Кан Алцек
В южните елементи на Италия в район Кампания се намира малко населено място с едвам към 2 хиляди поданици, което е обвързвано с България. Това проличава още по името - Челе ди Булгериа. Жителите му, както и тези от близките селища, са потомци на българите, доведени по тези места от най-малкия наследник на кан Кубрат - Алцек, прочут още с имената Алциок и Алцего.
Какво знаем от историческите извори за най-малкия представител на ръководещата династия Дуло?
Историята е прекомерно сбита, когато приказва за Алцек. Теофан Изповедник е византийският хронист, който ни осведоми, че Алцек е най-младият от синовете на Кубрат. Няма точни данни за годината на раждането му, само че съгласно изчисленията на историците той е роден някъде сред 637 и 640 година. Предположенията идват от допусканата опция Кубрат да е имал и дъщери, с изключение на синовете си.
Шанс най-малкият от синовете да стане кан е била прекомерно дребна и още към 665 година той потегля към Панония с желание да притегли локалните българи и да промени ръководството на Аварския каганат.
Известно е, че Алцек е управлявал най-християнизираните измежду българите към крайморските региони. По тази причина не е добре признат измежду аварите. Опитът му за протест измежду югозападните християни е несполучлив и това го принуждава да избяга в прилежаща Бавария. Баварският крал Дагоберт І в началото го приел, само че дал заповед българите да бъдат избити.
Около 6 хиляди българи изгубили живота си в клането в Бавария, за което свидетелстват откритите остатъци от днешните археолози. С дребна група от към 700 индивида Алцек се избавил като се трансферирал в Италия. Той разчитал, че към Триест и Венеция живеят много българи и ще откри поддръжка. Наистина хората му нарастнали доста.
Алцек изискал и получил леговище при лангобардите. Историкът Павел Дякон свидетелства, че кралят на лангобардите Гримуалд І дал на Алцек купата гасталд, което е равнозначно на феодал, който е васал на краля. Ненаселени по това време земи на североизток от Везувий станали новата татковина на Алцековите българи.
Историческите летописи не дават повече сведения за ориста на кан Алцек. Не е известно по кое време е умрял. Вземайки междинната дълготрайност на живота тогава, историците допускат, че е бил жив до 687-690 година.
Все отново историята е благосклонна към предводителя на българите в Италия. Край италианския град Бояно е открит гроб, който е обозначен с номер 33 в българския некропол. С научни причини италианските историци са потвърдили, че скелетът на близо двуметровия мъж е на кана, довел българите до Италия. Днес костите му се съхраняват в град Кампобасо.
