9 интересни факта за светулките
В целия свят са регистрирани към 2000 типа светулки и все пак, учените към момента знаят прекомерно малко за тези невероятни животни. Представяме ви 9-те най-любопитни обстоятелството за тях!
Светулките са инсекти от разред Coleoptera. Те имат твърди крила, наречени елитра, които употребяват за баланс, до момента в който летят.
Светлината на светулките се получава при химическа реакция, което ги прави биолуминесцентни животни. Светлината се получава, когато кислородът се смеси с пигмент, наименуван луциферин, с ензим, наименуван луцифераза и химикал, който обезпечава силата на клетките, наименуван аденозинтрифосфат.
Целта на светлината, която светулките излъчват е единствено една – възпроизвеждане. Обикновено мъжките са по-активни в търсенето на сътрудник, а женските стоят неподвижно и единствено примигват, когато видят мъжки, който ги е впечатлил.
Докато мъжките светулки летят във въздуха в търсене на сътрудник, всеки от тях има свои „ светлинни отпечатъци “, т.е. светлината на неговия тип е характерна. Някои светват единствено един път, други светват девет следващи пъти, а има и такива, които поклащат коремите си, до момента в който светят. Учените употребяват тези характерни способи на светене, с цел да дефинират какъв брой типа има в даден регион на света.
Някои светулки синхронизират светенето. Този феномен е наименуван от учените „ едновременна биолуминесценция “ и се случва единствено на две места по света – Югоизточна Азия и Националният парк „ Great Smoky Mountains ” в Тенеси, Съединени американски щати.
Странно, само че на запад от Скалистите планини в Северна Америка съвсем не се срещат светулки – има напълно редки изключения. Учените към момента нямат отговор на въпроса за какво това е по този начин.
Светулките могат да бъдат отровни. Когато биват атакувани от хищници, светулките започват развой, наименуван „ рефлексно кървене “. Те изхвърлят капки кръв с горчив усет на химикали, които са отровни за гръбначните, в това число гущери, а от време на време и за птиците. Освен това, могат да бъдат отровни и за хората. Веднъж ученият Марк Бранхъм от Американския природонаучен музей в Ню Йорк деликатно сложил сред устните си светулка. По-късно той споделя, че и двете му устни изтръпнали незабавно, а гърлото му се свило. Той съумява да извади светулката и да я сложи в буркан, само че по-късно в никакъв случай не повтаря това свое проучване.
В по-голяма част от Европа женските светулки даже не летят. Те остават по този начин до постигане на зрелост.
Някои женски светулки са канибали. Повечето от тях са потребни хищници, които унищожават разнообразни вредители. Други атакуват червеи, охлюви или гъсеници. Женските светулки от рода Photuris обаче, са съдбовни. Използвайки по този начин наречената „ нападателна мимикрия “ женските от този жанр търпеливо изчакват мъжкия да премигне, след което имитират неговото светене, показвайки му, че са възприемчиви сътрудници. Когато мъжкият се приближи, женската го изяжда.
