Да заселиш Сибир или да построиш канибалски остров
В Томска област, Русия може да откриете следите на един доста чудноват, само че яростен гулаг. Всяка година хора от околните области изминават близо 550 километра от сибирския град до Назински остров, позициониран тъкмо по средата на река Об. Там слагат дървен кръст и се надяват, че умрелите от лятото на 1933 година са намерили покой.
Това поклонение припомня на свирепите санкции и борби, позволени от Йосиф Сталин по време на неговото грубо ръководство в идващите 3 десетилетия. Във въпросната година една дребна флотилия оставя на дребния остров на река Об към 3000 нови поданици. Тяхната задача е да построят къщи и да се заселят, без да подозират, че това доста скоро ще се трансформира в тяхната гробница. Хората били събирани от съвсем всяка точка на Русия и надлежно още с акустирането на брега били дадени първите 23 жертви, които умират още по пътя за символичната обетована земя.
Всички мирни пандизчии трябвало да опознаят още по-суровата страна на живота. В идващите месеци с тях ще се срещнат глада, заболяванията, насилието и други жестоки черти, за чието битие никой даже не подозира. Пристигналите бедстват, само че не могат да повярват, че идват още хора на острова. Щом пазачите спрели питателните дажби, оживелите нямали никаква друга опция с изключение на да се отдадат на канибализъм. Хората от другата страна на брега постоянно виждали човешки остатъци във водата и по тази причина кръстили дребния остров „ Острова на канибалите “.
Снимка: By User:NordNordWest – https://commons.wikimedia.org/wiki/File:%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D1%96%D0%BD%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%B4%D1%96%D1%8F_(%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0).svg, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76939519
Архивите демонстрират стряскаща цифра от близо 4000 изчезнали или оповестени за мъртви. До август от 6700 пристигнали пандизчии ще останат едвам 2200. Толкова хора са събрани на малко островче с дължина от близо 3 километра и широчина от едвам 600 метра. Според разказите на очевидци, една от приютените дами била с изрязани прасци. Това безчовечие било породено на острова, откакто даването на храна било прекратено. Жертвата към този момент не можела да се движи, въпреки и да била на едвам 40 години.
Брилянтният проект за заселване на Сибир и Съветски Казахстан се родил в главите на Генрих Ягода и Матвей Бърман. Идеята била да изпратят към 2 милиона души в лютия север и по-късно да култивират земята. По този метод е било допустимо да избегнат украинския апетит, само че за жалост концепцията не се случва. Стартът за събиране на изселници почнал с връщането на адресната система. И всеки изселник, който не отговарял на адреса в паспорта си бил подготвян за изселване в друга точка. Един студент споделя, че учил в Москва и през уикенда решил да отиде на посетители на своята вуйна. Не стигнал, даже не съумял да почука, хванат е незабавно от полицията и изпратен в Сибир.
Нямал документ в себе си, само че пък получил билет за по-малко приветлива точка в Русия. Друга „ вълнуваща “ история е тази на Кузма Салников. Човекът работил в Новокузнецк като миньор, имал две деца и жена и един ден отпътувал до Новосибирск, с цел да пазрува от по-големия ЦУМ. В момента на неговото посещаване, полицията завардва всички изходи и стартира да прибира всеки, който не е бил формален гражданин на града. Хората на острова знаели, че преминаващите пазачи от лодките хвърлят части самун и в случай че някой успее да го стигне ще се храни, в противоположен случай се чака по-специален канибалски улов. Макар и да няма място за нови поданици, полицията продължавала да събира хора.
По архивни данни се приказва, че в района били докарани към 25 000 души. Някои имали шанс да оцелеят при разпределянето на територии, тъй като ледовете на реките не разрешавали по-нататъчни пътешествия. Онези, които били изпратени на острова на канибалите не са били родени под щастлива звезда. Враговете на партията трябвало да съжителстват с нарушители и да изградят една приветлива конюнктура на гнет в суб културата. Историите за острова са като сюжет за филм на ужасите. Оцелели описват, че са взимали органи от умиращите, други си спомнят, че дамите били завързвани за дървета и са изрязвали разнообразни елементи от тялото им. Историите бързо се разпространявали измежду локалните поданици и по този начин достигнали до ушите на член от комунистическата партия. Василий Величко направил лично изследване през юли. Ужасен от откритията, той написал 11 страници отчет. Същият бил изпратен със секретната поща и е оголен едвам през 1994 година. Преди това за зверствата никой не знае безусловно нищо или най-малко това е версията. Ето дребна част от отчета:
„ Хората започнаха да умират. Понякога изгарят живи, до момента в който седят покрай огньовете. Умират от мраз и безсилие. След снеговете и мраза стартира да вали и вледеняващи ветрове покориха острова. Хората продължаваха да стоят без храна. Всеки 4-5 ден се носи ръжено брашно на острова и се разпределя сред заселниците. Няколкостотин грама за всеки. Щом го получат, всички тичаха до реката и го месеха в шапките си – мнозина умираха от дезинтерия. Повечето нямаха сили даже за месене и го консумираха брашното по този начин. Умираха от задавяне или задушаване. “
Островът е евакуиран в края на юли 1933 година и когато Величко се завръща през август не открива нито един от заселниците. Дописва следното в отчета си:
„ Тревите на острова бяха извънредно високи. Местните поданици ходили постоянно там да берат боровинки, само че разкрили трупове и цели бараки цялостни с човешки кости. “
През идващите години ще стане ясно, че живеещите в околните села ще вървят до острова и ще вадят златни зъби от черепите на мъртвите. Достигналият отчет в Москва кара партията да проверява и всички основатели на този лагер били изпратени в затвор за няколко години фиктивно, по-късно присъдата им била анулирана, а всичко останало отишло в архивите. Василий Величко по-късно е изпъден от партията за уронване на престижа ѝ. Става боен коресподент и пътува с алената войска чак до Берлин. Никога повече не написа нищо за Канибалския остров. За няколко месеца са заличени близо 4000 индивида, никой не знае какъв брой още са починали в този огромен и толкоз нападателен проект за подчинение на Сибир. Историята мълчи за тази жертви.
