В угода на американските колонизатори столичните управници - бесните десни,

В сгода на американските колонизатори столичните управници - гневните десни, взеха срамното решение за разглобяване на Паметника на Съветската войска. Решението чудесно се вписва в реваншизма на наследниците на тези, които направиха Деветоюнския прелом и " клаха народа си, както и турчин не го е клал ". На тези, които направиха преврата през 1934 година На тези, които рязаха партизански глави, маршируваха по улиците с хитлеристки кръстове и бурно приветстваха присъединението на България към Тристранния пакт. О, какъв брой дълго те чакаха своя реванш!
След измененията през 1989 година гневните десни единствено това и вършат: изопачават историята в полза на новите политически ползи, промиват мозъците на младите, разрушават монументи, сеят ненавист и разделяне. И в никакъв случай не са били по-бесни... 
Обезумели от гневна русофобия, те употребяват политическата обстановка, с цел да посегнат за следващ път с мръсните си ръце и схващане върху нашата памет. 
Отричането на монархо-фашизма у нас е последна безочливост и безсрамие. Достатъчно е единствено да си напомним избитите партизани и антифашисти, за чиито глави се е плащало, дребните ястребинчета... Списъкът е прекомерно дълъг и тежък. 
Червената войска пречупи врата на нацизма и фашизма в Европа. Нейни монументи има във Виена, Берлин... И подвигът на тогавашния руски боец няма нищо общо с политиката по-късно - одобрявана или отричана. Тогава какви са тези, които желаят да отстранен този монумент у нас? Фашисти, нацисти... 
А не би трябвало ли тогава да се отстрани паметникът на американските летци в София? На тези, които избиха хиляди мирни поданици на София, Враца и други градове? Ама чакайте, Съединени американски щати не бяха ли съдружници на Съюз на съветските социалистически републики по време на Втората международна война? Или днешната политическа преданост към нашите колонизатори не разрешава дори и да си го помислим? 
Запазването на Паметника на Съветската войска в София е значимо освен за културното завещание на града, само че и за съхраняването на паметта за значимите събития и хора, които образуваха българската история. Това е история, която не би трябвало да се не помни и която би трябвало да се предава от потомство на потомство.
Пренаписването на историята крие в себе си заплаха тя да бъде повторена. Фашизмът надига глава в Европа и търси своя реванш.  
Затова, без значение от решението за премахването на паметника, всички ние, мислещите хора, не би трябвало да допуснем този неприличен акт да се случи. Стига сме мълчали и сме се свивали! И Българска социалистическа партия като наследница на тези, които се бореха против монархо-фашизма у нас, би трябвало да поведе тази битка. Без взаимни отстъпки, с митинги, с живи вериги, с всички законни средства, даже с гражданско непокорство. Не би трябвало да позволяваме следващата подигравка с историята. Варвари постоянно е имало, само че се помни издигнатото.
През годините на по този начин наречената народна власт, вместо да бъде обединено обществото, то бе съзнателно разграничено от гневните десни. Няма по какъв начин да съм политически търпелив с тях. Идва време на опозиция, с цел да не питат един ден идващите генерации, прогледнали през мъглата на подмяната: " А вие какво направихте, с цел да не се случи? " >