Пътеводител за силна БГ икономика
В тези сложни и несигурни години не можем да разчитаме даже на устойчиво държавно управление, а вървим от едни избори към идващите. Държавата се ръководи от служебни държавни управления повече, в сравнение с от постоянни и, нагледно казано, нашата лодка се носи по течението на събитията, люшкана от вълните на международния океан.
В такова време отговорността за ръководството се трансферира от една политическа мощ на друга, а аритметичните сборове на претендентите да вземат в свои ръце ръководството не обезпечава нужната поддръжка в Народното събрание. Рулетката се превърта и при започване на април са следващите парламентарни избори. После отново ще се търси политическата настройка, която да получи мандат за ръководство. Същевременно се приказва, че наесен ни чакат избори „ 2 в 1 “ за локална власт и отново за парламент.
При тези турбуленции политиците бягат от отговорност и подхващат дейности без ясна цел и посока. Затова представители на четирите работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обобщават главните цели за 2023 година, на които бизнесът държи. Те са ориентирани към работата на всички институции, само че и към всички политически партии, които считат да вземат участие в ръководството. „ Ако се съобразят с тези цели, ще се предпазят от късогледа популистка политика, която в дълготраен проект е нездравословна за българската стопанска система “, твърдят водачите на работодателските организации. Те ще се борят за реализирането на своите планове, потребни за българската стопанска система, по този начин, както водата пробива камъка.
Четирите работодателски организации имат консенсус за главните цели, значими за страната и бизнеса. Включваме гледната точка и на специалист по въпросите на енергетиката.
Васил Велев:
Влизането в еврозоната остава основен приоритет
Благосъстоянието ще пораства, в случай че хората са мощно стимулирани да учат, да работят и непрекъснато да покачват своята подготовка
Васил Велев е ръководител на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България
Ръстът на инфлацията би трябвало са се ограничи и за задачата би трябвало да се откри метод трендът на цените да се обърне, защото по този параметър към момента не отговаряме на условията за участие в еврозоната. Затова би трябвало да се понижи и нездравословният наднормен популизъм. Трябва да се спре харченето на пари, които нямаме, а ги вземаме на заем. Социалното подкрепяне от дълго време трябваше да е по-целенасочено. През тази година бизнесът да направи старания и да усили приходите на работещите, без това да въздейства на цените. Ние насочваме и апел за понижаване на цените, само че и за предприемане на нужните ограничения, с цел да реализираме тези значими за страната цели:
-Спазване на уговорката за присъединение на България към еврозоната през 2024 г.
-Приемане на България в Шенгенското пространство през 2023 година
-Приемане на България в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Социалната политика, която се организира в България, насочва неправилни послания и води до крах на нравите. В комплект с политиката по приходите тя споделя, че няма потребност да се образовате и да се квалифицирате, да се трудите, тъй като ще получавате великодушни помощи, без значение от имуществото, което притежавате. Такъв е и пенсионният модел, който дава на половината пенсионери съвсем идентични пенсии, без значение от приноса по време на трудовия им път. Провежда се политика за лов на гласоподаватели, ориентирана към хора, които избират да получават, без да се трудят. Така хората се демотивират да учат, да се квалифицират и да работят. По отношение на така наречен професионални безработни, които източват обществените фондове, през предходната година нямаше прогрес и това си остава като язви, които деморализират обществото.
За енергетиката е добре да си дадем сметка, че тя не се развива сама за себе си, а е средство. Енергията би трябвало да е сигурна, чиста и налична. При грандомански заплануваните вложения цената на микса няма да е налична. Пазарът на електрическа енергия е сгрешен и по тази причина се постанова да има механизми за компенсиране на свръхвисоките цени на електрическата енергия. Ние сме за разсрочване на уговорката от 2019 година за понижение с 40% на въглеродните излъчвания при производството на сила от въглища. Настояваме да се пренасочат средствата най-малко по две от стратегиите за 1,6 милиарда лв., планувани за системи за предпазване на сила и за геотермални централи. Тези средства ще са задоволителни, с цел да се финансира грантова скица, посредством която всяко дружество и всяко домакинство, което изиска, ще може да получи сред 30% и 50% поевтиняване на ВЕИ и системи за предпазване на силата за лично ползване.
Социална политикаФинализиране на договарянията по изработването и приемането на транспарантен механизъм за усилване на договорното начало при определянето на минималната работна заплата за страната, съгласуван с Конвенция № 131 на МОТ и вярното транспониране на Директивата за съответни минимални работни заплати, отчитайки, че заложените в нея знаци са целесъобразни, а не наложителни.Развитие на пенсионния модел, подтикващ работещите да се обезпечават върху действителните си приходи, и консолидиране на уязвимите обществени групи в пазара на труда. Подкрепа и развиване на частните пенсионни фондове и повишение на информираността на обществото за финансовия дирек на пенсионното обезпечаване. Ограничаване практиката за непрекъснати промени на държавните политики в пенсионния модел, целящи краткосрочни политически цели, а не дългосрочност и резистентност на пенсионната система.Подобряване на адекватността на поддръжката, предоставяна по линия на системата за обществено подкрепяне, и обвързването й, където е допустимо, с присъединяване в стратегии за базова просветеност, обучение, образование, полагане на труд.Преразглеждане на държавната политика, обвързвана с Държавен фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система във връзка с стабилността на пенсионната система за да бъде действителен буфер.Европейски политики и инвестицииСъздаване на Консултативен съвет за наблюдаване осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ)Иницииране на договаряния по „ Нов публичен контракт “ за България, съгласуван с самодейността на Международната организация на работодателите за недопускане на политизация на трудовите връзки и реализиране на баланс сред ограниченията в подсилване на стопанската система и възстановяване на виталната средаСтриктно съблюдаване на периодите за разкриване на процедурите по НПВУ и оперативните стратегии, за най-бързо обезпечаване на достъп на българския бизнес до ресурса, очакван по стратегиите.
Евгeний Ивaнoв:
Да бързаме постепенно с измененията, криещи риск за българската промишленост
Изработването и използването на Пътна карта за прехода към климатична индиферентност и развиване на енергийния бранш в България не търпи отсрочване
Евгeний Ивaнoв е изпълнитeлeн диpeĸтop и члeн нa УС нa Kонфедерацията на работодателите и индустриалците в България
Годината е сложна и в случай че до края на 2023-а успеем да изпълним по-голямата част от набелязаните цели, ще може да се поздравим с резултат, който въздейства „ на джоба “ освен на бизнеса, само че и на семействата.
Първи приоритет в сегмента „ Енергетика и „ зелен преход “ е да поправяме изкривяванията на пазара на едро на електрическа енергия при рискови цени посредством отплата на потребителите на свободния пазар, включително приемане на механизъм и процедури за сключване на дълготрайни контракти за енергоинтензивните предприятия. Говорим за обезщетения, а не за помощи, защото много се спекулира с този термин, от време на време от неведение, различен път злонамерено. Това са непозволено конфискувани пари поради непазарно високите цени. Електроинтензивен значи, че технологията изисква приложимост на ток повече от междинното, а не значи неефективност. Нека не разрешаваме на нашите съперници от другите страни да получават преимущество посредством механизми за дълготрайни контракти, което им подсигурява по-ниски цени, а българската промишленост да заплаща надалеч по-скъпо. Време е да се сътвори работещ обезщетителен механизъм и за природния газ, когато неговите цени станат ненадейно високи. Настояваме за възпиране от използване на клаузите в договорите с крайните клиенти „ вземи или заплати “.
Формиране на народен пазар на излъчвания на парникови газове, за търговия на спестените излъчвания и непосредствено закупуване от българската промишленост, което ще я поддържа да работи и да създава. Настояваме за активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена договорка с оглед реализиране на структуриран метод при образуване на националните политики по така наречен зелен преход. Управляващите би трябвало да се допитват до нас, когато вземат решение какво да вършат, защото до момента постоянно са бъркали с политиката „ Събрахме се, взехме решение и в този момент ви осведомяваме “. После си признават, че са сбъркали, само че строшен клон не се лепи.
Ключов приоритет е изработването на национална Стратегия за стабилно енергийно развиване на България до 2030 година с небосвод до 2050 година, на Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на България 2021-2030 година с небосвод до 2050 година, на проектите за развиване на преносната и разпределителните електрически мрежи, газопреносната инфраструктура – на основата на действителна оценка на националните цели и поощряване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на сила, отчитайки стратегическите ползи на страната и създавайки предпоставки за енергийни доставки при минимални разноски според условията на Закона за енергетиката. Тези документи би трябвало да бъдат създадени с присъединяване на бизнеса, защото има какво да предложим.
Не търпи отсрочване изработването и систематичното използване на Пътна карта за прехода към климатична индиферентност и развиване на енергийния бранш в България с следващи мониторинг, надзор и коригиращи ограничения – годишно, която да следва правилата на гарантиране на сигурността на енергийните доставки и постигането на задачите за климатична индиферентност с минимални разноски за енергийната система и потребителите. Принципът би трябвало да е „ Бързай постепенно “, с цел да се предпазим от неточности с установяване на периоди, рискови за българската промишленост.
Наш приоритет е повишението на потенциала и интензивността на КЕВР за следствие и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна централизация. В бранша има проблеми, само че Комисията не подхващаше забележими дейности.
Важно е насърчаването на производството и съхранението на електрическа енергия от ВЕИ за лично ползване – както посредством облекчение на процедурите, по този начин и посредством съответни финансови тласъци и принадлежности, включително посредством средствата от НПВУ и оперативните стратегии. Досега системата по този начин беше настроена, че караше искащите да влагат в такива мощности сами да се откажат. Изграждането на нови индустриални мощности в региона на електропроизводството да става единствено на пазарен принцип. Не може да преглътнем нови дълготрайни контракти, които страната субсидира, а ние плащаме тези „ дотации “. Всичко това значи да се увеличи успеваемостта и на държавните предприятия в бранш „ Енергетика “. Критикувани сме от някои анализатори за отхвърли от цялостна либерализация на пазара на електрическа сила. Смятаме, че е по-добре да забавим темпото и да поотложим някои от ограниченията. В един миг обаче би трябвало да стигнем до цялостна либерализация. Може би не на следващия ден, а в рационален период.
Енергетика и „ зелен преход “Национални цели в региона на климата до 2030 – 2050 г.Чиста, налична и сигурна енергияПромишлена тактика за кръгова икономикаУстойчива и умна подвижност, включително електрическа подвижност и водородни технологии – създаване на национална нормативна уредба за развиване на инфраструктура за различни горива и осъществяване на стратегия за реализацията на тази инфраструктура в сходство с европейската правна рамка за различните горива и пакет „ Fit For 55 “Екологосъобразно строителство и инфраструктураЕкологосъобразна селскостопанска политика „ От фермата до трапезата “Опазване на биологичното многообразие, нулево замърсяване и нетоксична околна средаНаучни и научно-приложни проучвания, поощряване на нововъведенията, образованието и обучениетоСоциално зает и обективен преход. Финансиране на прехода посредством добра съгласуваност на вероятните европейски и национални стратегии, включително НПВУ, инструментите по Кохезионната политика 2021-2027, Механизма за обективен преход, REACT-EU.
Цветан Симеонов:
Да се усъвършенства системата на образование при всички възрасти
Чрез стратегия и пакет от ограничения за привличане на гении ще се реши казусът с дефицита на висококвалифицирани и дефицитни експерти
Цветан Симеонов е ръководител на УС на Българската търговско-промишлена палата
В Европа, в България, а към този момент даже и в Китай се съзира заплахата от застаряване на нациите. Във Франция профсъюзите оказват опозиция против увеличението на възрастта за пенсиониране, само че при повишаване продължителността на живота е обикновено и прагът за влизането в третата възраст да се усилва. Затова е значимо да се усъвършенства системата за образование на възрастни за реализиране на синергия в политиките на МТСП и МОН, в подтекста на НПВУ и самодейностите на европейско равнище – самостоятелни обучителни сметки, микроквалификации.
Образованието и бизнеса си сътрудничат, диалогичност има. Но е нужно продължение на напъните за действителна връзка сред образованието на всички равнища и бизнеса, с оглед обезпечаване потребностите на пазара на труда. Понякога предприятия декларират избран брой хора да бъдат подготвени в дадена професионална гимназия. Има случай, при който коронавирус рецесията промени обстановката и компанията отхвърли да одобри тези младежи на работа, само че това е по-скоро изключение, в сравнение с всеобща процедура.
Нужно е да се създаде стратегия и пакет от ограничения за привличане на гении – на висококвалифицирани и дефицитни експерти. Пазарът на труда в България е добре да е отворен към повече страни. Трябва да се подобрят опциите за привличане на задгранични студенти и да се обезпечи достъп до пазара на труда в България за задгранични жители, придобили висшето си обучение в нашата страна. Няма учредения страната да попречва вноса на служащи, само че не трябва да толерираме и случаите, когато незабавно при приемането на българско поданство, съответните лица отпътуват в Западна Европа.
Недостигът на квалифицирана работна мощ все по-остро се усеща. Затова избавление за всеки бизнес са нововъведенията. Компании, които вложиха в такава тенденция, взеха решение казуса с неналичието на задоволително фрагменти и с недобрата подготовка. Новите действителности постановат повишение на цифровите умения на цялото население, и в частност – на служащите и чиновниците. Нужни са и други ограничения:
Програма за приобщаване на трайно изолираните от просветителния развой и пазара на труда посредством наложително обучение, посредством труд, даже посредством насилствени ограничения, само че и със стимулиПомощите да се дават против общественополезен трудСъздаване на условия за интензивно присъединяване на пазара на труда на работещи майки посредством обезпечаване на налични услуги за развъждане на децата – строителство на детски ясли, градини и кътове, може и посредством публично-частно партньорствоОблекчаване на процедурите за импорт на служащи в страната и ограничения за поощряване на устойчивата им претовареност в България.
Добри Митрев:
По-доброто е-управление носи удобства на бизнеса
Съществуващият данъчен модел да се резервира и отсега нататък, само че да се понижи делът на Брутният вътрешен продукт, преразпределян през държавния бюджет
Добри Митрев е ръководител на УС на Българската стопанска камара
Мерките за ограничение на инфлацията са наложителни. Ако има спънка пред участието ни в еврозоната, особено във връзка с критериите от Маастрихт, то това е ценовата непоклатимост. Ако в първите месеци на тази година успеем да потиснем инфлацията, България ще има всички шансове да стане пълновръстен член на еврозоната през 2024. Необходимо е да подобрим средата за правене на бизнес в България, в случай че тя е удобна, това ще се отрази на благосъстоянието на всеки. Затова са нужни вложения – вътрешни и външни, ориентирани към повишение на добавената стойност. Управляващите е редно да предложат нужните тласъци за бизнесмените да влагат в България. Необходимо е да се ускори построяването на електронното ръководство – капиталов развой, административни услуги за бизнеса, опазване на здравето, обучение, в това число електронни разплащания във всички държавни и общински административни структури. Е-управлението е в директна връзка с регулациите. При тях би трябвало да се ползва правилото 1-in-2-out – когато се вкарва нова регулация, да се извеждат две от старите.
Наскоро направихме изследване и се оказа, че в България има към 900 регулаторни режима. Не знаем друга страна с толкоз доста регулации, а те на процедура са пречка за всеки бизнес. Не сме срещу контрола от стана на страната и на институциите, само че когато това е прекалено, то отблъсква искащите да вършат вложения. Призоваваме да се откри метод за повишение успеваемостта на административните структури при понижаване броя на заетите в тях. Продължаването на административната промяна съгласно нас е неизбежно. Понякога бързината е по-важна от цялостната среда. Ние сме за опазване на съществуващия данъчен модел и понижаване каузи на Брутният вътрешен продукт, преразпределян през държавния бюджет, в подтекста на съблюдаване на Маастрихтските критерии.
Прилагане на разходопокривния принцип при установяване размера на държавните такси - колкото коства цената на тази услуга, толкоз би трябвало да е таксата. Призоваваме за предприемане на действителни дейности по използване на правилото “Замърсителят заплаща “ при установяване размера на таксата за битови боклуци, защото нито данъчната оценка на един парцел, нито отчетната стойност е показателна за това кой какви боклуци образува.
Честите политически смени, несигурността за политиците и за институциите през предходната година не разреши нито един от тези значими цели да бъде сбъднат през 2022 година Надяваме се, че през тази година ще се работи за тяхното осъществяване:
Набелязване на ограничения за ограничение растежа на инфлациятаПодобряване на цялостната капиталова среда и основаване на предпоставки и тласъци за частни вложения, ориентирани към цифровия и зелен преходРеални дейности по създаване на електронното ръководство във всички областиПреминаване към действително програмно бюджетиранеОграничаване на така наречен екологичен рекет против бизнеса, препятстващ капиталовия развой и растежа в региона на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрияЗапазване на съществуващия данъчен моделВъвеждане на правилото “Замърсителят заплаща “ при установяване на размера на таксата за битови отпадъциПроектите на нормативни актове с административната тежест да се гледат през призмата на въздействието им върху конкурентоспособността и активността на дребните и междинните предприятияБорба със сивата стопанска система, корупцията, монополизацията и картелизациятаСправяне с проблемите на трафика по граничните пунктове посредством подписването на двустранни контракти със прилежащите на България държавиНасърчаване на вложенията в железопътния, морския и речния превоз и връзките сред тях.Изграждане, рехабилитация и поддръжка на различни шосейни направления и дотъкмяване на автомагистралите.
Калоян Стайков:
Енергетиката се нуждае от тактика за развиване
Нека не оставяме този значим за стопанската система и обществото бранш да се носи по течението и да зависи единствено от прилива на международните талази
Калоян Стайков е основен икономист в Института за енергиен мениджмънт
Най-големият проблем за българската енергетика е неналичието на енергийна тактика. Сега няма визия по какъв начин желаеме да наподобява нашата енергетика напред във времето и какво да е нейното място в стопанската система. Тя не съществува във вакуум, а действа, с цел да обслужва стопанската система и обществото. Липсва ли дълготрайна визия, като дойдат спешни времена като 2021-2022 година, започваме да решаваме проблемите от през днешния ден за на следващия ден. Това основава верига от неверни решения, които довеждат до структурна смяна в енергийния бранш, което е реалност в цяла Европа. Няма ли визия, просто се носим по течението и подвластен от новия прилив на международните талази. Същевременно се надяваме зимата да не е доста студена, лятото да не е свръхгорещо, разчитаме някак си рецесията да ни подмине и да се върнем в познатото обикновено. Стратегията се свежда до „ Да се надяваме нещо неприятно да не се случи “. И нямаме План Б, на който да се опрем, в случай че стане нещо неприятно. Плюс това не престават да ни връхлитат новите провокации, свързани с цената на природния газ, с развиването на енергетиката, следването на климатичните цели. Има напън от страна на интернационалните фактори, само че има и вътрешен напън от лобистки групи и кръгове по ползи. Всеки дърпа чергата към себе си.
Ето за какво най-големият проблем е неналичието на стратегическа визия за българската енергетика, при което всеки идващ проблем се отразява върху първия в редицата. България трябваше да одобри Национален проект за възобновяване и резистентност, който трябваше да стъпи върху Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата, който трябваше да стъпи върху енергийна тактика, която нямаме. И върху всичко това трябваше да стъпят териториалните проекти за обективен преход. Така виждаме по какъв начин като липсва хубавичко основа, градим нагоре, само че тези решения, промени и проекти са нестабилни. Освен това сбърканата поредност на стратегическите документи също основава проблем: Вместо новите документи да са в синхрон със тактиката, в този момент ще се наложи тактиката, която би трябвало да е основа, да се съобрази с към този момент построената структура над нея.
Стратегическата визия за електроенергийния бранш, която беше показана, се основава на неверен метод. Този бранш не съществува самичък за себе си, а е обвързван с другите енергийни подсектори – да вземем за пример газовия и топлоенергетиката. Когато не знаем какво ще е енергийното ползване и каква промишленост ще развиваме, тогава е доста мъчно да се направи цялостна тактика, тъй като не знаем какви са енергийните потребности на страната или района. Работата „ на парче “ води до нови ограничавания в степените на независимост.
В България има потенциал да се направи добра енергийна тактика, само че с цел да се заложат цели, би трябвало да има устойчиво болшинство в Народното събрание. Прилагането им обаче лишава години, дори няколко мандата. Визията би трябвало да е дълготрайно подкрепена. Политическите конфигурации се менят, тактиката за развиването на даден бранш обаче не може да следва този „ вятър “ на смяната. Необходимо е да има бистрота и предвидимост, само че и еластичност, която да ни разрешава да вършим нужните маневри в крайник с провокациите на времето, само че и с новите технологии, които ще се появяват.
ПриоритетиОсновен източник на неустановеност през 2023 година продължава да е пазарът на природен газ. Цените динамично се трансформират, само че би трябвало да има по-голяма бистрота и предвидимост в този подсектор.Пазарът на електрическа енергия е с доста въпросителни. Цените зависят от пазара „ Ден напред “, а пазарът на дълготрайни контракти се подценява.Механизмът за компенсиране на бизнеса да се промени. Някои нямат потребност от помощи и не е целесъобразно да има субсидиране на всички. При огромен първичен потрес може да се окаже поддръжка на всеки, само че към този момент няма логичност това да продължава по същия метод.Изготвянето и приемането на енергийната тактика също би трябвало да е в дневния ред за 2023 година, с цел да знаем накъде вървим в развиването на бранша. Трябва да се реализира и съгласие за промените, които да се подхващат в границите на Плана за възобновяване и резистентност.Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
В такова време отговорността за ръководството се трансферира от една политическа мощ на друга, а аритметичните сборове на претендентите да вземат в свои ръце ръководството не обезпечава нужната поддръжка в Народното събрание. Рулетката се превърта и при започване на април са следващите парламентарни избори. После отново ще се търси политическата настройка, която да получи мандат за ръководство. Същевременно се приказва, че наесен ни чакат избори „ 2 в 1 “ за локална власт и отново за парламент.
При тези турбуленции политиците бягат от отговорност и подхващат дейности без ясна цел и посока. Затова представители на четирите работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обобщават главните цели за 2023 година, на които бизнесът държи. Те са ориентирани към работата на всички институции, само че и към всички политически партии, които считат да вземат участие в ръководството. „ Ако се съобразят с тези цели, ще се предпазят от късогледа популистка политика, която в дълготраен проект е нездравословна за българската стопанска система “, твърдят водачите на работодателските организации. Те ще се борят за реализирането на своите планове, потребни за българската стопанска система, по този начин, както водата пробива камъка.
Четирите работодателски организации имат консенсус за главните цели, значими за страната и бизнеса. Включваме гледната точка и на специалист по въпросите на енергетиката.
Васил Велев:
Влизането в еврозоната остава основен приоритет
Благосъстоянието ще пораства, в случай че хората са мощно стимулирани да учат, да работят и непрекъснато да покачват своята подготовка
Васил Велев е ръководител на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България
Ръстът на инфлацията би трябвало са се ограничи и за задачата би трябвало да се откри метод трендът на цените да се обърне, защото по този параметър към момента не отговаряме на условията за участие в еврозоната. Затова би трябвало да се понижи и нездравословният наднормен популизъм. Трябва да се спре харченето на пари, които нямаме, а ги вземаме на заем. Социалното подкрепяне от дълго време трябваше да е по-целенасочено. През тази година бизнесът да направи старания и да усили приходите на работещите, без това да въздейства на цените. Ние насочваме и апел за понижаване на цените, само че и за предприемане на нужните ограничения, с цел да реализираме тези значими за страната цели:
-Спазване на уговорката за присъединение на България към еврозоната през 2024 г.
-Приемане на България в Шенгенското пространство през 2023 година
-Приемане на България в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Социалната политика, която се организира в България, насочва неправилни послания и води до крах на нравите. В комплект с политиката по приходите тя споделя, че няма потребност да се образовате и да се квалифицирате, да се трудите, тъй като ще получавате великодушни помощи, без значение от имуществото, което притежавате. Такъв е и пенсионният модел, който дава на половината пенсионери съвсем идентични пенсии, без значение от приноса по време на трудовия им път. Провежда се политика за лов на гласоподаватели, ориентирана към хора, които избират да получават, без да се трудят. Така хората се демотивират да учат, да се квалифицират и да работят. По отношение на така наречен професионални безработни, които източват обществените фондове, през предходната година нямаше прогрес и това си остава като язви, които деморализират обществото.
За енергетиката е добре да си дадем сметка, че тя не се развива сама за себе си, а е средство. Енергията би трябвало да е сигурна, чиста и налична. При грандомански заплануваните вложения цената на микса няма да е налична. Пазарът на електрическа енергия е сгрешен и по тази причина се постанова да има механизми за компенсиране на свръхвисоките цени на електрическата енергия. Ние сме за разсрочване на уговорката от 2019 година за понижение с 40% на въглеродните излъчвания при производството на сила от въглища. Настояваме да се пренасочат средствата най-малко по две от стратегиите за 1,6 милиарда лв., планувани за системи за предпазване на сила и за геотермални централи. Тези средства ще са задоволителни, с цел да се финансира грантова скица, посредством която всяко дружество и всяко домакинство, което изиска, ще може да получи сред 30% и 50% поевтиняване на ВЕИ и системи за предпазване на силата за лично ползване.
Социална политикаФинализиране на договарянията по изработването и приемането на транспарантен механизъм за усилване на договорното начало при определянето на минималната работна заплата за страната, съгласуван с Конвенция № 131 на МОТ и вярното транспониране на Директивата за съответни минимални работни заплати, отчитайки, че заложените в нея знаци са целесъобразни, а не наложителни.Развитие на пенсионния модел, подтикващ работещите да се обезпечават върху действителните си приходи, и консолидиране на уязвимите обществени групи в пазара на труда. Подкрепа и развиване на частните пенсионни фондове и повишение на информираността на обществото за финансовия дирек на пенсионното обезпечаване. Ограничаване практиката за непрекъснати промени на държавните политики в пенсионния модел, целящи краткосрочни политически цели, а не дългосрочност и резистентност на пенсионната система.Подобряване на адекватността на поддръжката, предоставяна по линия на системата за обществено подкрепяне, и обвързването й, където е допустимо, с присъединяване в стратегии за базова просветеност, обучение, образование, полагане на труд.Преразглеждане на държавната политика, обвързвана с Държавен фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система във връзка с стабилността на пенсионната система за да бъде действителен буфер.Европейски политики и инвестицииСъздаване на Консултативен съвет за наблюдаване осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ)Иницииране на договаряния по „ Нов публичен контракт “ за България, съгласуван с самодейността на Международната организация на работодателите за недопускане на политизация на трудовите връзки и реализиране на баланс сред ограниченията в подсилване на стопанската система и възстановяване на виталната средаСтриктно съблюдаване на периодите за разкриване на процедурите по НПВУ и оперативните стратегии, за най-бързо обезпечаване на достъп на българския бизнес до ресурса, очакван по стратегиите.
Евгeний Ивaнoв:
Да бързаме постепенно с измененията, криещи риск за българската промишленост
Изработването и използването на Пътна карта за прехода към климатична индиферентност и развиване на енергийния бранш в България не търпи отсрочване
Евгeний Ивaнoв е изпълнитeлeн диpeĸтop и члeн нa УС нa Kонфедерацията на работодателите и индустриалците в България
Годината е сложна и в случай че до края на 2023-а успеем да изпълним по-голямата част от набелязаните цели, ще може да се поздравим с резултат, който въздейства „ на джоба “ освен на бизнеса, само че и на семействата.
Първи приоритет в сегмента „ Енергетика и „ зелен преход “ е да поправяме изкривяванията на пазара на едро на електрическа енергия при рискови цени посредством отплата на потребителите на свободния пазар, включително приемане на механизъм и процедури за сключване на дълготрайни контракти за енергоинтензивните предприятия. Говорим за обезщетения, а не за помощи, защото много се спекулира с този термин, от време на време от неведение, различен път злонамерено. Това са непозволено конфискувани пари поради непазарно високите цени. Електроинтензивен значи, че технологията изисква приложимост на ток повече от междинното, а не значи неефективност. Нека не разрешаваме на нашите съперници от другите страни да получават преимущество посредством механизми за дълготрайни контракти, което им подсигурява по-ниски цени, а българската промишленост да заплаща надалеч по-скъпо. Време е да се сътвори работещ обезщетителен механизъм и за природния газ, когато неговите цени станат ненадейно високи. Настояваме за възпиране от използване на клаузите в договорите с крайните клиенти „ вземи или заплати “.
Формиране на народен пазар на излъчвания на парникови газове, за търговия на спестените излъчвания и непосредствено закупуване от българската промишленост, което ще я поддържа да работи и да създава. Настояваме за активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена договорка с оглед реализиране на структуриран метод при образуване на националните политики по така наречен зелен преход. Управляващите би трябвало да се допитват до нас, когато вземат решение какво да вършат, защото до момента постоянно са бъркали с политиката „ Събрахме се, взехме решение и в този момент ви осведомяваме “. После си признават, че са сбъркали, само че строшен клон не се лепи.
Ключов приоритет е изработването на национална Стратегия за стабилно енергийно развиване на България до 2030 година с небосвод до 2050 година, на Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на България 2021-2030 година с небосвод до 2050 година, на проектите за развиване на преносната и разпределителните електрически мрежи, газопреносната инфраструктура – на основата на действителна оценка на националните цели и поощряване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на сила, отчитайки стратегическите ползи на страната и създавайки предпоставки за енергийни доставки при минимални разноски според условията на Закона за енергетиката. Тези документи би трябвало да бъдат създадени с присъединяване на бизнеса, защото има какво да предложим.
Не търпи отсрочване изработването и систематичното използване на Пътна карта за прехода към климатична индиферентност и развиване на енергийния бранш в България с следващи мониторинг, надзор и коригиращи ограничения – годишно, която да следва правилата на гарантиране на сигурността на енергийните доставки и постигането на задачите за климатична индиферентност с минимални разноски за енергийната система и потребителите. Принципът би трябвало да е „ Бързай постепенно “, с цел да се предпазим от неточности с установяване на периоди, рискови за българската промишленост.
Наш приоритет е повишението на потенциала и интензивността на КЕВР за следствие и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна централизация. В бранша има проблеми, само че Комисията не подхващаше забележими дейности.
Важно е насърчаването на производството и съхранението на електрическа енергия от ВЕИ за лично ползване – както посредством облекчение на процедурите, по този начин и посредством съответни финансови тласъци и принадлежности, включително посредством средствата от НПВУ и оперативните стратегии. Досега системата по този начин беше настроена, че караше искащите да влагат в такива мощности сами да се откажат. Изграждането на нови индустриални мощности в региона на електропроизводството да става единствено на пазарен принцип. Не може да преглътнем нови дълготрайни контракти, които страната субсидира, а ние плащаме тези „ дотации “. Всичко това значи да се увеличи успеваемостта и на държавните предприятия в бранш „ Енергетика “. Критикувани сме от някои анализатори за отхвърли от цялостна либерализация на пазара на електрическа сила. Смятаме, че е по-добре да забавим темпото и да поотложим някои от ограниченията. В един миг обаче би трябвало да стигнем до цялостна либерализация. Може би не на следващия ден, а в рационален период.
Енергетика и „ зелен преход “Национални цели в региона на климата до 2030 – 2050 г.Чиста, налична и сигурна енергияПромишлена тактика за кръгова икономикаУстойчива и умна подвижност, включително електрическа подвижност и водородни технологии – създаване на национална нормативна уредба за развиване на инфраструктура за различни горива и осъществяване на стратегия за реализацията на тази инфраструктура в сходство с европейската правна рамка за различните горива и пакет „ Fit For 55 “Екологосъобразно строителство и инфраструктураЕкологосъобразна селскостопанска политика „ От фермата до трапезата “Опазване на биологичното многообразие, нулево замърсяване и нетоксична околна средаНаучни и научно-приложни проучвания, поощряване на нововъведенията, образованието и обучениетоСоциално зает и обективен преход. Финансиране на прехода посредством добра съгласуваност на вероятните европейски и национални стратегии, включително НПВУ, инструментите по Кохезионната политика 2021-2027, Механизма за обективен преход, REACT-EU.
Цветан Симеонов:
Да се усъвършенства системата на образование при всички възрасти
Чрез стратегия и пакет от ограничения за привличане на гении ще се реши казусът с дефицита на висококвалифицирани и дефицитни експерти
Цветан Симеонов е ръководител на УС на Българската търговско-промишлена палата
В Европа, в България, а към този момент даже и в Китай се съзира заплахата от застаряване на нациите. Във Франция профсъюзите оказват опозиция против увеличението на възрастта за пенсиониране, само че при повишаване продължителността на живота е обикновено и прагът за влизането в третата възраст да се усилва. Затова е значимо да се усъвършенства системата за образование на възрастни за реализиране на синергия в политиките на МТСП и МОН, в подтекста на НПВУ и самодейностите на европейско равнище – самостоятелни обучителни сметки, микроквалификации.
Образованието и бизнеса си сътрудничат, диалогичност има. Но е нужно продължение на напъните за действителна връзка сред образованието на всички равнища и бизнеса, с оглед обезпечаване потребностите на пазара на труда. Понякога предприятия декларират избран брой хора да бъдат подготвени в дадена професионална гимназия. Има случай, при който коронавирус рецесията промени обстановката и компанията отхвърли да одобри тези младежи на работа, само че това е по-скоро изключение, в сравнение с всеобща процедура.
Нужно е да се създаде стратегия и пакет от ограничения за привличане на гении – на висококвалифицирани и дефицитни експерти. Пазарът на труда в България е добре да е отворен към повече страни. Трябва да се подобрят опциите за привличане на задгранични студенти и да се обезпечи достъп до пазара на труда в България за задгранични жители, придобили висшето си обучение в нашата страна. Няма учредения страната да попречва вноса на служащи, само че не трябва да толерираме и случаите, когато незабавно при приемането на българско поданство, съответните лица отпътуват в Западна Европа.
Недостигът на квалифицирана работна мощ все по-остро се усеща. Затова избавление за всеки бизнес са нововъведенията. Компании, които вложиха в такава тенденция, взеха решение казуса с неналичието на задоволително фрагменти и с недобрата подготовка. Новите действителности постановат повишение на цифровите умения на цялото население, и в частност – на служащите и чиновниците. Нужни са и други ограничения:
Програма за приобщаване на трайно изолираните от просветителния развой и пазара на труда посредством наложително обучение, посредством труд, даже посредством насилствени ограничения, само че и със стимулиПомощите да се дават против общественополезен трудСъздаване на условия за интензивно присъединяване на пазара на труда на работещи майки посредством обезпечаване на налични услуги за развъждане на децата – строителство на детски ясли, градини и кътове, може и посредством публично-частно партньорствоОблекчаване на процедурите за импорт на служащи в страната и ограничения за поощряване на устойчивата им претовареност в България.
Добри Митрев:
По-доброто е-управление носи удобства на бизнеса
Съществуващият данъчен модел да се резервира и отсега нататък, само че да се понижи делът на Брутният вътрешен продукт, преразпределян през държавния бюджет
Добри Митрев е ръководител на УС на Българската стопанска камара
Мерките за ограничение на инфлацията са наложителни. Ако има спънка пред участието ни в еврозоната, особено във връзка с критериите от Маастрихт, то това е ценовата непоклатимост. Ако в първите месеци на тази година успеем да потиснем инфлацията, България ще има всички шансове да стане пълновръстен член на еврозоната през 2024. Необходимо е да подобрим средата за правене на бизнес в България, в случай че тя е удобна, това ще се отрази на благосъстоянието на всеки. Затова са нужни вложения – вътрешни и външни, ориентирани към повишение на добавената стойност. Управляващите е редно да предложат нужните тласъци за бизнесмените да влагат в България. Необходимо е да се ускори построяването на електронното ръководство – капиталов развой, административни услуги за бизнеса, опазване на здравето, обучение, в това число електронни разплащания във всички държавни и общински административни структури. Е-управлението е в директна връзка с регулациите. При тях би трябвало да се ползва правилото 1-in-2-out – когато се вкарва нова регулация, да се извеждат две от старите.
Наскоро направихме изследване и се оказа, че в България има към 900 регулаторни режима. Не знаем друга страна с толкоз доста регулации, а те на процедура са пречка за всеки бизнес. Не сме срещу контрола от стана на страната и на институциите, само че когато това е прекалено, то отблъсква искащите да вършат вложения. Призоваваме да се откри метод за повишение успеваемостта на административните структури при понижаване броя на заетите в тях. Продължаването на административната промяна съгласно нас е неизбежно. Понякога бързината е по-важна от цялостната среда. Ние сме за опазване на съществуващия данъчен модел и понижаване каузи на Брутният вътрешен продукт, преразпределян през държавния бюджет, в подтекста на съблюдаване на Маастрихтските критерии.
Прилагане на разходопокривния принцип при установяване размера на държавните такси - колкото коства цената на тази услуга, толкоз би трябвало да е таксата. Призоваваме за предприемане на действителни дейности по използване на правилото “Замърсителят заплаща “ при установяване размера на таксата за битови боклуци, защото нито данъчната оценка на един парцел, нито отчетната стойност е показателна за това кой какви боклуци образува.
Честите политически смени, несигурността за политиците и за институциите през предходната година не разреши нито един от тези значими цели да бъде сбъднат през 2022 година Надяваме се, че през тази година ще се работи за тяхното осъществяване:
Набелязване на ограничения за ограничение растежа на инфлациятаПодобряване на цялостната капиталова среда и основаване на предпоставки и тласъци за частни вложения, ориентирани към цифровия и зелен преходРеални дейности по създаване на електронното ръководство във всички областиПреминаване към действително програмно бюджетиранеОграничаване на така наречен екологичен рекет против бизнеса, препятстващ капиталовия развой и растежа в региона на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрияЗапазване на съществуващия данъчен моделВъвеждане на правилото “Замърсителят заплаща “ при установяване на размера на таксата за битови отпадъциПроектите на нормативни актове с административната тежест да се гледат през призмата на въздействието им върху конкурентоспособността и активността на дребните и междинните предприятияБорба със сивата стопанска система, корупцията, монополизацията и картелизациятаСправяне с проблемите на трафика по граничните пунктове посредством подписването на двустранни контракти със прилежащите на България държавиНасърчаване на вложенията в железопътния, морския и речния превоз и връзките сред тях.Изграждане, рехабилитация и поддръжка на различни шосейни направления и дотъкмяване на автомагистралите.
Калоян Стайков:
Енергетиката се нуждае от тактика за развиване
Нека не оставяме този значим за стопанската система и обществото бранш да се носи по течението и да зависи единствено от прилива на международните талази
Калоян Стайков е основен икономист в Института за енергиен мениджмънт
Най-големият проблем за българската енергетика е неналичието на енергийна тактика. Сега няма визия по какъв начин желаеме да наподобява нашата енергетика напред във времето и какво да е нейното място в стопанската система. Тя не съществува във вакуум, а действа, с цел да обслужва стопанската система и обществото. Липсва ли дълготрайна визия, като дойдат спешни времена като 2021-2022 година, започваме да решаваме проблемите от през днешния ден за на следващия ден. Това основава верига от неверни решения, които довеждат до структурна смяна в енергийния бранш, което е реалност в цяла Европа. Няма ли визия, просто се носим по течението и подвластен от новия прилив на международните талази. Същевременно се надяваме зимата да не е доста студена, лятото да не е свръхгорещо, разчитаме някак си рецесията да ни подмине и да се върнем в познатото обикновено. Стратегията се свежда до „ Да се надяваме нещо неприятно да не се случи “. И нямаме План Б, на който да се опрем, в случай че стане нещо неприятно. Плюс това не престават да ни връхлитат новите провокации, свързани с цената на природния газ, с развиването на енергетиката, следването на климатичните цели. Има напън от страна на интернационалните фактори, само че има и вътрешен напън от лобистки групи и кръгове по ползи. Всеки дърпа чергата към себе си.
Ето за какво най-големият проблем е неналичието на стратегическа визия за българската енергетика, при което всеки идващ проблем се отразява върху първия в редицата. България трябваше да одобри Национален проект за възобновяване и резистентност, който трябваше да стъпи върху Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата, който трябваше да стъпи върху енергийна тактика, която нямаме. И върху всичко това трябваше да стъпят териториалните проекти за обективен преход. Така виждаме по какъв начин като липсва хубавичко основа, градим нагоре, само че тези решения, промени и проекти са нестабилни. Освен това сбърканата поредност на стратегическите документи също основава проблем: Вместо новите документи да са в синхрон със тактиката, в този момент ще се наложи тактиката, която би трябвало да е основа, да се съобрази с към този момент построената структура над нея.
Стратегическата визия за електроенергийния бранш, която беше показана, се основава на неверен метод. Този бранш не съществува самичък за себе си, а е обвързван с другите енергийни подсектори – да вземем за пример газовия и топлоенергетиката. Когато не знаем какво ще е енергийното ползване и каква промишленост ще развиваме, тогава е доста мъчно да се направи цялостна тактика, тъй като не знаем какви са енергийните потребности на страната или района. Работата „ на парче “ води до нови ограничавания в степените на независимост.
В България има потенциал да се направи добра енергийна тактика, само че с цел да се заложат цели, би трябвало да има устойчиво болшинство в Народното събрание. Прилагането им обаче лишава години, дори няколко мандата. Визията би трябвало да е дълготрайно подкрепена. Политическите конфигурации се менят, тактиката за развиването на даден бранш обаче не може да следва този „ вятър “ на смяната. Необходимо е да има бистрота и предвидимост, само че и еластичност, която да ни разрешава да вършим нужните маневри в крайник с провокациите на времето, само че и с новите технологии, които ще се появяват.
ПриоритетиОсновен източник на неустановеност през 2023 година продължава да е пазарът на природен газ. Цените динамично се трансформират, само че би трябвало да има по-голяма бистрота и предвидимост в този подсектор.Пазарът на електрическа енергия е с доста въпросителни. Цените зависят от пазара „ Ден напред “, а пазарът на дълготрайни контракти се подценява.Механизмът за компенсиране на бизнеса да се промени. Някои нямат потребност от помощи и не е целесъобразно да има субсидиране на всички. При огромен първичен потрес може да се окаже поддръжка на всеки, само че към този момент няма логичност това да продължава по същия метод.Изготвянето и приемането на енергийната тактика също би трябвало да е в дневния ред за 2023 година, с цел да знаем накъде вървим в развиването на бранша. Трябва да се реализира и съгласие за промените, които да се подхващат в границите на Плана за възобновяване и резистентност.Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ