Липсващият бюджет за 2022 година
В Закона за обществени финанси е записано (чл. 79 от ЗПФ), че всяка година в период до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание утвърждения законопроект за държавния бюджет дружно с обновената средносрочна бюджетна прогноза, която на процедура съставлява претекстовете към него. Преди това, несъмнено, бюджетът минава през разискване със обществените сътрудници, гласоподаване на Министерски съвет и така нататък процедури, които предшестват внасянето в Народното събрание, където към този момент стартира и същинският спор на политическо равнище. Традиционно, държавното управление си съблюдава периода и внася бюджета в Народното събрание в последните дни на октомври. През последните 15 години този период е пропуснат единствено един път.
Бюджетните несгоди през 2014 година
2014 е годината на „ КТБ “ и на служебния кабинет на Близнашки. Сходното със сегашната обстановка е комбинацията от рецесия и политическа неустойчивост, както и това, че служебният кабинет е изправен по едно и също време пред актуализация на настоящия бюджет и подготовка на този за идната година. През 2014 година бюджетът също се бави, само че има някои основни разлики по отношение на обстановката през днешния ден. Основното е, че изборите тогава са планувани за 5 октомври, т.е. съвсем месец преди приключването на периода за бюджета. Служебният финансов министър Румен Порожанов работи в среда, в която е изцяло допустимо да бъде заменен още преди крайния период за бюджета. Тогава към момента живеехме във времена, когато по традиция след избори се избираше държавно управление, а не следваха нови избори. В последна сметка, второто държавно управление на Бойко Борисов е определено на 7 ноември и внася бюджета на 1 декември 2014 година Бюджетът е признат стремително до 19 декември и страната не влиза в хипотезата на „ неприетия “ бюджет (чл. 87 от ЗПФ).
Важно е обаче да отчетем държанието на финансовия министър в оня интервал. От една страната невнасянето на бюджет от негова страната е ненапълно подкрепено от времето на изборите и упованието за съставяне на кабинет, които да има време за реакция. В същото време обаче, връзката по отношение на обществото е налична и най-малко тя е в период. От една страна, служебното държавно управление внася актуализация на настоящия бюджет в края на октомври 2014 година, като около нея стартира да се оформя и рамката на идващия бюджет. Преглед на медиите от оня интервал демонстрира, че през октомври служебният финансов министър обществено разяснява рамките на новия бюджет, както и това, че последният е квалифициран и чака постоянния финансов министър на бюрото. Закъснение има, само че то ненапълно е разумно и ясно комуникирано към обществото.
Мълчанието за новия бюджет през 2021 година
Тази година сме изправени пред доста друга среда. На първо място се организират непрестанно избори, които не водят до стабилно ръководство и надлежно се отваря пространство за мощна роля на служебните министри. Достатъчно е да напомним, че дългата игра на надхитряне по Плана за възобновяване и резистентност в последна сметка приключи с акт на служебния кабинет – просто времето напредна, нямаше кой да чака следващата въртележка и служебното държавно управление внесе своята версия. Подобна беше картината и с актуализацията на бюджета през лятото – при липса на постоянно държавно управление, служебният кабинет поде самодейността и наложи волята си за актуализация над Народното събрание. Отделен въпрос е какво в действителност се случи по време на актуализацията и какви хрумвания бяха „ промушени “ в бързането.
Вторият значим миг е времето. Този път изборите не са при започване на октомври, а в средата на ноември. Съставянето на държавно управление, в случай че такова изобщо има, отива към декември. Пасивното изчакване тук води до огромен риск от закъснение на бюджета и влизане в идната година без нова рамка. Законът се е погрижил и за сходен сюжет (чл. 87 от ЗПФ)*, само че той никога не е за препоръчване и може да крие подводни камъни за разнообразни обществени групи. Това закъснение повлича след себе си и бюджетите на общините, които пък чакат общата рамка.
Най-странното в тази обстановка е цялостното безмълвие на служебния финансов министър. Възможно е да има мощни причини за изчакване – нямаме мандат от хората, дано се образува постоянен кабинет и да се оформят дълготрайни политики, само че тези причини би трябвало да бъдат ясно изказани от него. И те трябваше да бъдат комуникирани още преди седмица, когато стана ясно, че бюджетната процедура влиза в закъснение. Вместо позиция на финансовия министър по процедурата и рамката за идващия бюджет, ставаме очевидци на свръх интензивност от обществените сътрудници, които желаят нови и нови ограничения от настоящия бюджет и подреждат политики като държавно управление в сянка.
Бюджетната рамка е значима котва
Добрата фискална позиция на страната през последните над 20 години е резултат от голям брой фактори, само че един от тях е относително мощната позиция на финансовия министър през годините. Единични са случаите, когато отраслово министерство или обществени сътрудници са съумели да надделеят над финансовия министър и да извърнат бюджетната рамка. Пасивността, която следим сега, е рискова от позиция точно на разходната част, към която има съществени апетити. Липсата на рамка за идната година дава опция за развиване на всевъзможни мечти и това е ясно очевидно в публичното пространство. Мълчанието на финансовия министър никога не оказва помощ, още повече, че срокът в края на октомври не е просто част от някаква детайлна бюджетна процедура, а един от дребното съответни периоди записани в Закона за обществените финанси.
*Чл. 87. (1) от Закона за обществените финанси: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели
Автор: Петър Ганев,
Бюджетните несгоди през 2014 година
2014 е годината на „ КТБ “ и на служебния кабинет на Близнашки. Сходното със сегашната обстановка е комбинацията от рецесия и политическа неустойчивост, както и това, че служебният кабинет е изправен по едно и също време пред актуализация на настоящия бюджет и подготовка на този за идната година. През 2014 година бюджетът също се бави, само че има някои основни разлики по отношение на обстановката през днешния ден. Основното е, че изборите тогава са планувани за 5 октомври, т.е. съвсем месец преди приключването на периода за бюджета. Служебният финансов министър Румен Порожанов работи в среда, в която е изцяло допустимо да бъде заменен още преди крайния период за бюджета. Тогава към момента живеехме във времена, когато по традиция след избори се избираше държавно управление, а не следваха нови избори. В последна сметка, второто държавно управление на Бойко Борисов е определено на 7 ноември и внася бюджета на 1 декември 2014 година Бюджетът е признат стремително до 19 декември и страната не влиза в хипотезата на „ неприетия “ бюджет (чл. 87 от ЗПФ).
Важно е обаче да отчетем държанието на финансовия министър в оня интервал. От една страната невнасянето на бюджет от негова страната е ненапълно подкрепено от времето на изборите и упованието за съставяне на кабинет, които да има време за реакция. В същото време обаче, връзката по отношение на обществото е налична и най-малко тя е в период. От една страна, служебното държавно управление внася актуализация на настоящия бюджет в края на октомври 2014 година, като около нея стартира да се оформя и рамката на идващия бюджет. Преглед на медиите от оня интервал демонстрира, че през октомври служебният финансов министър обществено разяснява рамките на новия бюджет, както и това, че последният е квалифициран и чака постоянния финансов министър на бюрото. Закъснение има, само че то ненапълно е разумно и ясно комуникирано към обществото.
Мълчанието за новия бюджет през 2021 година
Тази година сме изправени пред доста друга среда. На първо място се организират непрестанно избори, които не водят до стабилно ръководство и надлежно се отваря пространство за мощна роля на служебните министри. Достатъчно е да напомним, че дългата игра на надхитряне по Плана за възобновяване и резистентност в последна сметка приключи с акт на служебния кабинет – просто времето напредна, нямаше кой да чака следващата въртележка и служебното държавно управление внесе своята версия. Подобна беше картината и с актуализацията на бюджета през лятото – при липса на постоянно държавно управление, служебният кабинет поде самодейността и наложи волята си за актуализация над Народното събрание. Отделен въпрос е какво в действителност се случи по време на актуализацията и какви хрумвания бяха „ промушени “ в бързането.
Вторият значим миг е времето. Този път изборите не са при започване на октомври, а в средата на ноември. Съставянето на държавно управление, в случай че такова изобщо има, отива към декември. Пасивното изчакване тук води до огромен риск от закъснение на бюджета и влизане в идната година без нова рамка. Законът се е погрижил и за сходен сюжет (чл. 87 от ЗПФ)*, само че той никога не е за препоръчване и може да крие подводни камъни за разнообразни обществени групи. Това закъснение повлича след себе си и бюджетите на общините, които пък чакат общата рамка.
Най-странното в тази обстановка е цялостното безмълвие на служебния финансов министър. Възможно е да има мощни причини за изчакване – нямаме мандат от хората, дано се образува постоянен кабинет и да се оформят дълготрайни политики, само че тези причини би трябвало да бъдат ясно изказани от него. И те трябваше да бъдат комуникирани още преди седмица, когато стана ясно, че бюджетната процедура влиза в закъснение. Вместо позиция на финансовия министър по процедурата и рамката за идващия бюджет, ставаме очевидци на свръх интензивност от обществените сътрудници, които желаят нови и нови ограничения от настоящия бюджет и подреждат политики като държавно управление в сянка.
Бюджетната рамка е значима котва
Добрата фискална позиция на страната през последните над 20 години е резултат от голям брой фактори, само че един от тях е относително мощната позиция на финансовия министър през годините. Единични са случаите, когато отраслово министерство или обществени сътрудници са съумели да надделеят над финансовия министър и да извърнат бюджетната рамка. Пасивността, която следим сега, е рискова от позиция точно на разходната част, към която има съществени апетити. Липсата на рамка за идната година дава опция за развиване на всевъзможни мечти и това е ясно очевидно в публичното пространство. Мълчанието на финансовия министър никога не оказва помощ, още повече, че срокът в края на октомври не е просто част от някаква детайлна бюджетна процедура, а един от дребното съответни периоди записани в Закона за обществените финанси.
*Чл. 87. (1) от Закона за обществените финанси: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели
Автор: Петър Ганев,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ