В утрото на 27 октомври 1878 г. една новина обикаля

В утрото на 27 октомври 1878 година една вест обикаля Манхатън по-бързо от болест. Обирът на Манхатънската спестовна каса ще внесе ужас в живота на нюйоркчани. Това е една от най-здравите и сигурни банки, намираща се на ъгъла на улица Блекър и Бродуей. Още по-странното е, че в миналото е представяна като една от най-непробиваемите замъци, представляваща един лабиринт от тунели, заключващи механизми, решетки и голяма врата, която затваря железен трезор, пазещ милиони долари, облигации, бижута и други полезности на най-богатите в града. След това идва и още по-свирепата вест, откраднати са почти 3 милиона $, които през днешния ден биха могли да се считат като 70 милиона $.

По това време изданието New York Times ще назова обера един от най-скандалните, а в идващите месеци това събитие даже няма да има потребност от някакво показване, всички знаят защо става въпрос. Не инцидентно даже няма потребност и от разяснение, за Съединени американски щати това ще бъде най-големият банков грабеж въобще. Когато Томас Бърнс идва със своя шеф – Джордж Уолинг, който скоро е бил нараснал, двамата схващат, че животът им в никакъв случай няма да бъде същият.

По това време целият хайлайф на града е вперил очи в тях, като че ли те са обрали банката. Разследването е връчено на Томас, който се насочва към първия очевидец – чистачът Луис Веркле. 51-годишният германец идва като немски преселник и списание „ Times “ го разказва като малък човечец, който работи в банката повече от 20 години. Малко преди 10 часа сутринта, тъкмо той ще влезе в близката бръснарница и в нервност ще крещи, че банката е била обрана.

Бръснарят ще изтича до полицейското ръководство на улица Мелбъри, с цел да заяви за закононарушението. Веркле живее на 2-я етаж в жилищната постройка, където е издигната банката. Той ще опише на Бърнс по какъв начин към 6 часа сутринта, група маскирани мъже ще влязат в неговия апартамент, ще го обезвреждат и завържат, като по-късно ще продължат с останалите членове на фамилията. С револвер на челото го карат да даде комбинацията на сейфа и го заплашват, че в случай че не е дал вярната, имат задоволително време да се върнат и да екзекутират по един член на фамилията, до момента в който не приключат с него.

Комбинацията на трезора е 30-9-25. Взимат ключовете за банката и по-късно се насочат към лобито. С помощта на вярната композиция, те влизат в трезора, само че по-късно се изправят пред сейфа. С помощта на най-различни принадлежности, в това число чукове, съумяват да го отворят и по-късно да обезпечат своята пенсия за години напред. Тъпчейки парите в ръчните си чанти, господата напущат банката и никой даже не им обръща внимание.

Какво е належащо за разбиването на най-голямата банка в Манхатън? Един дъртак, шест индивида и няколко по-тежки чука. Когато полицията влиза в трезора, открива голямо количество бижута, злато и сребро, разхвърляни по пода отвън дребните персонални сейфове на клиенти. Полицията назовава това един от най-хубавите кражби, тъй като не се е наложила използването на експлозиви. Противно на всякаква логичност, обирджиите даже вземат решение да вдигнат щорите на банката, позволявайки на хората от близките здания да ги видят, създали същото и с жилището на Луис, като един от съгледвачите стоял на етажа и когато се появил млекаря, мъжът му споделил да не оставя пратката си, тъй като фамилията е отвън града.

Докато Томас Бърнс слуша историята и осъзнава, че действително няма никакви доказателства, в съзнанието му участват съответни хора, които имат уменията и хладнокръвието да извършат сходен грабеж. За да дадем по-ясен отговор, просто би трябвало да разгледаме йерархията на незаконния свят в края на XIX век. Той се разпределя по следния метод: на дъното стоят дребните обирджии и джебчии, следвани от нападателите по автомагистралите и домашните крадци – тези, които влизат в нечий дом.

Друг тип бандити са речните нападатели, които вършат всичко, с цел да посрещнат мигрантите и да ги лишат от полезностите им. След това идва мястото на автомобилните крадци. Нагоре по веригата могат да се открият другите фалшификатори, които се занимават с документи и копирането на картини. Повечето от тях избират да останат незнайни и работят в секрети студиа. Някои от най-големите майстори пък стартират да работят измежду туристите. Съществуват и по този начин наречените актьори, които постоянно се появяват като отдалечен родственик, с цел да може вратите към някои от най-луксозните вили да бъдат отворени.

Други особени майстори са хората, които наблюдават вестника и ревизират в кой хотел ще отседнат по-заможните посетители. Докато пътешественикът вечеря или е отвън хотела, същите ще съумеят да ревизират багажа му, тъй като хотелските ключалки не са чак толкоз значими и специфични. Хората, които обират банки, те са напълно друга порода. Обикновено са добре облечени, възпитани и с изключителни декламаторски качества. Работят по двойки и тройки и постоянно наблюдават за слабото звено в една банка. Касоразбивачите се подреждат на едно от най-високите равнища, откакто те могат да накарат всеки един сейф да показа своите секрети. И най-сетне идват експертите на този бизнес.

Те съчетават някои от качествата на хората в горните редове, освен това до безспорното съвършенство. Разполагат със знанията, търпението и куража да работят. Към края на Гражданската война тъкмо тези хора се събират в съюз и стартират да работят в дребни организации. Един човек не може да се оправи с толкоз непостижима задача. Хора като Джеси Джеймс са работили в компания и са обирали дребни банки, само че обирът в Манхатън надалеч не е подобен. Някъде през 70-те години на XIX век множеството бандити насочват вниманието си към огромните градове, изключително откакто тъкмо там се крият огромните пари. Повечето експерти идват от междинната или висшата класа на обществото.

Те са образовани и могат да се слеят в тълпата, прикриващи се пред очите на останалите. Някои играят двойния живот, могат да бъдат съвършени родители и съпрузи, без да разрешават на тъмната им страна да се разкрива пред публиката. За разлика от дилетантите, при тях насилието е била последна мярка. Ако такова се употребява, най-вероятно полицията ще бъде доста по-активна в издирването им, а по-късно и присъдата им ще бъде доста по-сериозна и висока. Полицията се изправя против някои от най-хубавите нарушители, които могат да употребяват всичко друго, само че не и угризения. Освен това могат да се пазят, което включва даже и убийствата. Такъв образец може да бъде Максимилиан Шьонбайн.

Той идва през 1860 година в Ню Йорк на към 20 години и бързо се профилира в престъпния свят, като се счита за един от най-хубавите в този поминък. Неговото име се свързва с хазарта и любовта към спорта. Щом  се появи в някой град, това може да значи единствено едно – проблеми. За него насилието се счита за доста огромна неточност. Макс се счита за благородник, въпреки и от това родословие да остава единствено високата доза надменност. След като приключва своята сполучлива кариера, Макс отпътува в Европа, съумява да закупи купата на барон Шиндле в Монако и живее в палат, никой не може да го тормози.

Пътят на триумфа идва с цена. Първо би трябвало да познава тази специалност. Полицаите знаят, че е кадърен да отключи белезници с взор. Някога е пълзял по полу-завършен дървен мост над Ниагарския водопад през нощта, в една от най-жестоките снежни стихии, носейки на гърба си чанти, цялостни с пари от Канадска банка. Понякога има и опасности. А що се отнася до сейфовете, към момента не бил създаден подобен, който да му се опре. Той е един от първите, които съумяват да вършат восъчни отливки на ключовете. Влизал в домовете на шефовете, до момента в който спят и по-късно си тръгвал с всички нужни секрети. След това самичък успявал да създаде дубликатите.

За по-сложните ключове се налагало да ги открадне през нощта, да направи копието и преди сутринта да се върне и да ги остави в дома на притежателя, по този начин жертвата в никакъв случай не разбирала, че някой е съумял да го обере. С помощта на своите принадлежности или през нощта или незабавно след затварянето на банката, той ще стартира своята работа. Употребата на барут не била на мода, динамитът щял да стане задоволително ефикасен едвам в последните 10 години от XIX век. След Гражданската война сейфовете стават с по-сериозни отбрани, само че това не пречило на обирджиите да ревизират какъв брой добре се оправят майсторите. В това отношение точно нарушителите водили това нахлуване.

Да не забравяме, че множеството сейфове постоянно идвали с композиция, вместо с ключ. По това време било повече от обикновено за един нарушител просто да открие банковия чиновник или книгата със записани такива и да получи информацията. Първите комбинации били единствено три и благодарение на лекарски слушалки, можели да чуят чаткането на комбинацията. Други просто се осланяли на слуха и се справяли тъкмо толкоз добре, Макс е един от тези именити майстори на акустичното слушане. Когато цифрите станали малко повече, вместо от 1 до 9, те започвали от 0 до 100, сътрудник на Макс измислил гениално решение.

Джими Хоуп

Така нареченият „ Жокер “ можел да спести слушането, а непосредствено да изплюе комбинацията. Господата правили следното, изваждали въртящата се брава на сейфа, по-късно поставяли дребен лист, целият потънал в графит и восък, а по-късно на самият въртящ детайл прибавят и дребна жица. Връщат всичко на мястото, само че на идващия ден, когато служителят отключи сейфа, комбинацията ще остане записана на листа хартия. След това би трябвало единствено да се тества комбинацията и наличието остава беззащитно. Точно това устройство носи доходи на Макс от близо 1.2 милиона $, освен това единствено от един грабеж.

Той в никакъв случай не е хванат публично, само че тъкмо неговото име излиза в редица случаи. В обира на Оушън, той ще напише в записките си, че заплаща към 100 000 $ на корумпирани служители на реда, с цел да водят следствието в задънена улица. Другият вид към 1870 година за разтрошаване на каса е благодарение на диамантена бургия, която може да пробива стомана. След това в дупката се слага експлозив и всички проблеми са решени. За тази интервенция са нужни доста сръчни пръсти, постоянно се счита, че това би трябвало да са ръцете на виртуоз на пианото, само че дано не забравяме, че по това време банковите обирджии са и естети. Когато става обира в Манхатън, вестниците стартират да описват най-различни истории.

Първо, че парите били изхвърлени в морето и изплували на брега. Други непосредствено считали, че хората са съумели да избягат и най-вероятно не се намират в страната. Самата банка стартира да предлага откуп и отвод от покачване на обвинявания, въпреки всичко те са били победени на личната им игра. Това обаче няма никакво значение. Истината е, че липсват и бонове от трезора, които са рискови за обмяна и могат да се проследят. Често самите нарушители връщат боновете, с цел да получат по-малка сума от банката като откуп. Практика и при обира някои служители на реда да получат 10% от цената.

В този случай можем да бъдем безапелационни, че когато става въпрос за Макс, той няма нищо общо с цялата задача. Истината е, че когато това се случва, той към този момент оглежда подобаващия палат, само че пък признава доста по-късно, че е желал да бъде част от този грабеж. Честта в този случай и индивидът, след който полицията ще върви, е Джими Хоуп.

Той, благодарение на положителни другари, открива Патрик Шевлин, който им дава достъп до банката, преди да продължат към трезора. Разбира се, пред разпитите той се пречупва и споделя най-после с кого е имал някакви професионални връзки.

След разкриването на имената, полицията в Съединени американски щати съумява да арестува огромна част от причинителите в разнообразни елементи на страната. Оказва се, че Джими даже е извикал сина си Джон, който да оказва помощ при обира. По време на делото, което се води в Ню Йорк, Джими ще се кълне, че неговият наследник в никакъв случай не е взел участие и е бил упрекнат неправилно. Това обаче не му пречи да избяга от пандиза единствено една година след затварянето му. Бягайки в Сан Франциско, мъжът ще се опита да избере друга банка, само че в бързината ще се окаже, че няма задоволително време за подготовка и преди да успее да приключи обира, е задържан и изпратен в затвор с присъда от най-малко седем години.

След присъдата е освободен и се мести назад в Манхатън, където живее със своята брачна половинка. Умира на 2 юни 1905 година, само че преди да напусне този свят, Джими се среща с другар на име Пат Шейди, на който е заречен да разкрие една доста сериозна и значима загадка – мнозина, включите Пат, подозират, че най-вероятно обирджията е желал да показа къде тъкмо са парите от обира на Манхатънската банка, които и до този миг не са открити.

За страдание, не съумява да показа това и никой не знае дали в действителност парите в миналото са употребявани или просто са заровени и гният някъде. За да се избегне скупчването на тълпи, публично афишират погребението за 2 часа следобяд, а действително се случва в 11 часа преди обед. Интересното е, че Джими напуща този свят, изпратен най-вече от полицейски инспектори, които почитат неговата работа и опцията да остане в историята като един от най-хубавите в банковите кражби.

Снимки: Getty Images, iStock, Wikipedia