Бюджет 2026 като влакче на ужасите
В Закона за обществените финанси е записано, че най-късно на Хелоуин държавното управление би трябвало да е одобрило и внесло в Народното събрание рамката на бюджета за идната година. В закона не се загатва категорично Хелоуин, само че закачката е удачна, имайки поради, че приемането на бюджета в последните години се трансформира в същински празник на ужаса.
Тази година държавното управление още веднъж закъснява, а лекото открехване на вратата за базови параметри на бюджета съумя да скара всички обществени сътрудници и провокира рецензия от на практика всички направления.
България към този момент публично е в най-тежкия си фискален интервал от най-малко 25 години. Последният дълъг интервал на бюджетен недостиг беше 2009-2015 година, а в този момент страната е неизбежно на минус в държавните финанси от 2020 година и няма изгледи (спрямо всички средносрочни документи) да се върне към уравновесен бюджет до края на това десетилетие. Бюджетният недостиг сега е по-дълбок от този през световната финансова и европейската дългова рецесии и е напълно провокиран от свръх напомпването на разноските и отклоняването им от дълготрайната междинна. Най-очевидната илюстрация за това е неконтролируемото нарастване на разноските за личен състав в страната и прекосяването на границата от 10% от Брутният вътрешен продукт за пръв път от две десетилетия.
Всичко това дава доста ясна задача на държавното управление – да обуздае растежа на разноските и да консолидира бюджета по управляем метод, с цел да не стигаме до сюжета на Румъния, когато дългът експлодира (ще минат границата от 60% от Брутният вътрешен продукт през 2026 г.) и се влиза в същинска бюджетна рецесия. Тази задача на държавното управление е отчасти улеснена от високия номинален растеж на стопанската система в страната. Pрез 2025 година тя ще е с близо 6 милиарда лева по-голяма от това, което беше заложено в бюджета при започване на годината – новата (есенна) макроикономическа прогноза на Министерство на финансите споделя, че Брутният вътрешен продукт на страната за 2025 година ще е близо 221 милиарда лева, а записаното в бюджета при неговото приемане е малко над 215 милиарда лева
По-големият размер на стопанската система е в действителност отражение на по-високи приходи, облаги, ползване и вложения, което автоматизирано значи и мощен растеж на приходите, най-много от облагане на потреблението (ДДС и акцизи) и приходите (подоходно облагане и осигуровки). Текущите данни за положението на бюджета удостоверяват това – към края на лятото растежът на данъчните доходи в хазната е към 15%, което е надалеч оттатък темпа на повишаване на цените. В среда, в която приходите порастват и трудещите се вкарват рекордни средства в бюджета, в това число като % от Брутният вътрешен продукт, изпускането на недостига е симптом за (съзнателна) управническа безнаказаност. И затова консолидацията на държавните финанси е изцяло постижима, освен това без да се санкционират (извънредно) работещите.
Предложението да се увеличи осигурителната вноска за пенсия с два процентни пункта е нездравословно, защото удря непосредствено върху разполагаемия приход на всички работещи българи, без по никакъв метод да им дава обещание по-висока пенсия в бъдеще. Това предложение не цели да покрие някакъв систематичен проблем в Национален осигурителен институт, а само да заплати надписаната сметка за заплати на държавните чиновници. Забележете, че задачата не е да се изплатят нарасналите заплати от тази година – в някои случаи растеж от 40-50%, а ново изключително нарастване през 2026 година в най-големите и скъпи ведомства, а евентуално и в още доста други.
Ако тази политическа договорка (тя е такава безспорно) не се ревизира, ще станем очевидци освен на по-високи осигуровки за работещите, само че по едно и също време с това и на процедура по свръхдефицит и нов напън за повдигане на налози. Това, което политиците пропущат е, че бюджетната рецесия смъква държавни управления, без значение какви покупко-продажби са си създали между тях, а управляемата консолидация на бюджета, изключително във времена на стабилен растеж на приходите, като цяло се поддържа от работещите хора и може да докара до политическа непоклатимост.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тази година държавното управление още веднъж закъснява, а лекото открехване на вратата за базови параметри на бюджета съумя да скара всички обществени сътрудници и провокира рецензия от на практика всички направления.
България към този момент публично е в най-тежкия си фискален интервал от най-малко 25 години. Последният дълъг интервал на бюджетен недостиг беше 2009-2015 година, а в този момент страната е неизбежно на минус в държавните финанси от 2020 година и няма изгледи (спрямо всички средносрочни документи) да се върне към уравновесен бюджет до края на това десетилетие. Бюджетният недостиг сега е по-дълбок от този през световната финансова и европейската дългова рецесии и е напълно провокиран от свръх напомпването на разноските и отклоняването им от дълготрайната междинна. Най-очевидната илюстрация за това е неконтролируемото нарастване на разноските за личен състав в страната и прекосяването на границата от 10% от Брутният вътрешен продукт за пръв път от две десетилетия.
Всичко това дава доста ясна задача на държавното управление – да обуздае растежа на разноските и да консолидира бюджета по управляем метод, с цел да не стигаме до сюжета на Румъния, когато дългът експлодира (ще минат границата от 60% от Брутният вътрешен продукт през 2026 г.) и се влиза в същинска бюджетна рецесия. Тази задача на държавното управление е отчасти улеснена от високия номинален растеж на стопанската система в страната. Pрез 2025 година тя ще е с близо 6 милиарда лева по-голяма от това, което беше заложено в бюджета при започване на годината – новата (есенна) макроикономическа прогноза на Министерство на финансите споделя, че Брутният вътрешен продукт на страната за 2025 година ще е близо 221 милиарда лева, а записаното в бюджета при неговото приемане е малко над 215 милиарда лева
По-големият размер на стопанската система е в действителност отражение на по-високи приходи, облаги, ползване и вложения, което автоматизирано значи и мощен растеж на приходите, най-много от облагане на потреблението (ДДС и акцизи) и приходите (подоходно облагане и осигуровки). Текущите данни за положението на бюджета удостоверяват това – към края на лятото растежът на данъчните доходи в хазната е към 15%, което е надалеч оттатък темпа на повишаване на цените. В среда, в която приходите порастват и трудещите се вкарват рекордни средства в бюджета, в това число като % от Брутният вътрешен продукт, изпускането на недостига е симптом за (съзнателна) управническа безнаказаност. И затова консолидацията на държавните финанси е изцяло постижима, освен това без да се санкционират (извънредно) работещите.
Предложението да се увеличи осигурителната вноска за пенсия с два процентни пункта е нездравословно, защото удря непосредствено върху разполагаемия приход на всички работещи българи, без по никакъв метод да им дава обещание по-висока пенсия в бъдеще. Това предложение не цели да покрие някакъв систематичен проблем в Национален осигурителен институт, а само да заплати надписаната сметка за заплати на държавните чиновници. Забележете, че задачата не е да се изплатят нарасналите заплати от тази година – в някои случаи растеж от 40-50%, а ново изключително нарастване през 2026 година в най-големите и скъпи ведомства, а евентуално и в още доста други.
Ако тази политическа договорка (тя е такава безспорно) не се ревизира, ще станем очевидци освен на по-високи осигуровки за работещите, само че по едно и също време с това и на процедура по свръхдефицит и нов напън за повдигане на налози. Това, което политиците пропущат е, че бюджетната рецесия смъква държавни управления, без значение какви покупко-продажби са си създали между тях, а управляемата консолидация на бюджета, изключително във времена на стабилен растеж на приходите, като цяло се поддържа от работещите хора и може да докара до политическа непоклатимост.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ