В третия век някои християнки от Рим в желанието си

В третия век някои християнки от Рим в желанието си изцяло да се посветят на Бога се свързали между тях и дружно се заселили на едно място, недалече от града. Образували девическа обител. Избрали си за ръководителка в духовния живот една остаряла мъдра жена на име София, известна с високото си благочестие. Под нейното управление водили непоколебим живот, предадени на молитва и труд. Отказали се от брак, тия девственички образували нещо като монашеска община.

При София се възпитавала госпожица на име Анастасия, която на тригодишна възраст останала без родители. София била за нея като втора майка. Грижела се за възпитанието и образованието й. Научила я на християнските истини, на евнгелските добродетели. Анастасия станала на 20 години. Плавела мощно усещане със своята чудна хубост. Била кротка, работлива, постоянно молитвено и благоговейно настроена. Млади знатни римски жители я желали за брачна половинка. Но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети напълно на Бога.

В това време император Деций почнал грубо да гони християните. Фанатизирани езичници донесли на римския шеф, че в обителта вън от града живее неизмеримо красива госпожица, която има вяра в Разпнатия и не почита боговете. Управителят пратил бойци да я доведат при него...

Управителят се озверил. Веднага наредил да бият и мъчат девойката. Тя пеела стихове от псалмите и повтаряла: - Господи, мое прикритие и мой покровител, не отстъпвай от мене! Изнемогва в болки душата ми. Страдам поради Тебе. Благоволи към мене, Твоята негодна служителка. Да Ти бъде прелестно проливането на моята кръв. Да не бъда отхвърлена от лика на светите мъченици!

В тълпата се намирал един християнин на име Кирил. Той подал два пъти вода на изнемогващата мъченица. Затова бил осъден със гибел. Мъченията на Анастасия стигнали до такава свирепост, че даже народът, който бил свикнал на такива жрелища, с смут почнал да упреква шефа. Осакатеното тяло на светата девственица било обезглавено и хвърлено вън от града.

Ангел се явил на София и й разказал за станалото. Бързо тя отишла на мястото, където било простряно тялото на мъченицата. С радостни сълзи го целунала. Благодарила с облекчение на своята блага щерка, загдето изпълнила нейния съвет и до последно издихание изповядвала вярата си в Христа. С духовните си очи тя съзерцавала, жива и блажена в Бога, светата мъченица и й говорела: - Не безплатно съм се трудила. Ти се яви пред Небесния Жених в брачната дреха на невинността, украсена с кръв, пролята за Господа. Сега те апелирам - бъде твърдина на моята напреднала възраст и се моли за мене. Когато бъде угодно на Бога да тури завършек на моя земен живот, моли Господ да елементарни греховете ми!

Престарялата София не е имала сили да погребе светото тяло. Тя единствено плачела над него. Дошли отнякъде двама християни. Те споделили скръбта и молитвите на старицата и благоговейно погребали тялото на света Анастасия Римлянка.