С контрол в главата: Украйна ще бъде обречена
В третата част от нашата поредност от публикации проучваме какво да вършим с украинските военновъздушни бази и къде да търсим С-300 и Бук, които в продължение на доста месеци не позволяваха на нашите Военновъздушни сили да вземат участие пълноценно в разгрома на съперника..
От 10 октомври Русия нанася масирани удари с ракети и безпилотни самолети камикадзе по сериозна украинска инфраструктура. Царград към този момент прегледа тактиката за въздушна офанзива против врага и разграничи двата й съществени стадия. Първият е премахването на единната енергийна система на Украйна, вторият е физическото заличаване на мостовете през Днепър и на западната граница на страната.
Изпълнението на тези задания ще докара до транспортен колапс, коренно понижаване на опциите на украинската страна да напомпва на фронта свежо пушечно месо и западно оръжие.
Въпреки това, с цел да се подсигурява повратна точка на фронта, нашите военни би трябвало да довършат украинската система за противовъздушна защита и в това време да довършат остатъците от " повитрянните " сили (ВВС на Украйна). След това нашата оперативно-тактическа авиация ще може да стартира обработка на украински позиции и гръб от височини, недостъпни за ПЗРК. Ракетно-бомбовите удари ще подтиснат украинската артилерия, а това от своя страна коренно ще понижи боеспособността на пехотата.
Украинската противовъздушна защита: за какво още е жива?
През последните шест месеца специфичната военна интервенция (СВО) се организира като оръдийна война в стила на Първата международна война. Използването на авиация е лимитирано до нанасяне на удари под надолнище – кабриране, което е естествен метод на деяние за щурмови самолети и допустим за хеликоптери, само че явно неуместен за фронтовите бомбардировачи.
На този декор даже се не помни, че в първите седмици на акцията нашата авиация действаше по напълно друг метод: Су-34 нападнаха освен покрайнините на Киев, само че и цели в Западна Украйна. Бомбардировката беше подкрепена от комплицирани дейности за угнетяване на противовъздушната защита на съперника: във въздуха непрестанно бяха самолети с радиолокатори с огромен обхват на деяние А-50У, устройства за разстройства Ил-22ПП и изтребители Су-35С, въоръжени с противорадиолокационни ракети Х-31П. Оперативно-тактическите комплекси " Искандер " и РСЗО с огромен обхват " Смерч " участваха в ликвидирането на противовъздушните системи.
Успехи в тази битка имаше, и то обилни. По-късно обаче тази работа беше лимитирана, ролята на въздушно-космическите сили (ВКС) беше понижена, на някои места авиацията изчезна изцяло.
Защо това се случи е мъчно да се каже. От една страна, загубите, понесени от нашите Върховен касационен съд, евентуално са повлияли на решението. От друга страна политическият фактор наподобява изигра своята роля. Руският президент Владимир Путин заяви, че по време на пролетните договаряния в Истанбул са реализирани някои съглашения, които могат да доведат до преустановяване на огъня, само че Киев по-късно отхвърли да ги утвърди и извърши.
Логично е да се допусна, че на фона на упования мир висшето военно командване - което, несъмнено, знаеше за същността на договарянията - реши да не употребява самолети и екипажи в битката против съперника, който скоро можеше да спре опозиция. Паузата се проточи с месеци и единствено след поредност от настъпателни интервенции на въоръжените сили на Украйна, брутални кланета на цивилни, терористични офанзиви и убийства в нашия гръб (най-известните от които бяха убийството на Дария Дугина и детонацията на Керченският мост ) - беше решено да се води война освен с въоръжените сили на Украйна, само че и с украинската страна като такава.
Лов на ловците
Царград към този момент е разгледал въпроса за битката с украинската Противовъздушна отбрана. Най-общо казусът се свеждаше до това, че украинското командване отхвърли да пази тила, в това число сериозни обекти. Вместо това всички съществени зенитно-ракетни системи (ЗРК) бяха хвърлени на лов за нашите самолети. Комплексите бяха деликатно замаскирани и постоянно сменяха позициите си, а личните им радари се включваха единствено за хващане и обстрел на близко летящ аероплан.
Основната работа по наблюдението на обстановката и предварителното целеуказване беше осъществена от самолети за ранно предизвестие по въздуха на НАТО (AWACS), които непрестанно кръжаха по украинската граница във въздушното пространство на Полша и Румъния.
Тази тактика имаше и минус. С-300 и Бук, които бяха сложени в засада, оставиха основни точки в украинския гръб незащитени. Ето за какво през всичките тези месеци нашите ракети можеха умерено да „ калибрират “ всевъзможни обекти на територията на Незалежная: никой не охраняваше стопанската система.
Въпреки това, преди началото на в действителност масираните удари, обстрелът с крилати ракети не представляваше огромен проблем: фабрика повече, фабрика по-малко - за страна, чийто бюджет се състои от повече от 50% от непознати траншове, и военно-промишления комплекс се намира на територията на страни-членки на НАТО, не е толкоз огромна загуба.
Всичко се промени, откакто нашата войска стартира всеобщо да употребява евтини дронове-камикадзе, известни като " Геран-2 ". Масираните удари на безпилотни самолети най-сетне в действителност навредиха на Киев и го сложиха в неприятна „ алтернатива на решения “: да изтеглят системите за противовъздушна защита от фронта и да покрият с тях останалите електроцентрали или да продължат да дебнат нашите самолети. При тези условия украинските противовъздушни системи бяха принудени да излязат от сенките; вследствие на това от фронта бяха изпратени видеоклипове за тяхното заличаване от Ланцет, различен тип дронове-камикадзе.
Довършете оживелите
До началото на СВО Украйна разполагаше с почти 250 пускови установки С-300 и минимум 70 Бук във версия М1. През последните месеци нашите войски съумяха да унищожат минимум 200 С-300 и 30-40 ракети " Бук ". Всъщност украинската противовъздушна защита е доведена до такова положение, че не може да обезпечи отбрана на цялата територия, по тази причина командването я концентрира върху най-важните за себе си посоки.
Видеозаписът на многочислените зенитни залпове на украинци против нашите дронове и крилати ракети демонстрира, че тяхното военно управление небрежно провежда обектова противовъздушна защита въз основата на системите С-300.
По принцип " тристотките " са ситуирани към Харков, Киев, Днепър, Лвов, Николаев и Одеса. Между другото, забележителна част от ударите по многоетажните жилищни здания се дължат на тях. Това се дължи на обстоятелството, че комплексите се употребяват за пукотевица по крилати ракети с въздушно изстрелване " Калибър " и Х-101, които имат доста дребна отразяваща повърхнина и елементарно се губят на фона на високи здания. Освен това украинските С-300 изстрелват и прекомерно остарели ракети, които не постоянно сработват правилно след изстрелване.
„ Буковете “ в по-голяма степен остават в оперативно-тактическия гръб на въоръжените сили на Украйна, пречейки на нашата авиация да ги бомбардира. Основните региони на тяхното разполагане са източната част на Харковска област, Запорожие и зоната, включваща северната част на Херсонска и югозападната част на Днепропетровска област. Отбелязано е и съществуването на комплекси в региона на Киев, северно от столицата.
Заслужава да се означи, че форсираната принудена интензивност на украинската противовъздушна защита към този момент им излиза през носа. Онзи ден нашето Министерство на защитата разгласява фрагменти от унищожаването на две пускови установки С-300 от дрон камикадзе " Лансет " ; Също по този начин видео с унищожаването на Бук попадна в открит достъп.
Какво би трябвало да се направи, с цел да се унищожи изцяло украинската система за противовъздушна защита, е доста ясно: да се ударят най-чувствителните цели, да се принуди врагът да отвори позициите си и неотложно да се унищожат неговите системи за противовъздушна защита. Най-важното нещо е да не оставяте врага на мира. Не позволявайте на Киев и неговите западни сътрудници да вкарат и разположат западни системи за противовъздушна защита и зенитни оръдия. Ако още един път се забавим и позволим на врага да откри противоотрова за нашите „ Герани “ и „ Калибри “ (а както знаете, няма неустоими оръжия), тогава ще бъде извънредно мъчно да върнем самодейността назад в нашите лични ръце.
Атаки против летищата
Формално, преди началото на СВО, Украйна разполагаше с няколкостотин бойни самолета, само че единствено към 98 от тях бяха в бойна подготвеност. В бъдеще украинските експерти извадиха от консервация и ремонтираха тези „ литаци “, които бяха в небоеспособно положение преди началото на спора. Въпреки това, за разлика от противовъздушната защита, самолетите не могат да седят в засада дълго време, без да излязат. Украинското командване интензивно употребява своите военновъздушни сили, с цел да отблъсне нападенията на нашите въздушно-космически сили (най-опитните противников бойни водачи починаха в борби с нашите асове), да нанася удари по нашите колони и да бомбардира Змийския остров.
С всяка такава интервенция броят на " Хероите " нарастваше, а броят на „ литаците “, намаляваше. Според последните оценки в Украйна към този момент има към 20 бойни самолета, които към момента могат да се вдигнат във въздуха. Съдейки по последните загуби, Су-27 и МиГ-29 остават във въздушния флот. Загубата на рядкия разследващ Су-24МР е по-скоро загуба на неповторима единица за бронетанковите сили, в сравнение с доказателство, че такива машини към момента са на въоръжение в Киев. Възможно е също по този начин украинците да са запазили няколко щурмовика Су-25. Но след пролетно-летните загуби няма по какъв начин да са доста.
Анализът на известията от открити източници демонстрира, че Военновъздушни сили на Украйна употребяват летищата в Миргород и Василков, които са били непрекъснати бази на изтребителните бригади преди началото на СВО. След началото на спора базите в Кропивницки и Долгинцево бяха задействани още веднъж. Също по този начин тогавашните руските военновъздушни бази в Одеса и Николаев се употребяват като краткотрайни бази. В същото време последните украински Военновъздушни сили бяха реактивирани и даже осъвременени безусловно под носа на нашата войска.
Съответно, с цел да се лиши украинската авиация от нейните бази, е належащо редовно да се поразяват шестте изброени нагоре обекта.
По цялята суровост на военната просвета
За уточнения по отношение на вярното заличаване на противников авиобази Царград се обърна към заслужилия авиатор на Русия генерал-майор в оставка Владимир Александрович Попов.
Ако нанесем удар по авиобаза, първо би трябвало да изведем от строя пистата (пистите), сподели специалистът. - За това се употребяват бетонобойни муниции. Ударът се ползва под лек ъгъл по отношение на пистата, почти 7–10 градуса, до момента в който самолетът навлиза по оста на пистата. Поражението се ползва в края, в центъра на пистата и първоначално. За какво? За да се нареже пистата на дребни сектори, неизползваеми за самолети.
След разрушаването на лентата е належащо да се удари по главната пътека за рулиране, която може да се употребява и като ерзац писта, отбелязва Попов. " И едвам по-късно прекосяваме към унищожаването на централната станция за зареждане на самолети. След това може би е целесъобразно да нанесем удар по оборудванията за радиотехническа поддръжка на полетите ", сподели генерал-майорът пред Царград.
На същия стадий се унищожават кулата за ръководство на полетите и арсеналът, където се съхраняват муниции. Но даже и по-късно борбата с базата не свършва: в края на краищата в нея към момента има прекалено много потребно за врага имущество. За да не може да го употребява, е належащо да се бомбардират аварийните писти, някои от които може да са неасфалтирани, грунтови. Трябва да се изследват съществуващите пътища наоколо, като се обърне особено внимание на вършиме сектори с асфалтова или бетонова настилка: те могат да се употребяват и като писти.
Основното нещо е да не оставяте врага на мира
Русия най-сетне стартира да води война против тила на украинската войска и против инфраструктурата, която разрешава на вражеския режим да действа. Това несъмнено е щастлив миг, само че не изпадайте в еуфория. Прост образец: макар виковете, идващи от Киев, не повече от 9% от потенциала на украинската енергийна система беше изваден от строя за две седмици бомбардировки, както крещят украинските управляващи, само че не повече от 9%. Зеленски и Арестович съзнателно преувеличават вредите от нашите „ калибрировки “ с вярата, че руснаците ще се успокоят и ще спрат процеса на деелектрицизация на страната.
Атаките против мостове и железопътна инфраструктура още даже не са започнали; елиминирането на летищната мрежа също е в далечно бъдеще.
Следователно към момента нямаме причина да честваме победа или да чакаме, че в този момент обстановката ще стартира бързо да се трансформира в наша изгода. Ние сме едвам в самото начало на една огромна и комплицирана работа. И най-сериозната неточност би била да се успокоим в този момент и да оставим врага да се съвземе.
Украйна би трябвало да бъде победена, съветският народ би трябвало да бъде освободен, съветските земи би трябвало да бъдат върнати на Отечеството.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
От 10 октомври Русия нанася масирани удари с ракети и безпилотни самолети камикадзе по сериозна украинска инфраструктура. Царград към този момент прегледа тактиката за въздушна офанзива против врага и разграничи двата й съществени стадия. Първият е премахването на единната енергийна система на Украйна, вторият е физическото заличаване на мостовете през Днепър и на западната граница на страната.
Изпълнението на тези задания ще докара до транспортен колапс, коренно понижаване на опциите на украинската страна да напомпва на фронта свежо пушечно месо и западно оръжие.
Въпреки това, с цел да се подсигурява повратна точка на фронта, нашите военни би трябвало да довършат украинската система за противовъздушна защита и в това време да довършат остатъците от " повитрянните " сили (ВВС на Украйна). След това нашата оперативно-тактическа авиация ще може да стартира обработка на украински позиции и гръб от височини, недостъпни за ПЗРК. Ракетно-бомбовите удари ще подтиснат украинската артилерия, а това от своя страна коренно ще понижи боеспособността на пехотата.
Украинската противовъздушна защита: за какво още е жива?
През последните шест месеца специфичната военна интервенция (СВО) се организира като оръдийна война в стила на Първата международна война. Използването на авиация е лимитирано до нанасяне на удари под надолнище – кабриране, което е естествен метод на деяние за щурмови самолети и допустим за хеликоптери, само че явно неуместен за фронтовите бомбардировачи.
На този декор даже се не помни, че в първите седмици на акцията нашата авиация действаше по напълно друг метод: Су-34 нападнаха освен покрайнините на Киев, само че и цели в Западна Украйна. Бомбардировката беше подкрепена от комплицирани дейности за угнетяване на противовъздушната защита на съперника: във въздуха непрестанно бяха самолети с радиолокатори с огромен обхват на деяние А-50У, устройства за разстройства Ил-22ПП и изтребители Су-35С, въоръжени с противорадиолокационни ракети Х-31П. Оперативно-тактическите комплекси " Искандер " и РСЗО с огромен обхват " Смерч " участваха в ликвидирането на противовъздушните системи.
Успехи в тази битка имаше, и то обилни. По-късно обаче тази работа беше лимитирана, ролята на въздушно-космическите сили (ВКС) беше понижена, на някои места авиацията изчезна изцяло.
Защо това се случи е мъчно да се каже. От една страна, загубите, понесени от нашите Върховен касационен съд, евентуално са повлияли на решението. От друга страна политическият фактор наподобява изигра своята роля. Руският президент Владимир Путин заяви, че по време на пролетните договаряния в Истанбул са реализирани някои съглашения, които могат да доведат до преустановяване на огъня, само че Киев по-късно отхвърли да ги утвърди и извърши.
Логично е да се допусна, че на фона на упования мир висшето военно командване - което, несъмнено, знаеше за същността на договарянията - реши да не употребява самолети и екипажи в битката против съперника, който скоро можеше да спре опозиция. Паузата се проточи с месеци и единствено след поредност от настъпателни интервенции на въоръжените сили на Украйна, брутални кланета на цивилни, терористични офанзиви и убийства в нашия гръб (най-известните от които бяха убийството на Дария Дугина и детонацията на Керченският мост ) - беше решено да се води война освен с въоръжените сили на Украйна, само че и с украинската страна като такава.
Лов на ловците
Царград към този момент е разгледал въпроса за битката с украинската Противовъздушна отбрана. Най-общо казусът се свеждаше до това, че украинското командване отхвърли да пази тила, в това число сериозни обекти. Вместо това всички съществени зенитно-ракетни системи (ЗРК) бяха хвърлени на лов за нашите самолети. Комплексите бяха деликатно замаскирани и постоянно сменяха позициите си, а личните им радари се включваха единствено за хващане и обстрел на близко летящ аероплан.
Основната работа по наблюдението на обстановката и предварителното целеуказване беше осъществена от самолети за ранно предизвестие по въздуха на НАТО (AWACS), които непрестанно кръжаха по украинската граница във въздушното пространство на Полша и Румъния.
Тази тактика имаше и минус. С-300 и Бук, които бяха сложени в засада, оставиха основни точки в украинския гръб незащитени. Ето за какво през всичките тези месеци нашите ракети можеха умерено да „ калибрират “ всевъзможни обекти на територията на Незалежная: никой не охраняваше стопанската система.
Въпреки това, преди началото на в действителност масираните удари, обстрелът с крилати ракети не представляваше огромен проблем: фабрика повече, фабрика по-малко - за страна, чийто бюджет се състои от повече от 50% от непознати траншове, и военно-промишления комплекс се намира на територията на страни-членки на НАТО, не е толкоз огромна загуба.
Всичко се промени, откакто нашата войска стартира всеобщо да употребява евтини дронове-камикадзе, известни като " Геран-2 ". Масираните удари на безпилотни самолети най-сетне в действителност навредиха на Киев и го сложиха в неприятна „ алтернатива на решения “: да изтеглят системите за противовъздушна защита от фронта и да покрият с тях останалите електроцентрали или да продължат да дебнат нашите самолети. При тези условия украинските противовъздушни системи бяха принудени да излязат от сенките; вследствие на това от фронта бяха изпратени видеоклипове за тяхното заличаване от Ланцет, различен тип дронове-камикадзе.
Довършете оживелите
До началото на СВО Украйна разполагаше с почти 250 пускови установки С-300 и минимум 70 Бук във версия М1. През последните месеци нашите войски съумяха да унищожат минимум 200 С-300 и 30-40 ракети " Бук ". Всъщност украинската противовъздушна защита е доведена до такова положение, че не може да обезпечи отбрана на цялата територия, по тази причина командването я концентрира върху най-важните за себе си посоки.
Видеозаписът на многочислените зенитни залпове на украинци против нашите дронове и крилати ракети демонстрира, че тяхното военно управление небрежно провежда обектова противовъздушна защита въз основата на системите С-300.
По принцип " тристотките " са ситуирани към Харков, Киев, Днепър, Лвов, Николаев и Одеса. Между другото, забележителна част от ударите по многоетажните жилищни здания се дължат на тях. Това се дължи на обстоятелството, че комплексите се употребяват за пукотевица по крилати ракети с въздушно изстрелване " Калибър " и Х-101, които имат доста дребна отразяваща повърхнина и елементарно се губят на фона на високи здания. Освен това украинските С-300 изстрелват и прекомерно остарели ракети, които не постоянно сработват правилно след изстрелване.
„ Буковете “ в по-голяма степен остават в оперативно-тактическия гръб на въоръжените сили на Украйна, пречейки на нашата авиация да ги бомбардира. Основните региони на тяхното разполагане са източната част на Харковска област, Запорожие и зоната, включваща северната част на Херсонска и югозападната част на Днепропетровска област. Отбелязано е и съществуването на комплекси в региона на Киев, северно от столицата.
Заслужава да се означи, че форсираната принудена интензивност на украинската противовъздушна защита към този момент им излиза през носа. Онзи ден нашето Министерство на защитата разгласява фрагменти от унищожаването на две пускови установки С-300 от дрон камикадзе " Лансет " ; Също по този начин видео с унищожаването на Бук попадна в открит достъп.
Какво би трябвало да се направи, с цел да се унищожи изцяло украинската система за противовъздушна защита, е доста ясно: да се ударят най-чувствителните цели, да се принуди врагът да отвори позициите си и неотложно да се унищожат неговите системи за противовъздушна защита. Най-важното нещо е да не оставяте врага на мира. Не позволявайте на Киев и неговите западни сътрудници да вкарат и разположат западни системи за противовъздушна защита и зенитни оръдия. Ако още един път се забавим и позволим на врага да откри противоотрова за нашите „ Герани “ и „ Калибри “ (а както знаете, няма неустоими оръжия), тогава ще бъде извънредно мъчно да върнем самодейността назад в нашите лични ръце.
Атаки против летищата
Формално, преди началото на СВО, Украйна разполагаше с няколкостотин бойни самолета, само че единствено към 98 от тях бяха в бойна подготвеност. В бъдеще украинските експерти извадиха от консервация и ремонтираха тези „ литаци “, които бяха в небоеспособно положение преди началото на спора. Въпреки това, за разлика от противовъздушната защита, самолетите не могат да седят в засада дълго време, без да излязат. Украинското командване интензивно употребява своите военновъздушни сили, с цел да отблъсне нападенията на нашите въздушно-космически сили (най-опитните противников бойни водачи починаха в борби с нашите асове), да нанася удари по нашите колони и да бомбардира Змийския остров.
С всяка такава интервенция броят на " Хероите " нарастваше, а броят на „ литаците “, намаляваше. Според последните оценки в Украйна към този момент има към 20 бойни самолета, които към момента могат да се вдигнат във въздуха. Съдейки по последните загуби, Су-27 и МиГ-29 остават във въздушния флот. Загубата на рядкия разследващ Су-24МР е по-скоро загуба на неповторима единица за бронетанковите сили, в сравнение с доказателство, че такива машини към момента са на въоръжение в Киев. Възможно е също по този начин украинците да са запазили няколко щурмовика Су-25. Но след пролетно-летните загуби няма по какъв начин да са доста.
Анализът на известията от открити източници демонстрира, че Военновъздушни сили на Украйна употребяват летищата в Миргород и Василков, които са били непрекъснати бази на изтребителните бригади преди началото на СВО. След началото на спора базите в Кропивницки и Долгинцево бяха задействани още веднъж. Също по този начин тогавашните руските военновъздушни бази в Одеса и Николаев се употребяват като краткотрайни бази. В същото време последните украински Военновъздушни сили бяха реактивирани и даже осъвременени безусловно под носа на нашата войска.
Съответно, с цел да се лиши украинската авиация от нейните бази, е належащо редовно да се поразяват шестте изброени нагоре обекта.
По цялята суровост на военната просвета
За уточнения по отношение на вярното заличаване на противников авиобази Царград се обърна към заслужилия авиатор на Русия генерал-майор в оставка Владимир Александрович Попов.
Ако нанесем удар по авиобаза, първо би трябвало да изведем от строя пистата (пистите), сподели специалистът. - За това се употребяват бетонобойни муниции. Ударът се ползва под лек ъгъл по отношение на пистата, почти 7–10 градуса, до момента в който самолетът навлиза по оста на пистата. Поражението се ползва в края, в центъра на пистата и първоначално. За какво? За да се нареже пистата на дребни сектори, неизползваеми за самолети.
След разрушаването на лентата е належащо да се удари по главната пътека за рулиране, която може да се употребява и като ерзац писта, отбелязва Попов. " И едвам по-късно прекосяваме към унищожаването на централната станция за зареждане на самолети. След това може би е целесъобразно да нанесем удар по оборудванията за радиотехническа поддръжка на полетите ", сподели генерал-майорът пред Царград.
На същия стадий се унищожават кулата за ръководство на полетите и арсеналът, където се съхраняват муниции. Но даже и по-късно борбата с базата не свършва: в края на краищата в нея към момента има прекалено много потребно за врага имущество. За да не може да го употребява, е належащо да се бомбардират аварийните писти, някои от които може да са неасфалтирани, грунтови. Трябва да се изследват съществуващите пътища наоколо, като се обърне особено внимание на вършиме сектори с асфалтова или бетонова настилка: те могат да се употребяват и като писти.
Основното нещо е да не оставяте врага на мира
Русия най-сетне стартира да води война против тила на украинската войска и против инфраструктурата, която разрешава на вражеския режим да действа. Това несъмнено е щастлив миг, само че не изпадайте в еуфория. Прост образец: макар виковете, идващи от Киев, не повече от 9% от потенциала на украинската енергийна система беше изваден от строя за две седмици бомбардировки, както крещят украинските управляващи, само че не повече от 9%. Зеленски и Арестович съзнателно преувеличават вредите от нашите „ калибрировки “ с вярата, че руснаците ще се успокоят и ще спрат процеса на деелектрицизация на страната.
Атаките против мостове и железопътна инфраструктура още даже не са започнали; елиминирането на летищната мрежа също е в далечно бъдеще.
Следователно към момента нямаме причина да честваме победа или да чакаме, че в този момент обстановката ще стартира бързо да се трансформира в наша изгода. Ние сме едвам в самото начало на една огромна и комплицирана работа. И най-сериозната неточност би била да се успокоим в този момент и да оставим врага да се съвземе.
Украйна би трябвало да бъде победена, съветският народ би трябвало да бъде освободен, съветските земи би трябвало да бъдат върнати на Отечеството.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ