В цялото море от информации и коментари по повод на ...

В цялото море от информации и коментари по повод на

Европейският съюз като публика

В цялото море от информации и мнения във връзка на договарянията на Русия със Съединени американски щати и НАТО най ми е тъжно като българин за безпомощната позиция на Европейския съюз. „ За Европа без Европа " - най-сполучливото заглавие на публикация по тематиката.

Върховният представител на Европейски Съюз за външната политика Жозеп Борел, бил споделил, че европейците са недоволни от обстоятелството, че Руската федерация и Съединени американски щати разискват въпроси за европейската сигурност без Европа. Оказва се, че Германия и Франция не демонстрират никакво предпочитание, а може би и благоприятни условия, да провеждат разговор „ Европейски Съюз - Русия ".

В същото време всичко, което може да се смята за някакъв „ пробив " в диалозите сред Съединени американски щати и Русия са все неща, които засягат Европа. Това се отнася и за разполагането на ракети на територията на Европа, и за мащаба и характера на военни учения на територията на Европа. А там, където няма никакъв прогрес отново Европа е настоящият терен - става дума за „ отворените порти " за Украйна за участие в НАТО и за наличието на НАТО в страните отпреди разширенията от 1997 година

От цялата тази дипломатическа импотентност на Европейски Съюз за кой ли път излиза наяве, че този Европейски Съюз в действителност приема, пази и се подчинява на ползите на Съединени американски щати.

Е има по принцип някакви немощни опити на европейски водачи да насочат изкусен взор към Москва, само че тяхната самота и колебливост единствено акцентира неналичието на субектност на субекта Европейски съюз. Това е отнася и до Олаф Шолц, който бил желал персонална среща с Путин, и до недомлъвките на Макрон, че желал да взе участие в процеса на помиряване сред Европа и Русия.

А България, къде сме ние, тази горда пълноправна членка и на Европейския съюз и на НАТО? Къде е този „ предан член с достолепие " като България в общия пъзел или по-точно в общия „ демонски котел " на днешните диалози?

Мъчно ми е за България. Мъчно ми е и за българските изявени атлантици, които таман набраха сили да викат мощно, че ни би трябвало ядрено оръжие и май ще би трябвало да се откажат от тази патриотична концепция. Пак по заповед на Съединени американски щати, несъмнено!

Автор: Николай Малинов

Източник: cross.bg