърс

Калбрайт Пери Роджърс стартира своя опит единствено четири дни след Уард, неговата първа точка на интерес е Пасадена, тъкмо в покрайнините на Лос Анджелис. 32-годишният авиатор е един от най-старите в надпреварата. Роден е в Питсбърг и идва от авторитетно семейство. През 1879 година се разболява от дребна шарка и губи част от слуха си. Не съумява да влезе в американската флота – това е традиция на фамилията – затова се мести в Ню Йорк и стартира да се състезава с коли, мотори и яхти. Жени се за Мейбъл Авис Грийвс през 1906 година и двамата се местят по-късно в Мериленд.

През юни 1911 година Роджърс ще посети своя братовчед в Охайо – лейтенант Джон Роджърс (един от първите летци на флота) и ще предложи учебно заведение Дайтон за тренировки. Първият полет на Калбрайт е единствено една седмица след записването и продължава 90 минути благодарение на инструктор. Отново се употребява аероплан на братята Райт. Лицензиран е под номер 49 в листата.

Роджърс има един проблем, той е висок над 190 сантиметра, тежи към 100 кг и всякога, когато се качи в кабината, осъзнава, че авиацията не е за едри хора. Калбрайт в никакъв случай не приказва, а когато се случи, мнозина няма да го чуят. Излъчва толкоз необикновено успокоение, че от време на време няма и потребност от връзка. По време на Чикагската авиаторска среща през август 1911 година ще открием, че Роджърс основава име за себе си и печели сумата от 11 285 $. Половината от парите са извоювани за най-вече летателни часове в 9-дневна среща – 27 часа.

Роджърс има и още един забавен триумф и връх. Само 9 дни след лицензирането му, качва майка си в самолета и я вози на разходка. Влиза в историята и с този героизъм.

За основаването на специфичен аероплан, подготвен на такива подвизи, Калбрайт ще потърси компанията Armour & Company за спонсорство и подготовка. Същата компания е съумяла да пусне и първата газирана напитка Vin Fiz. Сделката е следната: компанията ще заплаща по 5 $ на всяка измината миля, която прелита на изток от Мисисипи и по още 4 $ на всяка миля на запад по реката, където популацията е по-малка.

Отговорност на компанията е да открие и Wright EX (експериментален самолет) с модификации като по-малки размери, само че доста по-висока скорост от истинския Модел Б. Роджърс ще сложи логото на компанията на корема на самолета, тъй че всякога, когато прелита над град, хората могат да го видят. Като допълнение са ангажирани и четири влакови композиции, които да следват летеца през цялата страна. Всички вагони са боядисани в бяло, с цел да може Роджърс да ги вижда по-лесно от въздуха.

Железопътните линии ще бъдат неговата навигационна система. В един от влаковете ще има втори аероплан – персоналният Модел Б и аварийни елементи на стойност от 4000 $. Едва по-късно излиза наяве, че компанията е купила аварийни елементи за сглобяването на 3 обособени самолета.

Летецът упорства да бъде нает и авто екип, който да стига когато и да е до Роджърс, когато кацне или вероятно се разбие. Неговите майка и брачна половинка, които в никакъв случай не са се разбирали, отказали да го съпроводят, само че в следствие били настанени в обособени вагони, дружно с механици и екипажа. Във влака е качен и мениджърът на Armor и други представители на компанията, дружно с редица вестникари и кореспонденти.

Роджърс излетява от залива Шийпсхед в Бруклин в 4 часа и 24 минути следобяд на 17 септември. Искал е да тръгне и малко по-рано, само че публиката от изпращачи не изчиствала пистата около  час. Едва откакто декларира, че някой може да бъде погубен, в случай че не се махнат, хората стартират да се разместват. Роджърс лети първите 104 благи в границите на 105 минути и завършва деня си в Мидълтън, Ню Йорк.

Първата злополука се случва на втория ден от пътешествието. Посрещачите в града били толкоз доста, че този път не можели да се вразумят, затова Роджърс трябвало да се насочи в друга посока и да се блъсне във високо дърво. Опитвайки се да овладее самолетът, телеграфен дирек се изправя пред него и поставя завършек на полета. Летецът е в безсъзнание за известно време и има издутина на дясната си буза. Самолетът е счупил пропелер и има голяма хлътналост. Лекарите са на мнение, че е по-добре да спре, само че той самият отхвърля и продължава тестването.

На 22 септември – единствено четири дни след злополуката – моторът на Уард ще блокира и ще го принуди да кацне в Адисън, Ню Йорк. Малко по-късно ще съобщи, че повече няма да се състезава, защото спускането от близо 700-800 метра без никаква мощ е задоволително, с цел да му потвърди, че е време да спре с лудостта. Фоулер пък ще остане в Колфакс, Калифорния, тъй като самолетът не може да се издигне над Сиера Невада.

Роджърс и неговият закърпен аероплан стартират деня в Ханкок, Ню Йорк. Той се надява да стигне до Бингхамтън, само че се носи по неверните железопътни линии. Изненадва се, когато вижда под себе си рудници. Пред пресата ще съобщи, че е изучавал толкоз съществено маршрута си, че няма по какъв начин да има рудници на тази локация. Каца безвредно и пита събралата се аудитория дали се намира в Бингхамтон. Локацията му е Скрантон, Пенсилвания. Отклонението е близо 60 благи. Все отново ще приказваме за първия аероплан, който е съумял да кацне в Скрантон, което също е връх.

Хората се подписват по платнения аероплан и се качват на самолета, с цел да го погледнат. Това е сензация, която не може да се не помни с десетилетия. Краят на срещата завършва, когато чужд мъж идва с нагрято желязо, с цел да сложи монограм с буквите си.

Само два дни по-късно следва нова злополука, когато самолетът пропуща пистата и влиза в ограда с бодлива тел. Инцидентът се случва отвън Джеймстаун, Ню Йорк. Трябват му три дни за ремонта на самолета, както и още ден, с цел да може механиците да вдигнат нова ограда.

На 1 октомври ще открием Роджърс над небето в Хънтингтън, Индиана. Успял е да премине една от най-зловещите гръмотевични стихии. Остава през целия ден на земята, с цел да изчака по-доброто време. Използва караваната и колата, с цел да се разноски, само че отново се натъква на нова неволя. Автомобилът влиза в канавка и чупи ос.

На 10 октомври доближава Маршал, Мисури и към този момент е съумял да прелети 1398 километра. Това е задоволително да счупи върха от 1256 благи на Хари Атууд по време на предходния полет от Сейнт Луис до Ню Йорк. Това е положителната вест, а неприятната е, че датата е 10 октомври и водачът се намира на граничното време за класиране. Въпреки неналичието на времето и обстоятелството, че Роджърс няма никакви шансове за премията. Все отново взема решение, че ще довърши пътешествието си и откакто няма лимитирани във времето, просто може да направи една бърза разходка към юга, преминавайки над Тексас, Ню Мексико, Аризона и Калифорния. Добавят се няколко хиляди благи, само че пък се пропущат високите планини.

На 17 октомври ще пристигна идната неволя, самолетът изразходва своето гориво над Потсборо, Тексас. Пилотът каца в близка памукова ферма. Единственият посрещач стои с необятно отворени очи и не може да повярва на какво става очевидец. Младите дами в полето ще донесат няколко туби с бензин.

За признателност им разрешава да завъртят перките на контакт. На идващият ден е над Далас, където го чакат към 4000 души за посрещане. Необходима е и полицията, с цел да сложи някакъв ред. Роджърс знае какво да направи с групата, прелита ниско над всички, а по-късно сменя посоката и каца надалеч от тях. След като Фоулер няма какво да прави, взема решение да следва противоположния маршрут на Роджърс. Това значи, че двамата могат да се засекат във въздуха.

На 19 октомври Юджийн Ели – първият човек, който излетява и каца на транспортен съд – умира в злополука по време на опит за въздушна среща. Това принуждава Калбрайт да ревизира положението на самолета си. Установява, че жиците за надзор на елеватора и крилата са износени до степен, в която могат да се скъсат. Каца и стартира нужните мерки.

Следващата злополука е на 25 октомври при опит за политане от Спофорд, Тексас. Десният пропелер заяжда и самолетът се накланя рисково на дясно. Катастрофата е по-сериозна, само че благодарение на аварийни елементи и задоволително свободно време, водачът съумява да се върне в небето след три дни. Лети още 231 благи към Сиера Бланка, Тексас и прави най-дългия дневен полет.

Твърди се от вестниците в Ню Мексико, че Роджърс е взел участие в битка с бикове, само че няма доказателства за тези дейности. Фоулер се приближава и продължава да натрупа благи зад тила си. На 30 октомври съумява да се приближи до университета в Аризона в Туксон. Самолетът не съумява да кацне, а се забива в една от сцените. Няма потърпевши от публиката, само че Фоулер не може да лети повече със своята машина. Остава в Туксон, до момента в който самолетът не се поправи.

Неговият сътрудник ще дойде на 1 ноември. След два дни Роджърс ще лети над небето на Калифорния, чака, че всичко ще е наред, само че за първи път е в заплаха. Един от цилиндрите на мотора експлоадира и унищожава мотора. Роджърс бързо стопира подаването на гориво, а самолетът става неконтролируем. Лети близо 10 километра, до момента в който откри безвредно място, само че със снишаването съумява да поеме и по-добър надзор.

Двигателят се поправя, само че проектите за политане на идващия ден са охладени. С наближаването до планините на Сан Бернадино, моторът стартира да се дави и още веднъж се постанова приземяване. Резервоарът също е потърпевш и горивото изтичало във въздуха.

На 5 ноември изминава последните 80 благи до Пасадена. Това е и неговата последна точка. Самолетът е в доста неприятно положение, а моторът като че ли не може да продължи повече. Нито един от механиците не си залага главата, с цел да каже, че тази машина ще може да стигне до крайната точка. В Пасадена го чакат близо 20 хиляди души.

След по-сериозни съвещания, механиците ще го откажат да продължи напред, само че върхът е подложен. В рамките на 49 дни, Калбрайт Роджърс съумява да прелети 4231 благи, да преживее 8 произшествия и да още доста произшествия. Самолетната му скорост е към 51.59 благи в час или близо 81-82 км/ч. До идването в Пасадена ще има единствено една истинска част от самолета – картера на мотора.

Пред кореспонденти от Los Angeles Times ще съобщи, че не се е чувствал изтощен, само че актуалната технология не може да лети толкоз дълго време. Това е единственото споделено по тематиката, защото още първоначално беше ясно, че господин Роджърс не обича да приказва, а избира да работи.